Решение № 858 от 31.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. Варна, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая М. П.а като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20253100500541 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №1470/08.01.2025г. по описа на ВРС на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт И. Г..

Предмет на обжалване е частта на решение №4534 от 16.12.2024г. на Варненски районен съд, 10-ти състав, постановено по гр.д. №4805/2023г. по описа на ВРС, с която ответното дружество – настоящ жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца „Пенемат“ ЕООД, ЕИК 148096171, седалище село Ветрино, обл. Варна, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница считано от датата на подаване на исковата молба - 18.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Въззивникът излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е определил началният момент, от който се дължи лихва за забава върху присъденото застрахователно обезщетение. Твърди, че в случая нито са били представени доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС, обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, нито е било наведено такова твърдение от ищеца, поради което обезщетение за забава следва да се дължи считано от датата на представяне на застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство.

1

Позовава се в тази връзка на нормата на чл.390, ал.1 от КЗ. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и по същество отхвърляне на претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, съответно присъждането й считано от датата на представяне на удостоверение за прекратена регистрация на МПС пред застрахователя. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна – ищецът „Пенемат“ ЕООД, чрез пълномощника си по делото адвокат Й. А., ВАК, е подал писмен отговор вх.

№14835/17.02.2025г., в който излага становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, обосновано с аргументи и доводи по наведените от въззивника оплаквания. Твърди, че в случая ищцовото дружество е в невъзможност да прекрати регистрацията на полуремаркето поради настъпилата „тотална щета“, тъй като застрахователят не е издал необходимото удостоверение, с което да се легитимира пред компетентните регистрационни органи и поради това ответникът не може да черпи права от собствените си неправомерни действия. На отделно основание счита, че нормата на чл.390, ал.1 от КЗ не е приложима, тъй като увреденото полуремарке не съставлява моторно превозно средство. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Съдът е сезиран и с нарочна частна жалба вх. №10039/03.02.2025г. по описа на ВРС на ищеца „Пенемат“ ЕООД, ЕИК 148096171, подадена от пълномощника му по делото адвокат Й. А., ВАК, срещу определение №854 от 21.01.2025г. по гр.д.

№14013/2018г. на Варненски районен съд, 10-ти състав, с което съдът е отказал да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Определението се оспорва като неправилно като се твърди, че при произнасяне по искане по чл.78, ал.5 от ГПК съдът има процесуалното правомощие да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност и да намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение до размера, определен от чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.36 от ЗА - не по-малко от минимално определения в Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ размер. Именно в този смисъл е било и наведеното от ответната страна възражение за прекомерност, като е направено искане възнаграждението да бъде намалено до посочения в Наредбата минимум. Поради това съдът е следвало да се съобрази с така направеното искане, а не да слиза под минималния размер. На отделно основание се оспорва и приложимостта на позованото от съда решение на СЕС като се твърди, че съдът не винаги е длъжен да се съобрази с практиката на СЕС относно размера на адвокатските възнаграждения, а цитираните решения на СЕС не са тълкувателни такива, поради което и няма как да са задължителни за националните съдилища. В 2 цитираното Решение С-438/22 на СЕС нито е установено, че Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС противоречи на чл.101, пap. 1 от ДФЕС, нито че приетите с нея размери на адвокатските възнаграждения нарушават конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, поради което и отричането от съда на приложимостта на Наредбата е необосновано и своеволно. При тези основни оплаквания и твърдения и като счита, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1 980 лв. с включен ДДС напълно отговаря на осъществената по делото правна защита и съдействие от процесуалния представител на страната, частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено като по същество се присъди пълния размер на разноските до 2 987,89 лева.

Осъществена е размяна на книжа. В указания му срок по чл.276, ал.1 ГПК ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не е подал писмен отговор на частната жалба.

По предварителните въпроси и допустимостта на въззивното производство, съдът се е произнесъл с определение №1626/31.03.2025 година.

В съдебно заседание страните, представлявани по пълномощие от процесуалните си представители, поддържат доводите и исканията си до въззивния съд. Представят списъци по чл. 80 ГПК за претендираните разноски.

За да се произнесе по жалбите, настоящият въззивен съдебен състав съобрази следното:

Предмет на първоинстанционното исково производство са предявените осъдителни претенции на собственика на полуремарке, марка „Кроне СД“ с рег. номер ******, увредено при ПТП, причинено виновно от застрахован при ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на товарен автомобил, за дължимото обезщетение за отстраняване на вредите и на допуснатата забава за неговото изплащане. Според ищеца „Пенемат“ ООД, ЕИК 148096171, причинените имуществени вреди се съизмерват с необходимите разноски за възстановяване на превозното средство в състояние от преди събитието, възлизащи на сумата от 22 000 лева. Искът е предявен като частичен за сума в размер на 100 лева като същата се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.04.2023 г., до окончателното й плащане.

С решението си по съществото на спора първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове, като е приел в мотивите си, че възстановителната стойност на увредената вещ е 60 711,10 лева и същата надхвърля 70% от стойността на ППС 15 350 лева, кредитирайки в тази връзка заключението на изслушаната по делото тройна САТЕ. Приел е с оглед на това, че обезщетението следва да се определи в размера на действителната стойност като същата следва да бъде намалена със сумата, 3 която би могло да бъде получена при продажбата на ППС на разкомплектоваща компания и предаване за скрап и продажба на колелата, възприета в размер на 3491 лева. С оглед на това е заключил, че дължимото обезщетение възлиза на 11 859 лева.

В частта му, в която първоинстанционният съд е уважил предявения главен частичен осъдителен иск като е осъдил ответника ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на ищеца „Пенемат“ ООД, ЕИК 148096171, сумата от 100,00 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 22 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждания на борд преден с конзола, релса лява горна надлъжна, „колички“ за разгъване на чергило таван 25 бр., амортисьори 2 бр. на плъзгач, чергило таван, гума предна дясна, конектори 3 бр. в конзола на борд преден, кутия за пожарогасител, конзоли 2 бр. напречни на борд преден и колона предна лява на фирмено полуремарке, марка „Кроне СД“ с рег. номер ******, настъпили в резултат на ПТП от 01.02.2022г. на път II 73 Ришки проход при км. 57 + 480 по вина на П. П., водач на влекач марка „Волво“ ******, с рег. номер ******, застрахован по договор гражданска отговорност при ЗК „Лев Инс“ АД, първоинстанционното решение №4534 от 16.12.2024г. не е било обжалвано от страните и е влязло в сила.

Спорът, пренесен във въззивното производство с подадената от ответното дружество въззивна жалба, е единствено относно началния момент, от който се дължи обезщетението за забава в плащането на главницата, определено по размер от законната лихва.

В случая не е спорно, че по делото не са представени доказателства за прекратяване на регистрацията на увреденото ППС поради настъпила „тотална щета“.

Съобразно чл. 390, ал. 1 от КЗ предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му. Плащането може да се извърши както доброволно, така и в изпълнение на влязъл с законна сила съдебен акт. И в двата случая изпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение).

Предприемането на процедурата по дерегистрацията на МПС е в правомощията на потребителя на застрахователната услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в закона доказателства, с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава (в тази насока решение № 44/02.06.2015г. по т.д. № 775/2014г. ВКС, първо т.о.; решение № 140 от 01.08.2018г. по т.д. № 2278/2017г. ВКС, първо т.о.).

Нормата на чл. 390, ал.1 от КЗ е специална по отношение на нормата на чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, съотв. при определяне на началната дата на забавата за заплащане на застрахователното обезщетение, от която се дължи законната лихва, приложение 4 следва да намери специалната норма. Така, съгласно посочената разпоредба, за да бъде поставен в забава, застрахователят е следвало на вземе решение, че щетата е тотална, съотв. че следва да бъде изплатено обезщетение за тотална щета, което решение да изпрати по служебен път до Гаранционен фонд, като по този начин окаже необходимото съдействие на застрахования за дерегистрация на полуремаркето по реда на чл. 18, ал.1 във вр. чл. 18а, ал.7 и 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. По делото нито се твърди, нито са посочени и представени доказателства, че застрахователят е взел решение за плащане на обезщетение в хипотезата на „тотална щета“. Ищецът от своя страна също не твърди, че е предприел преди и по време на съдебното производство действия по дерегистрация на МПС. С оглед средната пазарна стойност на увреденото полуремарке (15 350 лв.) е видно, че още при предявяването на иска ищецът е бил наясно, че сочената от него стойност на разходите за неговото възстановяване (22 000 лв.) обосновава икономически „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал.1 от КЗ.

И тъй като в случая нито се твърди, нито в хода на съдебното производството, вкл. пред настоящата инстанция, са представени доказателства, че регистрацията на увреденото ППС е прекратена поради настъпила „тотална щета“, не може да се приеме, че застрахователят е поставен в забава за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение. Поради това претенцията за законна лихва е основателна за период след представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията и осъдителният диспозитив касателно обезщетението за забава следва да бъде съобразен с този факт.

С оглед горното въззивната жалба се приема за основателна и се уважава.

При този изход на спора като основателно се преценява и искането на въззивника да му бъдат присъдени разноски за въззивното производство. С оглед представения списък по чл.80 от ГПК, приложените доказателства, същото се преценява и като установено по размер досежно платената държавна такса. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.