Решение № 107 от 14.10.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Варна, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20203001000447 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Ел-Си-Трейд” ООД, чрез адв. И.С. против решение № 50 от 10.06.2020 г., постановено по т. д. № 232/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивникът излага подробни доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е приел за разглеждане предявеното от ответното дружество възражение за прихващане на вземането на ищцата, срещу насрещно вземане на ответното дружество от ищцата, основаващо се на неоснователно обогатяване в размер на 13 860 лева съобразно дела й. Като основание за сумата по възражението за прихващане посочва използването на ресурси на ответното дружество за извършване на строителни дейности в техен имота на ищцата и наследодателя й. Релевира оплаквания, че съдът неправилно е приел, че възражението за прихващане е наведено след срока. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска изцяло, евентуално - като погасен чрез прихващане до размера на насрещното вземане на ответното дружество. Претендира разноски.

1

Прави доказателствени искания.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивна жалба от СТ. ИВ. Д., чрез адв. Е С, в който се излагат доводи за правилност на решението. Сочи се, че още с отговора на исковата молба въззивникът е направил признание на иска по основание и по размер. Въззиваемата страна счита, че не съществува спор между страните относно дължимостта на сумата – предмет на исковата претенция, от където релевира доводи за правилност на извода на съда за недопускане на възражението за прихващане. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. В условията на евентуалност, при допускане на направеното възражение за прихващане, моли съда да отхвърли същото като неоснователно, като уважи исковата претенция. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

С оглед на оплакванията, направени във въззивната жалба, на съдебен контрол пред настоящата инстанция подлежи, както в цялост постановеното съдебно решение, така и релевираното възражение за съдебно прихващане на вземането на ищцата, срещу насрещно вземане на ответното дружество от ищцата, основаващо се на неоснователно обогатяване в размер на 13 860 лева съобразно дела ѝ.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивниата жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В о. с. з. процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата и оспорва отговора. Счита, че чрез събраните в настоящата инстанция доказателства се установяват обстоятелствата, обосноваващи основателността на възражението за прихващане и размерът на претенцията. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира заплащането на разноски. В срок представя писмени бележки, в които излага подробни доводи по съществото на спора.

В о. с. з. въззиваемата страна СТ. ИВ. Д., чрез процесуалния си представител поддържа отговора на въззивната жалба. Съобразно събраните доказателства по делото намира, че не се установява да е налице неоснователно обогатяване за наследниците на И Д. Счита, че издадените през 2019 г. фактури са били единствено и само във връзка с производства, по които да се докаже основателност на евентуално възражение за прихващане. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски. В срок представя писмени бележки, в които излага подробни доводи по съществото на спора.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната 2 съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По правилността на решението съдът е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, но със служебна преценка досежно спазването на императивни материалноправни разпоредби на закона. В този смисъл постановеното от първостепенния съд решение е валидно и допустимо.

Съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания, на съдебен контрол пред настоящата инстанция подлежи релевираното възражение за съдебно прихващане, във връзка с което апелативната инстанция на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК е допуснала направените доказателствени искания на страните, приобщени по съответния ред към делото.

Страните не спорят относно наличието на елементите на фактическия състав на предявения пред първоинстанционния съд иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 133, ал. 1 от ТЗ. Освен по основателността, страните не спорят и по размера на исковата претенция, възлизащ на 57 552.04 лева, представляващ 1/3 от дължимата част от печалбата съразмерно на дела на наследодателя на ищцата – И Д Д, починал на 27.08.2018 г., съдружник в ответното дружество „Ел-Си-Трейд” ООД.

Не се спори, а и от представените по делото препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, се установява, че И Д Д, починал на 27.08.2018 г., е наследен от трима законни наследници – съпругата му СТ. ИВ. Д. /ищец в производството/, сина му Денчо Ивелинов Д и дъщеря му Елена Ивелинова Жейнова.

Страните не спорят, че починалият И Д Д е бил съдружник в „Ел-Си-Трейд” ООД, с 50% участие в капитала.

В депозираната искова молба се сочи, че на 12.03.2018 г. И Д Д заедно с другия съдружник в дружеството Т. Ст. Т., са взели решение за изплащане на дивиденти от неразпределена печалба от предходни години. Твърди се, че съгласно представената справка на „Ел-Си-Трейд” ООД – хронологичен регистър на сметка 425 „Задължения за съучастие“, изготвена от „РВ-К-Консулт“ ООД, неоспорена от ответната страна, на И Д е осчетоводено задължение на дружеството за изплащане на дивидент в размер на 223 848.55 лева, като след определения дължим данък в размер на 11 192.43 лева, остават за изплащане 212 656.12 лева. Ищцата сочи, че от тази сума на 04.06.2018 г. са изплатени на И Д 10 000 лева, а на 18.12.2018 г. на тримата наследници по закон са изплатени по 10 000 лева на всеки или общо 30 000 лева. Остатъкът от дивидента след 3 тази дата се сочи, че е в размер на 172 656.12 лева, като съобразно наследствената квота на ищцата СТ. ИВ. Д. се обосновава размера на предявената с исковата молба претенция, възлизаща на 57 552.04 лева.

С подадения отговор на исковата молба пред окръжния съд е изразено становище за основателност на иска по основание и размер, но е направено и възражение за частично прихващане на вземането на ищцата от ответното дружество, срещу насрещно вземане на ответното дружество от ищцата за неоснователно обогатяване в размер на 13 860 лева съобразно дела й. В тази връзка са изложени подробни доводи за използване на ресурсите на ответното дружество в периода 20162017 г. от страна на ищцата и починалия й съпруг И Д за извършване на строителни дейности в собствената им жилищна сграда в режим на съпружеска имуществена собственост, находяща се в гр. Добрич, ул. „Климент Охридски“ № 58А.

Първостепенният съд в нарушение на процесуалните правила не е приел за разглеждане така направеното възражение, респективно е отхвърлил направените в тази връзка доказателствени искания. На основание чл. 266, ал. 3 от ГПК въззивната инстанция е приела за разглеждане възражението за прихващане, с оглед на което е разпределила и доказателствена тежест между страните. Уважени са доказателствените искания на страните за назначаване на ССчЕ и допускане на гласни доказателствени средства.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи:

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на СТ. ИВ.

Д., с която срещу „Ел-Си-Трейд“ ООД е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 133, ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата от 57 552.04 лева, представляваща 1/3 ид. ч. от дължимата част от печалбата съразмерно на дела на наследодателя й И Д Д, починал на 27.08.2018 г., съдружник в „Ел-Си-Трейд“ ООД.

Правото на дивидент е имуществено право на съдружника да получи част от реализираната печалба, съразмерна на участието му в капитала на дружеството.

Съгласно чл. 133, ал. 1 предл. второ от ТЗ съдружниците имат право на част от печалбата, съразмерно на дяловете им, ако не е уговорено друго. Законовата разпоредба предвижда принципното разрешение за разпределение на печалбата съобразно дела на всеки от съдружниците от капитала на дружеството т. е. за разпределение по съразмерност. Така е уредено и правото на дивидент на всеки от съдружниците в конкретния случай, видно от чл. 36, ал. 1 от представения дружествен договор на „ЕлСи-Трейд” ООД.

4

Правото на част от печалбата на дружеството е от общите имуществени права на съдружниците и се поражда при условие, че е налице печалба, установена след изтичане на финансовата година, с приемане на годишен счетоводен отчет и решение на общото събрание на съдружниците за разпределение на реализираната балансова печалба. Едва със завършване на този фактически състав, абстрактното имуществено право на съдружника да получи част от реализираната печалба, съразмерна на участието му в капитала на дружеството се трансформира в ликвидно и изискуемо вземане в полза на съдружника.

Не се спори, че в случая са налице горепосочените предпоставки.

Представените с исковата молба доказателства – препис – извлечение от акт за смърт на И Д, удостоверение за наследници, хронологичен регистър на см.425, съкратен годишен баланс към 31.12.19г. на ответното дружество и др., не са оспорени от ответното дружество, което в депозирания отговор от 3.01.2020г. е признало иска по основание и размер. Безспорността на елементите от ФС са прогласени от първоинстанционния съд в проекто – доклада по делото, визуализиран в определение № 116/ 4.03.2020г., обявен на страните в проведеното на 5.06.2020г. ОСЗ и обявен за окончателен поради липса на възражения по същия. ОС – Добрич е посочил, че всички факти, изложени по – горе са права и обстоятелства, които се признават и като такива не се нуждаят от доказване , на осн. чл. 146, ал., т. 3 и т.4 ГПК. По горните съображения съдът счита, че постановеният първоинстанционен акт, с който е уважена претенцията на ищцата по реда на чл. 133 ТЗ във вр. с чл. 9, ал.1 ЗН е правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

Спорът пред въззивната инстанция касае направеното от „Ел-Си-Трейд” ООД с отговора на исковата молба от 03.01.2020г. възражение за частично прихващане на вземането на ищцата спрямо ответното дружество, срещу насрещно вземане на ответното дружество от ищцата, обосновано с наличието на неоснователно обогатяване в размер на 13 860 лева съобразно дела ѝ.

Във връзка с така направеното възражение страните не спорят, че ищцата СТ.

ИВ. Д. и починалият й съпруг И Д Д – бивш съдружник на „Ел-Си-Трейд” ООД, са притежавали недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност, находящ се в гр. Добрич, ул. „Климент Охридски“ № 58А. Спори се дали по отношение на този имот въззивното дружество е предоставяло работна сила, чрез свои работници за извършването на СМР, като по този начин ответното дружество е обедняло, заплащайки трудови възнаграждения и осигурителни вноски на Б.Н., Г В, Н.П. и М М за периода от м. 01.2016 г. до м. 06.2016 г., както и на Н.П. за периода от м. 07.2016 г. до м. 12.2016 г., а съпрузите И Д и С.Д. от своя страна са се обогатили за сметка на дружеството, спестявайки заплащането на тези разходи /трудови възнаграждения и 5 социални осигуровки/ по извършените СМР в собствената им къща.