Решение № 1353 от 07.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1353 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100500989 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20098135/21.07.2023 г., постановено по гр. д. № 63234/18 г. по описа на СРС, 143 състав, е отхвърлен предявения от С. Р. Й. срещу „Уникредит Булбанк“ АД иск за заплащане на сумата от 13 210,81 лв., представляваща платена възнаградителна лихва по договор за кредит, сключен между „Уникредит Булбанк“ АД, като кредитодател, и кредитополучателя Р.Г.Р. и солидарния длъжник „Рег – Р – Р.“ ЕООД, на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 28.09.2018 г. до окончателното плащане.

С решението С. Р. Й. е осъдена да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 1200 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Подадена е въззивна жалба от С. Р. Й. срещу решение № 20098135/21.07.2023 г. по гр. д. № 63234/18 г. по описа на СРС, 143 състав.

Поддържа, че първоинстанциионният съд неправилно е приел, че ищцата се е суброгирала в правата на ипотекарния кредитор при наличието на правен 1 интерес от нейна страна – заличаване на ипотеката, като с плащането ищцата не е придобила регресни права към длъжника, тъй като със заплащането на дълга е платила продажната цена на имота. Твърди, че извършените от ищцата плащания по сметка на Р.Р. представляват предсрочно погасяване на кредита на длъжника към банката, като с платената сума кредитът е погасен и договорът за кредит е прекратен. Тъй като ищцата не е страна по договора за кредит, поддържа, че следва да се приеме, че тя е платила без основание, а от друга страна банката се е обогатила за нейна сметка, тъй като е събрала суми за лихви, които не й се дължат поради предсрочното погасяване на задължението. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че сумата от 37 300 лв. е цената на договора за покупко – продажба на имота и от там е достигнал до неправилния извод, че искът е недоказан, тъй като платената сума е за погасяване на кредита. Посочва, че неправилно съдът е приел, че не е налице неоснователно обогатяване от страна на ответника. Поддържа, че след като ищцата е извършила паричен превод по банковата сметка на Р.Р., ответникът е удържал цялата сума, а следвало да удържи само сумата за лихва, която би била дължима, ако кредитът не е бил предсрочно погасен. В тази връзка счита, че съдът необосновано не е кредитирал заключението на съдебно – счетоводната експертиза /отговор на подвъпрос № 2 от задача № 3/. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло решението изцяло и вместо това да постанови друго, с което да уважи иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Уникредит Булбанк“ АД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че фактическият състав на твърдяното неоснователно обогатяване не е доказан по делото. Посочва, че по делото не се твърди и не се установява ищцата да е платила директно на банката процесната сума, чието възстановяване се иска. Твърди, че банката не е получила плащане директно от ищцата, а от своя длъжник Р. Р., като банката не е получила сумите без основание, респ. не се е обогатила без основание.

Посочва, че от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че с получените суми са погасявани вноски само за главница, както и че банката не е събрала лихви в размер, който е по – голям от дължимия по договора размер, а е получила по – малко лихви – с 44 251,51 лв. и по – малко такси обслужване – с 5 675,16 лв. Счита, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал вариант № 2 от отговора на задача 2

№ 3 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, а именно – „ако кредитът би бил отпуснат не за 300 месеца, а за 98 месеца, какъв би бил размерът на лихвата“, тъй като така поставеният въпрос е изцяло хипотетичен, респ. отговорът на въпроса не почива на базата на реално постигнати уговорки между страните по делото, нито между страните по кредитното правоотношение. Посочва, че договорът за кредит е бил сключен за срок от 300 месеца /25 години/, респ. за този срок са калкулирани и договорени параметрите на отпуснатия банков ресурс /включително лихви, такси и други/. Поддържа, че ноторно известен е фактът, че колкото по – дълъг е срокът за връщане на кредитните средства, толкова по – ниска е месечната погасителна вноска, която включва и възнаградителната лихва, респ. ако кредитът е бил уговорен не за 300, а за 98 месеца, тогава и размерът на месечните погасителни вноски, съответно и общо дължимата възнаградителна лихва в полза на банката, щеше да е по – висок. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищцата С. Р. Й. твърди, че е закупила от Р.Г.Р. недвижим имот, описан в нотариалния акт за покупко – продажба № 23, том II, рег. № 5461, дело № 308/09 г., за сумата от 13 739,50 лв., с вписана договорна ипотека в полза на ответника „Уникредит Булбанк“ АД, с материален интерес от 46 800 лв.

Посочва, че ответникът „Уникредит Булбанк“ АД е кредитор по договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 143, том I, рег. № 1089, дело № 054/19.02.2008 г. на нотариус с рег. № 433 на НК и с район на действие – РС – Русе, за обезпечаване на вземанията на банката към кредитополучателя Р.Г.Р., и солидарния длъжник „Рег – Р – Р.“ ЕООД. Посочва, че съгласно уговореното в договора за кредит № 2198/19.02.2008 г., сключен между ответника и Р.Г.Р., освен отпуснатия заем от 46 800 лв., длъжникът е следвало да плати и сумата от 86 617,19 лв., представляваща възнаградителна лихва. Твърди, че при прехвърлянето на имота на 20.05.2009 г. ищцата се уговорила с длъжника Р. Р., че ще заплаща вноските по ипотечния кредит вместо него, след което започнала да плаща 3 месечните вноски по кредита. Твърди, че освен дължимите месечни вноски, ищцата е внесла по кредита и сумата в размер на 37 300 лв. на 29.12.2015 г.

Посочва, че по молбата на банката ипотеката върху имота е била заличена на 25.04.2016 г., тъй като ищцата е погасила кредита предсрочно. Твърди, че с плащането на сумата от 37 300 лв. на 29.12.2015 г. е платена без основание възнаградителна лихва в размер на 13 210,81 лв., тъй като с оглед предсрочното погасяване на кредита не се е дължала възнаградителна лихва от датата на предсрочното погасяване /м. 04.2016 г./ до падежа на договора за кредит /м. 04.2033 г./. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 13 210,81 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва по договор за кредит № 2198/19.02.2008 г., платена без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 25.09.2018 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД оспорва иска като неоснователен.

Твърди, че плащането на процесната сума е извършено от трето лице, което е престирало доброволно вместо длъжника, като това трето лице не е обвързано спрямо банката от дълга на длъжника. Поддържа, че плащането на сумата от 37 300 лв. от страна на ищцата в полза на Р. Р. е предмет на техни вътрешни отношения, които са ирелевантни по отношение на банката. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Не се спори между страните по делото, а и от представения като доказателство по делото договор за банков кредит № 2198/19.02.2008 г. се установява, че между „Уникредит Булбанк“ АД, като кредитодател, и Р.Г.Р., като кредитополучател, и „Рег – Р – Р.“ ЕООД, като солидарен длъжник, е сключен договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 46 800 лв. за срок от 25 години.

Договорът за кредит е обезпечен с договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 143, том I , рег. № 1089, дело № 054/19.02.2008 г. на нотариус с рег. № 433 на НК и с район на действие – РС – Русе, върху ап. 11, находящ се в гр. Русе, комплекс „Изток – 2“, жилищен блок „*******

Не се спори между страните по делото, че договорната ипотека е 4 заличена на 25.04.2016 г. поради изплащането на кредита.

От представения като доказателство по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 23, том III, рег. № 5461, дело № 308/09 г. на нотариус с район на действие – РС – Русе, се установява, че на 20.05.2009 г. Р.Г.Р. е продал на С. Р. Й. следния свой собствен недвижим имот, представляващ ап. 11, находящ се в гр. Русе, комплекс „Изток – 2“, жилищен блок „******* за сумата от 13 739,50 лв., която сума продавачът е заявил, че е получил изцяло от купувача.

Не се спори между страните по делото, че при прехвърлянето на имота на 20.05.2009 г. между ищцата и Р. Р. е била постигната устна уговорка, че ищцата ще заплаща вноските по ипотечния кредит вместо него.

От основното заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на 12.08.2013 г. е била открита банкова сметка на името на С. Й.

Р. в „Уникредит Булбанк“ АД, с клиентски номер: 601015376 и с персонален IBAN: *******. На 27.04.2016 г. сметката е била закрита, като са изтеглени наличностите по нея в размер на 90,31 лв.

В периода от 12.08.2013 г. до 24.04.2016 г. по сметката на С. Й. Р. в „Уникредит Булбанк“ АД са постъпили следните суми: получени преводи във валута – 50 388,00 лв., внесени пари на каса – 1 231,03 лв. и начислени лихви по сметка – 4,60 лв. Разходите по сметката са следните: такса за вътрешнобанков превод – 440,11 лв., удържан данък върху лихвата – 0,24 лв., извършени периодични плащания – 6750 лв., вътрешно банкови преводи по други сметки в същата банка – 44 334,72 лв., събрани такси за преводи в размер на 98,56 лв., като в тази сума се включва и изтеглена сума на каса в размер на 90,31 лв. на 27.04.2016 г.

От основното заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че Р.Г.Р. има открита сметка в „Уникредит Булбанк“ АД на 13.09.2005 г., като същата е закрита на 04.07.2016 г. Персоналният номер на сметката е IBAN: *******. На 20.02.2008 г. по сметката на Р.Г.Р. е преведена сумата по кредита в размер на 46 800 лв.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в периода от 20.02.2008 г. /датата на усвояване на кредита/ до 05.04.2016 г.

/датата на предсрочното погасяване на кредита/ са извършени следните плащания от сметката на Р.Г.Р.: платена главница - 46 800 лв.; платена 5 договорна лихва за просрочена главница – 7,57 лв.; платена договорна лихва за редовна главница – 34 555,51 лв.; платени такси за управление – първа година – 351,00 лв.; платени наказателни лихви при просрочие на главница и/или лихва – 1 516,26 лв. /част от наказателната лихва в размер на 112,25 лв. е възстановена по сметка на клиента няколко дни по – късно/; периодична такса – 301,84 лв.

От основното заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че съобразно уговореното в договора за кредит № 2198/19.02.2008 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и Р.Г.Р., и подписания погасителен план, параметрите на договора са следните: главница – 46 800 лв., лихва – 78 807,02 лв., такса за управление на кредита – 5 976,99 лв. Общата сума по кредита е 131 584,01 лв. Уговорено е, че кредитът ще бъде изплащан на равни месечни погасителни вноски в размер на 437,74 лв., считано от 05.03.2008 г. до 05.02.2033 г., като в погасителната вноска е включена главница, лихва, такса за разглеждане на кредита и такса за управление на кредита. Кредитът е погасен предсрочно на 05.04.2016 г. От сметката на Р. Р. са погасени следните суми: главница – 46 800 лв., лихви – 34 555,51 лв. и такси – 301,84 лв. Общо платената сума по договора за ипотечен кредит № 2198/19.02.2008 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и Р.Г.Р., е 81 657,35 лв.