Решение № 260007 от 05.01.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е

Н И Е № 260007 гр.Пловдив,

05.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на десети декември две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2595/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на

ГД «Пожарна безопасност и защита на населението» към МВР, чрез ст.юрисконсулт С.С. срещу решение № 260400/16.09.2020г. по гр.д. № 1175/2020г., на Районен съд – Пловдив ХV гр.с., с което е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр.

София да заплати на Й.М.К. с ЕГН **********, сумата от общо 1644,25 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 228 часа за периода от 25.01.2017 г. до 25.01.2020 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер от общо 224,99 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 25.01.2020 г.

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът неправилно е прилагал КТ, а не специалните норми на ЗМВР и подзаконовите му Наредби за организиране, отчитане и компенсиране на работното време на служителите на МВР.

Претендират се разноските по делото. Прави се възражение за прекомерност на разноските, ако жалбата не се уважи.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Й.К.. С него жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на съдебното решение. Претендират се разноски по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Безспорно доказано е по делото, че за процесния период от 25.01.2017г. до 25.01.2020г., ищецът Й.К. е заемал длъжността „**** във втора РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ Пловдив към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР. От ССЕ се установява, че за горния период ищецът е положил 1594 часа нощен труд, които са заплатени по 0,25 лв. на час. Вещото лице е установило, че положените часове нощен труд, преизчислени с коефециент 1.143 %, се равняват на 228 часа преобразуван нощен труд към дневен с равностойност от 1644,25 лв. и обезщетение за забава от 224,99 лв.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че решението неправилно прилага действащата законова уредба за заплащане на извънреден труд в системата на МВР, като следва да се прилата Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година, която урежда реда, организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време на служителите в МВР, а тя не е приложена и липсва поставянето в неравностойно положение на групата служители служители на МВР.

РС Пловдив законосъобразно приема, че за процесния период, по силата на изрична законова делегация на чл.187 ал. 9 и чл.188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди процесния период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички на министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. РС Пловдив правилно приема, че в наредбата, издадена по чл.187 ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане на нощния труд, именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна техника. Прието е че посочения в чл.9 ал. 2 от НСОРЗ коефициент за преобразуване на часовете нощен труд в дневен, представлява числово изражение на залегналия в чл. 140 КТ принцип на обезщетение.

Законосъобразно е виждането на първата инстанция, че отчитането на нощния труд по ЗМВР е уредено чрез препращане към разпоредбите на Кодекса на труда. Според чл.188 ал.2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Прието е че под специална закрила по смисъла на чл.188 ал.2 ЗМВР следва да се разбират нормите на Кодекса на труда, свързани с отчитането и заплащането на нощния труд. В наредбата, издадена по чл.187 ал.9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане на нощния труд, именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна техника. Поради което решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на въззиваемия Й.К. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК при следните предели. Такива направени в производството пред ПОС в размер на сумата 450 лв. за адвокатски хонорар /л.13/. Възражението за прекомерност на размера на адвокатския хонорар е неоснователно, защото същият е твърде близо до минимума на предвиденото.

Мотивиран така съдът

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260400/16.09.2020г. по гр.д. № 1175/2020г., на Районен съд – Пловдив ХV гр.с.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР да заплати на Й.М.К. с ЕГН ********** сумата от 450 лева, за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.