Решение № 3854 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3854 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100510112 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД въззивна жалба срещу решение № 14069/18.07.2025г. постановено по гр.д. № 25087/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав, с което са отхвърлени предявените осъдителни искове срещу В. Д. С., , Д. Б. С. и И. Б. С. за ангажиране на разделната им отговорност на основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на суми, представляващи незапатена цена за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот находящ се в гр. София, ул. „ ********, апартамент за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., цена на услуга дялово разпределение за същия период, както и мораторна лихва за забава върху главниците, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и е осъдена да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на и неправилност на първоинстанционното решение, постановено при необоснованост на изводите и в противоречие със събраните по делото доказателства. Въззивникът поддържа, че несъмнено е установено качеството на потребители на топлинна енергия на ответниците в процесния период, в качеството им на собственици, придобили собствеността по реда на наследственото правоприемство и неправили възражение за отказ от същото. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено ново, с което се уважат изцяло исковете.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК са депозирани отговори на въззивната жалба от В. Д. С., Д. Б.

С. и И. Б. С., в които изразяват становище за законосъобразност и правилност на обжалваното решение. Посочват, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява ответниците да са наследници на Б.Т.С., а представените справки не следва да бъдат кредитирани, доколкото са били представени по 1 друго дело и са издадени от некомпетентен орган.

Молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК , намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение, настоящият въззивен състав намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени осъдителни обективно и субективно съединени искови претенции от на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу В. Д. С., , Д. Б. С. и И. Б. С. /всеки за 1/3 част/, с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за ангажиране на отговорността им за неплатена цена на топлинна енергия относно топлоснобден имот, подробно индивидуализиран в исковата молба, както и цена на услуга дялово разпределение в периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., обезщетение за забавено изпълнение върху неплатените главници, както и законна лихва върху същите от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорният въпрос, който очертава и предмета на въззивното производство са: ответниците имат ли материална легитимация като „потребители“ на топлинна енергия и налице ли е облигационно правоотношение между страните по повод доставка на топлоенергия в описания в исковата молба топлоснабден имот.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, настоящият състав намира следното:

В срока по чл.131 ГПК ответникът изрично е оспорил твърдението в исковата молба, че има качеството на „потребител на топлинна енергия“.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1 т. 42 ДР ЗЕ/отм/, действал до 17.07.2012г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153 ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

2

Ищецът твърди, че ответниците се легитимират като носители на вещното право на собственост отонсно процесния топлоснабден имот, представляващ ап.11, находящ се в гр. София, ул.6******** придобито от същите по реда на наследственото правоприемство настъпило със смъртта на Б.Т.С..

По делото е приет като доказателство нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и отказ от наследство № 97, том I, дело № 124/1987 г., посредством, с който лицето Б.Т.С. се легитимира като собственик на описания в него апартамент с площ от 135 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, клозет, вестибюл, находящ се в гр. София, ул.

********-ти етаж /сочен като идентичен с процесния топлоснабден имот с аб. № 18736 – вж. удостоверение издадено от ищеца – л.21 от делото на СРС/.

За яснота, следва да се посочи, във връзка с едно от възраженията на ответниците са липса на материална легитимация по иска, че за процесния период трето за спора лице се легитимира като собственик на имота - М.Н.П. посредством нотариален акт за продажба № 125/11.03.2002г. – л.12 от делото, е несъстоятелно –липсва установена идентичност на имотите по двата нотариална акта, а видно от описанието в същите се касае за различни недвижими имоти – жилищни апартаменти.

Основният спорен въпрос е дали по делото е установено наследствено правоприемство между Б.Т.С. и ответниците.

За да е налице такова първата и необходима предпоставка е да е настъпила смъртта на лицето, притежавало имуществените права. По делото ищецът, който носи доказателствената тежест да установи при пълно и главно доказване фактите,от които черпи благоприятни правни последици – чл.154 ал.1 от ГПК в това число и всички правопораждащи факти относно придобиването на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот от ответниците, въпреки правилно разпределената и указана му доказателствена тежест, не е ангажирал доказателства, от които да се установи дали и кога лицето е починало и кои са неговите наследници – по закон или завещание.

Представените трудно четливи справки на л.16-19 от делото на СРС, не установяват тези факти, които следва да бъдат установени със съответните официални документи – акт за смърт, удостоверение за наследници. В случая дори представените и посочени писмени документи не представляват и система от косвени доказателства, които установяват по несъмнен начин индициращите факти, които водят до единствен и несъмнен извод, че твърдяните правнорелевантните факти са се осъществили. Това е така, тъй като от цитираните справки, при почти нечетливо име на лицето, за което справката е била изискана и направена по реда на Наредба № 14/18.11.2004г. – л.16 от делото, при приемане, че това е един от ответниците В. С., се установява, че същата има две дъщери - Д. С. и И. С.. Няма никакви доказателства за сключен граждански брак между В. С. и Б.С., както и че дъщерите на В. С. са именно такива и на Б.С., респективно ответниците са негови преживяла съпруга и низходящи, тъй като същия е починал.

Горните факти не могат да се предполагат, същите се отнасят до гражданското състояние на лицата, което не може да се извежда инцидентно и по тълкувателен път.

Следва да се има предвид, обаче че с ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. Съдът съобрази - т.1 от ТР 2/2017г. на ОСГК на ВКС, а именно: „ Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партИ. на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването 3 в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.“ В този смисъл, представеното заявление на л.20 от делото на СРС от В. С. до топлофикационното дружество представлява предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе си, открил е партИ. на ответника В. Д. С. по абонаментен номер № 18736 и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент № 11, находящ се в гр. София , ул. 6-ти септември № 3, ет.3 издавайки и фактури на името на В. Д. С. ищцовото дружество е приело предложението й за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, в който смисъл са и правните съображения изложени в т. 1 от цитирнотопо – горе ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,. Ето защо от 21.08.1991г.. между В. Д. С. и ищцовото дружество е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през релевантния период е била В. Д. С. и тя е носител на всички правни задължения за заплащане на доставената топлинна енергия до процесния имот – след 21.08.1991г г., т.е. вкл. и за исковия период. В тежест на въззиваемата В. С. е било да установи, че възникналото облигационно правоотношение е било прекратено през процесния период, каквито доказателства не са ангажирани. Напротив от представения списък на етажните съсобственици в сградата, където се намира процесния топлоснабден имот, именно В. С. саморъчно се е подписала като титуляр на права за ап.11 /процесния/ - л.22 от делото на СРС.