Решение № 12709 от 27.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12709 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110170093 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д.

Д. С. и А. П. С., с която са предявени установителни искове за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.04.2023г. по ч.гр.д. № 18355/2023г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата от 4509.06 лева - незаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот - апартамент, находящ се в гр. София, бул. „В. Л.“, № ..., вх..., ет. .., вляво, абонатен номер 18304, за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., както и за сумата от 68.13 лева - главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК- 05.04.2023г., до окончателното плащане; искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуването на вземане за сумата от 458.72 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. - 23.03.2023г. и 12.79 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020г. - 23.03.2023г.

1

Сумите се претендират при условията на пасивна солидарност.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца на потребители в гр. София по чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр.София, бул. „Васил Левски“, №..., вх..., ет...., вляво, абонатен номер ..., като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед по чл. 410 ГПК от 13.04.2023г. по ч.гр.д. № 18355/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице-помагач. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците Д. Д. С. и А. П. С., чрез назначения особен представител- адв. В., е депозиран отговор на исковата молба, с който исковата молба се оспорва като нередовна, евентуално- като неоснователна. Оспорва се ответниците да се намират в облигационно правоотношение с ищеца и да имат качеството на потребители на топлинна енергия. Поддържа се, че не е налице действителен договор за услугата дялово разпределение за процесния период, поради което претендираните вземания за дялово разпределени са недължими. Оспорва се дължимостта и на вземането за обезщетение за забава, а като довод за недължимост на претендираната лихва за забава върху главницата за дялово разпределени се сочи, че не било доказано поставянето на ответниците в забава с изпращането на покана или уведомяване относно дължимостта и размера на главницата.

Оспорва се и твърдението за наличие на солидарна отговорност на ответниците с аргумент, че липсва законово или договорно основание за заплащане на сумите при условията на солидарност.

Конституираното трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД не взима становище по спора.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – бул. „В. Л.“, № ..., на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, в изпълнение на което по делото е приет договор между ЕС и ФРС от 23.09.2002г. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Техем Сървисис“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва 2 собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота, които се явяват обвързани и от последващия договор между двете ФДР. Обстоятелството, че именно това дружество е осъществявало дяловото разпределение се доказва и от заключението по СТЕ.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания.

Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Топлонната енергия за отопление е разпределена за пет броя отоплителни тела без отчет за процесния период със служебно изчисление на максимална мощност и 6% от ТЕ за отопление на общите части, при посочена мощност на всяко отоплително тяло и по методика от Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.9 от Наредбата за топлоснабдяването – максимален специфичен разход за сградата 1.922.831 дел./Вт. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана на база за 1 брой потребители по 140л дневно без водомер, като количеството топлинна енергия за подгряване на битова вода са изчислени по т.5.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването. Разпределението на топлинната енергия за сградна инсталация е извършвано съгласно зависимост, описана в Приложение км чл. 61, ал. 1, т.7. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, като за имота „сградна инсталация“ се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 272 кум.м и този на ЕС – 11389 кв.м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 4800.84 лева, от които 3333.45 лева за отопление на имота и за сградна инсталация, и 1467.39 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните сметки възлиза на 4538.43 лева – главница топлинна енергия, който размер е по-голям от общия размер, посочен в исковата молба.

Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, 3 съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №.., том V, рег. №.., дело 757/2007г. правото на собственост върху топлоснабдения имот – апартамент, находящ се в гр. София, бул. „В. Л.“ №... /бивш бул. „Т.“ №.../, на първи етаж в ляво на вход първи, е придобито от А. П. С. и съпруга ѝ Д. Д. С..

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим – исковото производство е продължение на ч.гр.д. № 18355/2023г. на СРС, 55 състав, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 422 ГПК и има за предмет установяване на вземания по издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 10788/13.04.2023г. по ч.гр.д. № 18355/2023г. на СРС, 55 състав, в която са описани имената на длънжиците-ответници по това дело, сумите – по размер и период, както и имотът, за който се дължи стойността на предоставените услуги.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, 4 извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.

Разпечатката съдържа 25 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65e0930c-849f-4a74-8646-1819a0fcb56b