Определение № 8 от 09.01.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№8 гр. Варна, 09.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20243000500579 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 21852/02.09.24г. по вх. регистър на ВОС, подадена от Д. В. Ш. като процесуален представител на дъщеря си В. Я. Т. от гр. Варна, насочена против определение № 3517/21.08.2024г. по в. гр. д. № 1546/2024 г. на ОС-Варна, с което производството по делото е било спряно на осн. чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК до приключването на производството по частната жалба на В. Я. Т., инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 51826/26.06.24г. на ВРС срещу определение № 6408/06.06.24г. по гр. д. № 1660/23г. на ВРС, 9-ти състав, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 250 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение № 1596/08.05.24г. В частната жалба е изложено в хронологичен ред възникването и развитието на правните спорове между страните по исковото производство В. Я. Т. и нейният баща Я. С. Т., включително и основанието на подадения по гр. д. № 1660/23г. на ВРС иск и извършените по последното процесуални действия. Посочено е, че с определение № 6408/06.06.24г. по гр. д. № 1660/23г. на ВРС, съдът е отказал допълването на съдебното решение, което е било атакувано с подадената въззивна жалба от Т.. С молба № 56356/10.07.24г. ищцата е уточнила, че с въззивната си жалба атакува първоинстанционното решение и подчертава, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по отношение на акцесорната претенция при отмяна на решението и не счита за необходимо да атакува 1 първоинстанционното определение в отделно производство. Сочи се, че по образуваното в. гр. д. № 1546/24г. ВОС на 20.08.24г. е заседавал в състав с председател съдия З.К. (която е била в отпуск) и членове съдия Н.С. и мл. съдия С.А., които са постановили обжалваното понастоящем определение № 3517/21.08.24г. Определението не е било подписано от фигуриращия в проведеното съдебно заседание на председателстващ състава – съдия К.И..

Поради това се счита, че обжалваното определение е постановено от неизвестен състав и е подписано електронно от неизвестни лица. Изложените в мотивите за спирането на въззивното дело аргументи се считат от жалбоподателката за „пълнеж“, поради което и счита, че не следва да бъдат коментирани. Поради горното се претендира прогласяването на нищожността на атакуваното определение.

В депозирания в срок отговор на частната жалба от насрещната страна Я. С. Т., чрез адв. Д. В., същата е оспорена като неоснователна, а обжалваното определение се счита за законосъобразно. Изложени са съображения за законосъобразност на определението, с което е било разделено производството по въззивната жалба от производството по частната жалба срещу определението, с което е било отказано допълване на първоинстанционното решение. В отговора се поддържат аргументи и за законосъобразността на постановеното по в. ч. гр. д. № 1696/24г. на ВОС определение, които са неотносими към предмета на настоящото производство. Претендира се обжалваното определение № 2517/20.08.24г. по в. гр. д. № 1546/24г. на ІV-а състав да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските за настоящото производство по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Частната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и при наличието на надлежна представителна власт, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 1596/08.05.24г. по гр. д. № 1660/23г. на ВРС, 9 състав е бил отхвърлен предявеният от В. Я. Т. против Я. С. Т., осъдителен иск с правна квалификация по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 3 от ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически неудобства, дискомфорт и стрес, претърпени в 2 резултат от наложената по искане на ответника обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело № 2803 и изп. дело № 2804 - двете по описа за 2011 г. на ЧСИ С.Д., peг. № 718 при КЧСИ, по силата на Определение № 4914 от 09.05.2022г., постановено в производството по гр. д. № 20213110116072 по описа на Районен съд - Варна, ГО, 43-ти съдебен състав, впоследствие отменено с Определение № 4614 от 12.12.2022 г., постановено в производството по ч. гр. д. № 20223100502420, по описа на ОС-Варна, ГО, III състав, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 13.02.2023 г., до окончателно изплащане на сумата; и ищцата е била осъдена на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати в полза на Я. С. Т. сумата в размер о т 1 000 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

С определение № 6408/06.06.24г. по гр. д. № 1660/23г. ВРС е оставил без уважение молба с вх. № 38519/14.05.2024г., подадена от ищеца В. Я. Т. с искане за допълване на постановеното по делото Решение № 1596/08.05.2024г. чрез постановяването на отхвърлителен диспозитив по отношение на акцесорното вземане за обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва.

С подадената въззивна жалба с вх. № 51826/26.06.24г. В. Т. е обжалвала постановените по първоинстанционното дело решение № 1596/08.05.24г. и определение № 6408/06.06.24г. по подробно изложени съображения и е отправила искане за уважаване на предявения иск в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (13.02.23г.). Било е образувано в. гр. д. № 1546/24г. на ВОС, което с помощта на ЕИСС е било разпределено на случаен принцип на съдия-докладчик в лицето на мл. с. С.А.

(протокол от избор на съдия-докладчик от 02.08.24г.).

С обжалваното понастоящем определение № 3517/20.08.24г., въззивният съд в състав съдия З.К. (председател) и членове съдия Н.С. и мл.с.

С.А., е разделил производството по въззивната жалба, образувано във в. гр. д.

№ 1546/24г. на ВОС, насочена против решение № 1596/08.05.24г., от производството по частната жалба (инкорпорирана във въззивната жалба), насочена против определение № 6408/06.06.24г., и е разпоредил последната да се докладва на председателя на ГО за преценка и образуване на отделно частно гражданско дело. Освен това е спрял производството по в. гр. д. № 3

1546/24г. на ВОС на осн. чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК до приключването на производството по частната жалба срещу определение № 6408/06.06.24г. по гр. д. № 1660/23г. на ВРС, 9-ти състав. Определението е било подписано с КЕП от всеки от съдиите от посочения съдебен състав на 21.08.24г.

Следващите съдебни актове по делото са били постановявани в състав: председател съдия К.И. и членове: съдия Н.С. и мл.с. С.А..

При извършената служебна проверка относно създадената в ГО на ВОС организация на работата се установи, че със Заповед № РД-71/13.02.24г. на председателя на ВОС е бил създаден ІV А въззивен състав с председател съдия К.И. и членове : съдия Н.С. и мл. с. С.А.. Освен това със заповедта е разпоредено мл. с. С.А. да произнася разпределените му дела в ІV А въззивен състав с посочените съдии, а при отсъствие на някой от тях – със съдия З.К..

Съобразно приетото в доктрината и съдебната практика, нищожно е съдебното решение (същото се отнася и за определенията), постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в предвидената от закона форма, при абсолютна неразбираемост решение или неподписаното решение. По силата на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ, разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор. Правилото за случайно разпределение на делата е залегнало и в чл. 35, ал. 4 от Правилника за администрацията в съдилищата, според който съдията-докладчик се определя на принципа на случайния подбор. В Единната методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища (приета с решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014г. и с последно изменение с решение на СК на ВСС по Протокол № 6/27.02.24г.) е регламентиран редът за разпределение на делото по електронен път, като се ограничава приложението на принципа до случаен подбор само на съдиятадокладчик, съобразно поредността на постъпването на делата по материя и видове, и в рамките на съответното отделение (чл. 1, б. „а“ – „в“). Няма изричен регламент за реда за определяне на останалите членове на съдебния състав, от което и следва, че правилата, по които се сформират съдебните състави, са въпрос на вътрешна организация на съответния съд. Необходимо е съставите да са определени по начин, осигуряващ прозрачност и гарантиращ безпристрастност и обективност на правораздаването, като не се предизвиква 4 съмнение за специален подбор на съдиите. Поради установеното по-горе, следва да се приеме, че обжалваното определение е валиден съдебен акт, тъй като е постановено от надлежен орган (съд), в рамките на неговата правораздавателна власт, в предвидената от закона форма и в надлежен съдебен състав (поради отсъствието на съдия К.И. е участвала съдия З.К., съобразно създадената с нарочна заповед на съда организация на работата на ІVА въззивен състав на ГО на ВОС), при яснота на волята на съда.

Определението е подписано с квалифицираните електронни подписи на участвалите в произнасянето на съдебния акт съдии.

Отделно от горното, определението е законосъобразно, защото при постановяването му е била налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като производството по частната жалба (инкорпорирана във въззивната жалба), насочена против определение № 6408/06.06.24г., се явява преюдициално спрямо производството по въззивната жалба, тъй като резултатът от произнасянето по допустимостта и основателността на искането на ищцата за допълване на решението, определя пределите (в случая предметните) на обжалваното с въззивната жалба първоинстанционно решение.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че при връщане на настоящото дело въззивният съд следва да прецени наличието на предпоставките за възобновяване на производството по в. гр. д. № 1546/24г. на ВОС, предвид влизането в сила на съдебния акт по преюдициалното производство.

Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Тъй като с настоящото определение не се слага край на делото, разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, а същите следва да се присъдят със съдебния акт по съществото на спора и съобразно неговия изход.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3517/21.08.2024г. по в. гр. д. № 1546/2024 г. на ОС-Варна, в частта му, с която производството по делото е било спряно на 5 осн. чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК до приключването на производството по частната жалба на В. Я. Т., инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 51826/26.06.24г. на ВРС срещу определение № 6408/06.06.24г. по гр. д. № 1660/23г. на ВРС, 9-ти състав, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 250 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение № 1596/08.05.24г.

Определението е окончателно по арг. от Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6