Решение № 9176 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9176 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110152778 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Ищецът "Топлофикация София" ЕАД твърди, че е доставил топлинна енергия за битови нужди на абонатен номер 122285 за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. ***. Ответниците К. К. Х. и К. С. Х. са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия. Твърди се, че ответниците не са заплатили дължимата цена за периода от м.05.2023 г. до м.04.2025 г. за топлинна енергия и за периода м.05.2023 г. до 30.04.2025 г. за услугата дялово разпределение.

Ищецът претендира дължимите суми по квоти както следва: К. К. Х.

(3/8 ид. части): 1 169,33 лв. главница за ТЕ за периода от м.05.2023 г. до м.04.2025 г., 117,47 лв. мораторна лихва за ТЕ за периода от 16.12.2023 г. до 27.08.2025 г., 28,62 лв. главница за дялово разпределение за периода м.05.2023 г. до 30.04.2025 г., 4,04 лв. мораторна лихва за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 27.08.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземанията. К. С. Х. (5/8 ид. част): 1948,88 лв. главница за ТЕ за периода от м.05.2023 г. до м.04.2025 г., 195,78 лв. мораторна лихва за ТЕ за периода от 16.12.2023 г. до 27.08.2025 г., 47,70 лв. главница за дялово разпределение за периода м.05.2023 г. до 30.04.2025 г., 6,74 лв. мораторна лихва за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 27.08.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземанията. Ищецът претендира присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. С. Х. е депозирал писмен отговор на исковата молба. Сочи, че исковата молба е нередовна, по същество счита, че исковете са неоснователни. Оспорва наличието на облигационни 1 отношения с ищеца. Оспорва доставката на топлинна енергия претендираните количества и стойност, като твърди, че в имота няма уреди за отполение.

Твърди, че не ползва имота, защото е лишен от тази възможност респ. „не може да се отоплява“.

Ответницата К. К. Х. не е депозирала отговор на искова молба в срока по чл. 131 ГПК.

Третото лице помагач е взело становище че не е извършвала услугата дялово разпределение за процесния имот.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 66 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума; Ищецът следва да установи и наличие на обстоятелства водещи до спиране и прекъсване на погасителната давност.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По отношение на договорната връзка между страните.

Първият спорен въпрос по делото е свързан с това дали ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл.

150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за 2 битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството на потребители на ответниците зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че ответниците са собственици или вещни ползватели на процесния топлоснабден имот.

По делото е представен нотариален акт по силата на който К. Д.Х. придобила собствеността върху ½ идеална част от процесния недвижим имот.

От представените документи в т.ч. и препис от съдебно решение се установява, че К. Д.Х. е била собственик на другата ½ идеална част от собствеността върху процесния топлоснабден имот.

По делото е представено удостоверение за наследници от което е видно, че К. Д.Х. починала на 01.12.2016г. и оставила наследници съпруга си К. С. Х. и дъщеря си К. К. Х..

По делото са представени сметки от индивидуалните справки за отопление и топла вода от третото лице помагач. От тях е видно, че към исковия период партидата е водена на името на К. К. Х.. Последната е била клиент на топлинна енергия по силата на обстоятелството, че е идеални части от правото на собственост върху процесния топлоснабден имота и партидата е била разкрита на нейно име.

С разкриването на партида на името на К. К. Х. ищецът извънсъдебно е признал наличието на облигационни отношения именно с нея. При тава положение ответникът К. С. Х. не са материално легитимирани да отговаря по предявения иск.

При това положение към исковия период само К. К. Х. е била клиент на топлинна енергия и само по отношение на нея искът се явява установен по основание.

3

Тук следва да се посочи че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от актуалните към исковия период Общи условия при смърт на Клиент физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено Продавача в срока по чл. 12, т.12 , чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Ал. 2 от Общите условия предвижда, че в случаите по ал. 1, Продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на жилището на друго основание. При липса на споразумение между наследниците, Продавачът открива партида на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения дял от удостоверението за наследници.

Настоящия случай е именно такъв собственикът и клиент на топлинна енергия е починал (наследодателката на ищците К. Д.Х.) и ищецът е разкрил партида не на всички наследници съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.2 от Общите условя а само на един от наследниците от което следва че същият счита единствено него титуляр на партидата и че са налице облигационни отношения с него.

Отделно то това от представеното Писмо на Софийска районна прокуратура по пр.пр. № 25114/2017 г. от 31.05.2018 г. от което се установява, че между съсобствениците съществува дълбок конфликт, като на К. Х. са дадени задължителни предупреждения да не посещава жилището.

При това положение искът срещу К. С. Х. подлежи на отхвърляне.

По отношение на по отношение на количеството и стойността на доставената топлинна енергия:

Определение по чл. 140 от ГПК. С него, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните факти и обстоятелства: През целия процесен период от м.05.2023 г. до м.04.2025 г. топлоснабденият имот се е ползвал само и единствено от ответницата К. К. Х.. До процесния имот през същия период е доставена топлинна енергия в точните количества, посочени от ищеца в исковата молба. Ето защо съдът намира, че искът за главница за доставена топлинна енергия се явява установен и по размер.

По отношение на ответницата К. Х., фактът, че тя е единствен обитател на жилището, е отделен като безспорен. Количеството и стойността на доставената енергия също са отделени като безспорен факт по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК. Поради това претенцията за главница срещу нея е напълно доказана. Съдът е обвързан от предявения размер и диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 от ГПК), поради което искът срещу нея се уважава изцяло до претендираната сума от 1169,33 лв.

По отношение на мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия.

Ищецът претендира обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 16.12.2023 г. до 27.08.2025 г.

По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ

4

Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:

Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.

Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:

Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.