Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 906 от 25.05.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1535/2023
Вид
Решение № 906
Подписан
25.05.2023
В сила
20.06.2023
Състав
Димитър Василев Кацарев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28, б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.124 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 906 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330201535 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 677195 – F681194 от 21.11.2022г. издадено от М.К.Л. – директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.53, във вр. с чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС на „СОЛАРВЕ“ ООД, ЕИК 207028075 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Богомил“ № 53, ет.1, ап.2 представлявано от В.

В. Ц. с ЕГН ********** наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС.

В жалба от представляващия дружеството се моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Представят се доводи за не наличие на дейност и доходи, за първо нарушение и отстраняване на нарушението веднага след установяването му.

Дружеството – жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание се представлява от В. В. Ц. който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. В пледоарията си представи доводи за първо нарушение и не ощетяване на бюджета, и моли съда да отмени НП.

Административно-наказващия орган, издал наказателното постановление редовно призован, в съдебно заседание се представлява от гл.юрисконсулт 1

М.М.. В пледоарията си представи доводи по същество на искането съдът да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на възнаграждение.

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

„СОЛАРВЕ“ ООД, ЕИК 207028075 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Богомил“ № 53, ет.1, ап.2 представлявано от В. В. Ц. е регистрирано по ЗДДС и е задължено съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС да подава справки-декларации за съответните данъчни периоди в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период.

На 15.09.2022г. в ТД на НАП Пловдив при извършена служебна проверка е било установено, че дружеството – жалбоподател не е спазило установения от закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 09.08.2022г. – 31.08.2022г. до 14.09.2022г. включително. Отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС са били подадени на 12.10.2022г. в ТД на НАП Пловдив по електронен път с вх.№ 16005212901/12.10.2022г.

До дружеството били изпратени покани по електронен път на декларирания електронен адрес за кореспонденция и чрез лицензиран пощенски оператор, с които представляващия дружеството бил поканен да се яви в 7 дневен срок за съставяне на АУАН за не подаване в срок на СД и отчетни регистри.

На 13.10.2022. от свидетел А. Д. К. е бил съставен против дружеството акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F681194 за нарушение по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС. Актът е бил съставен в присъствието на представляващия дружеството В. В. Ц.. Актът е подписан от посочените в него лица. На датата на съставянето на акта е бил връчен препис от него на представляващия дружеството, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения срок пред АНО са били представени писмени възражения от представляващия дружеството относно съставения АУАН и нарушението посочено в него. След като направеното възражение е било прието като неоснователно, на основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, с което е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството за извършено нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.3 от ЗЗДС като му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В издаденото НП, по идентичен със съставения АУАН е 2 описано нарушението и посочена нарушената правна норма. Издаденото НП е лично връчено на представляващия дружеството на 10.02.2023г. В срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава, както от всички събрани по делото писмени доказателства, така и събраните гласни доказателства и по-специално от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел – А. Д. К., извършила проверката и актосъставител.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е осъществил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение, по следните правни съображения:

Жалбоподателят е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС и е бил задължен съгласно разпоредбата на чл.125 ал.1 от ЗДДС да подаде справка-декларация в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност декларациите по ал.1 се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице. Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от данъчно задълженото лице, че същото не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация и отчетни регистри за данъчен период 09.08.2022г. – 31.08.2022г. лично или чрез упълномощено лице в компетентната териториална дирекция на НАП, която в настоящия случай се явява ТД на НАП Пловдив. Таиава е била подадени на 12.10.12022г. т.е. извън законоустановения срок, след като дружеството било уведомено от органите на НАП за извършеното нарушение. При така установеното съдът намира, че данъчно задълженото лице като не е подало изискуемите по ЗДДС справка-декларация и отчетни регистри в срок до 14.09.2022г. включително лично или чрез упълномощено лице, на 15.09.2022г. е било в неизпълнение на задължението по чл.125, ал.3 и ал.5 от ЗДДС. Доколкото се касае до нарушение на ООД не следва да се изследва въпросът за вината.

Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението. Както в хода на административното производство, така и в съдебното не са представени доказателства от страна на жалбоподателя, че е изпълнил задължението си в срок. Констатираното нарушение не се оспорва и от страна на дружеството.

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на 3 определената им компетентност Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав намира за основателен изложения в жалбата довод, че се касае за маловажен случай. При издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства касаещи нарушението Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН по следните съображения:

За да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН следва да е налице маловажен случай на административно нарушение, при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините, довели до закъснението за подаване на данъчната декларация, причинени ли са вреди от нарушението и други смекчаващи вината обстоятелства. Няма спор, че е налице извършено нарушение на посочената в атакуваното НП правна норма. Без да е налице административно нарушение въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, текстът се прилага само при налично противоправно поведение.

В случая нарушението е констатирано в деня на извършването му – 15.09.2022г. От събраните писмени и гласни доказателства е видно, че след като дружеството било уведомено за констатираното нарушение, на 12.10.2022г. подало справка-декларация по ЗДДС и отчетни регистри за данъчен период 09.08.2022г. – 31.08.2022г., т.е. веднага е предприело действия по изпълнение на ангажимента си, макар и след изтичане на крайния срок. От друга страна от приложените доказателства се установява, че за отчетния данъчен период дружеството не е осъществявало дейност, както и че преди това то не е имало други такива нарушения, поради което съдът намира процесното нарушението за инцидентно. По делото няма доказателства, дружеството да е било санкционирано за идентично нарушение, а и в самото НП е отразено , че нарушението е извършено за първи път.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност, както нарушителя, така и нарушението са с изключително ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление. Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил 4 длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл.28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл.28 от ЗАНН. За това го задължава чл.53, ал.1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл.28 от ЗАНН. От бездействието на жалбоподателя не са произлезли вреди, не са налице отегчаващи обстоятелства, извършено е за първи път. Нарушението е такова на просто извършване, поради което именно възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а именно отегчаващо обстоятелство, което в случая не е налице. Нарушението е от възможно най - лекия вид неподаване в срок, т. е. само забава в изпълнението, а не липса на изпълнение на задължението.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28, б.“а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл.28, б.“а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

Поради изхода на делото съдът счита че следва да остави искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждене без разглеждане.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 677195 – F681194 от 21.11.2022г. издадено от М.К.Л. – директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.53, във вр. с чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС на „СОЛАРВЕ“ ООД, ЕИК 207028075 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Богомил“ № 53, ет.1, ап.2 представлявано от В.