Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 24.04.2017, Районен съд - Средец

Съд
Районен съд - Средец
Дело
Гражданско дело 12/2017
Вид
Решение № 46
Подписан
24.04.2017
В сила
18.05.2017
Състав
АСЕН ТОТЕВ РАДЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Р

Е Ш Е Н И Е

№

/ 24.04.2017 год., гр. Средец

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Средецкият районен съд граждански състав на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година в публично заседание, в състав:

Районен съдия: Асен Радев при секретаря М.М., като изслуша докладваното от съдията Радев гр. дело № 12 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по исковата молба на „Игнатов консулт” ООД против И.Г.П., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 18000 лв. – възнаграждение по договор за консултантски услуги от 16.04.2015 год., ведно със законната лихва, начиная от 03.11.2016 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 533 / 2016 год. на Районен съд – гр.Средец е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на „Игнатов консулт” ООД, който моли за уважаването им и за присъждане на разноските по делото. Ангажират писмени и гласни доказателства.

Адвокатският пълномощник на ответника оспорва исковете, считайки ги за неоснователни, също ангажира писмени и гласни доказателства.

Предявените искове са с материалноправно основание в чл.79, ал.1 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.04.2015 год. страните са сключили договор, по силата на който „Игнатов консулт“ ООД – изпълнител, се е задължило да изготви бизнес план „Закупуване на земеделска техника“ по наредба № 9 / 21.03.2015 год. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ на ПРСР 2014-2020 год., а И.Г.П. – възложител, се е задължил, в 30 – дневен срок от одобряване на проекта от ДФ „Земеделие“, да заплати възнаграждение в размер на 18 000 лв.

С приемо

– предавателен протокол от 30.04.2015 год., представител на ищцовото дружество е предал на ответника изработения бизнес план.

Със заповед на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, заявлението на П. е одобрено за финансиране.

Впрочем, горните факти не са били спорни между страните.

По делото са приети и процесния бизнес план в неговата цялост, както и уведомление от П. до изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ за прекратяване на договора за финансово подпомагане по посочената подмярка.

Разпитани са и свидетелите Яни П. и Пламен П., от чиито показания, допустими за конкретните обстоятелства (Р-546-2010-IV г.о.; Р-542-2011-IV г.о.;

Р-115-2009-III г.о.), се установява, че братът на ответника (св.Яни П. – б.а.) и друг път е кандидатствал за финансиране, съответно е ползвал услугите на ищцовото дружество, той е водил преговорите за процесния бизнес план и е давал информация за имуществото, с което брат му и той разполагат, вкл. и че не разполагат със сумата за самоучастие.

При така установената фактическа съвокупност, изводът на настоящия състав е за основателност на исковете.

Налице е валиден, обвързващ страните договор за изработка по см. на чл.258 и сл. от ЗЗД, по който ищцовото дружество е изпълнило своето договорно задължение. Затова разполага с корелативното право да получи от ответния възложител договореното възнаграждение.

Безпочвени са възраженията на ответната страна за негодност на изработения бизнес план. Напротив – тъкмо той е причина, след одобряването му, П. да сключи с ДФ “Земеделие“ договор за финансова помощ. Негодността на бизнес плана, до степен на липса на отделна негова част, категорично би препятствало неговото одобряване и последващото сключване на договор.

Липсата / набавянето на средства за самоучастие, с оглед бъдещото финансиране, освен че не е част от задълженията на изпълнителя по договора, очевидно не е част от бизнес плана, без който той да не може да се реализира и каквото качество се домогва да му придаде ответната страна.

Прави впечатление, че преговорите с „Игнатов консулт“ ООД е водил братът на П. (последният само е сключил договор), а той, предвид налични предходни проекти, е бил запознат с процедурата, в т.ч. и самоучастието. Отделен е въпросът, че с нормативното откриване на прием по дадена подмярка, се обявява и размерът от общите разходи, до който ще се финансират проектите.

И накрая – обстоятелството, че банките не желаят да отпуснат на ответника искания кредит, категорично не може да се вмени във вина на „Игнатов консулт“ ООД, а по – скоро на самия ответник.

Поради това, главният иск по чл.79, ал.1 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД от ЗЗД – за дължимост на договореното възнаграждение, се явява основателен, а оттам – основателен е и акцесорния иск – за дължимост на законната лихва.

Дължими са и разноските, сторени от „Игнатов консулт“ ООД в производството по ч.гр.д. № 533/2016 год. на РС – гр.Средец, възлизащи на 1 140 лв., както и в настоящото производство, чийто документално обоснован размер съдът определя на 1 430 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Средецкият районен съд

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че

И.Г.П. ***, ЕГН – **********, че дължи на „Игнатов консулт“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Мур“ № 17, вх.А, ет.3, ап.7, представлявано от Тихомир Игнатов, сумата от 18 000 лв. (осемнадесет хиляди лева) – възнаграждение по договор за консултантски услуги, сключен между страните на 16.04.2015 год., ведно със законната лихва, начиная от 03.11.2016 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 533 / 2016 год. на Районен съд – гр.Средец е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА И.Г.П. ***, ЕГН – **********, да заплати на „Игнатов консулт“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Мур“ № 17, вх.А, ет.3, ап.7, представлявано от Тихомир Игнатов, деловодни разноски в размер на 1 140 лв. (хиляда сто и четиридесет лева) за производството по ч.гр.д. № 533/2016 год. на РС – гр.Средец, както и за настоящото производство, в размер на 1430 лв. (хиляда четиристотин и тридесет лева) .

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия:.........................