Решение № 4149 от 10.07.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ … гр. София, 10.07.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря

Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №11350 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника и ищец по предявения насрещен иск „С.“ ЕООД срещу решение от 26.01.2018 г. по гр.д.

№38638/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на „К.-**“ ООД сумата от 2800,00 лв. с ДДС, платена като авансово възнаграждение по договор №1477А/25.01.2013 г. с предмет „Привеждане на системата ИКУНК, съгласно изискванията на ЗАМ 519 в обекта на „К.-**“ ООД в с. Моминско“, като е отхвърлено като неоснователно направеното от жалбоподателя евентуално възражение за прихващане със сума в размер от 2800,00 лв., представляваща част от дължимо от „К.-**“ ООД обезщетение по чл.79 ал.1 пр.2 ЗЗД вр. чл.82 пр.1 и чл.88 ЗЗД в общ размер на 25 901,01 лв., и в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „К.-**“ ООД насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 ЗЗД вр. чл.82 пр.1 и чл.88 ЗЗД за разликата над сумата от 469,40 лв. с ДДС до пълния претендиран размер от 23 101,01 лв. за претърпени вреди, представляващи част от стойността на закупените с оглед изпълнение предмета на договора уреди: флоу компютър CTNIFLOW 200

MFC и промишлен уред L-Dens 427 Т Ех за измерване на алкохолен обемен градус и температура, като ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно, незаконосъобразно и необосновано е приел, че не са доказани претенциите му за претърпените от него вреди в пълен размер, респ., че не е претърпял вреди в резултат на закупуването на процесните уреди. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск като погасен чрез прихващане, както и да уважи изцяло предявения насрещен иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „К.-**“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Не претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ищеца и ответник по предявения насрещен иск в частта, в която искът с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 ЗЗД вр. чл.82 пр.1 и чл.88 ЗЗД е уважен до посочения по-горе размер, поради което решението в тази част е влязло в законна сила.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Доколкото по делото е установено между страните развалянето на процесния договор по вина на ищеца, то спорът в настоящето производство е съсредоточен върху обстоятелството дали ответникът-изпълнител по процесния договор е претърпял от неизпълнението вреди от категорията на претърпените загуби, изразяващи се в закупени, с оглед изпълнение на договора, уреди - флоу компютър CTNIFLOW 200

MFC и промишлен уред L-Dens 427 Т Ех за измерване на алкохолен обемен градус и температура.

При неизпълнение на обещания облигационен резултат, възниква гражданска отговорност за длъжника да обезщети кредитора за претърпените от него вреди. Съгласно трайната съдебна практика /напр. решение №73 от 27.07.10 г. по т.д.№897/2009 г. на І ТО на ВКС/, обезщетението по чл.82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба - фактическо влошаване състоянието на засегнатото имущество, осуетяване на очаквани облаги и пропуснатата полза - неосъществено увеличаване на имуществото, пропусната печалба, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при поемане на задължението. Елементите на фактическия състав включват неизпълнение на задължението по двустранен договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на насрещната страна. Следователно за доказване на основателността на иск за обезщетение поради неизпълнение на договор е необходимо да се установят кумулативно следните елементи на сложния фактически състав: договорно задължение, виновно неизпълнение на неизправната страна, претърпени вреди, респ. пропуснати ползи от изправната страна, настъпили от неизпълнението, причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди и накрая - предвидимост на увреждането. Предвидимостта следва да е налице към момента на възникване на облигационното отношение. Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди. Това са вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на задължението.

В процесния случай по делото е установено, а и не е спорно между страните, че във връзка с изпълнение на задълженията си по процесния договор ответникът е закупил процесните уреди - флоу компютър CTNIFLOW 200 MFC и промишлен уред L-Dens 427 Т Ех за измерване на алкохолен обемен градус и температура, които уреди са на обща стойност 25 431,61 лв.

От приетото по делото заключение на ССчЕ, което и настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че към 07.10.2016 г. /датата на посещение на вещото лице в офиса на ответното дружество/ има наличен 1 бр. флоу компютър CTNIFLOW 200 MFC на стойност 7 975,87 лв., както и 1 бр. уред за измерване на алкохол L-Dens 427 Т на стойност 13 217,14 лв., отразени като наличност в склад по дебита на счетоводна сметка 302 „Материали“.

От приетото по делото заключение на СТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че към 21.09.2017 г. наличните в ответното дружество средства за измерване на алкохолна концентрация, посочени на позиция 60 в анекс №1/27.05.2013 г. към процесния договор №1477А/25.01.2013 г., са: сензор за измерване на алкохол тип L-Dens 427 Т Ех и показващо устройство PetroZef – V2, като към 27.05.2013 г. сензорът е бил вписан като одобрен тип средство за измерване в регистъра на БИМ, а към 25.01.2013 г. в регистъра на БИМ не е имало вписан одобрен тип на средства за непрекъснато измерване на алкохолен градус във водно-спиртен разтвор.

При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е установено, че ответникът-ищец по предявения насрещен иск е претърпял сочените от него вреди от категорията на претърпените загуби, доколкото се установи, че процесните уреди са налични при ищеца като актив, което води до извода, че реална загуба в размер на стойността, на която са закупени, не е претърпяна. Не следва да бъдат разглеждани доводите на ответника-въззивник в настоящето производство, че се касае за специфични уреди, които не могат да бъдат използвани и реализирани в други проекти, доколкото са въведени за пръв път едва във въззивната жалба, а и доказателства в тази насока не са ангажирани.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №324295/26.01.2018 г., постановено по гр.д. №38638/2014 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.