Определение № 257 от 06.03.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. Шумен, 06.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500086 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 530/03.02.2025 г. /датно пощенско клеймо – 31.01.2025 г./ при ВПРС, депозирана от „Банка ДСК“ АД гр. София, представлявано от Д.Д.М. и С.Л.С, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Т.Х-Т., против разпореждане № 81/24.01.2025 г. по ч.гр.д. № 51/2025 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника К. В. Х. за плащане на следните суми: в размер на 22954,99 лв., представляваща главница; в размер на 832,23 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.08.2024 г. – 08.01.2025 г., в размер на 10,23 лв., представляваща лихва за забава от 15.09.2024 г. до 08.01.2025 г. и в размер на 107,35 лв., представляваща законна лихва за периода 09.01.2025 г. до 21.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главното задължение, считано от подаване на заявлението – 23.01.2025 г., до окончателното изплащане. Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно, по изложени в жалбата аргументи и съображения. Моли въззивният съд да отмени посоченото разпореждане, да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника К. Х.. Претендира и разноски за настоящата инстанция.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за основателна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Велики Преслав по ч.гр.д. № 51/2025 г. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, подадено от „Банка 1

ДСК“ АД гр. София, представлявано от Д.Д.М. и С.Л.С, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Т.Х-Т. срещу К. В. Х. с ЕГН **********. Претендирало се плащане на следните вземания: за сума в размер на 22954,99 лв., представляваща главница; за сума в размер на 832,23 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.08.2024 г. – 08.01.2025 г. , за сума в размер на 10,23 лв., представляваща лихва за забава от 15.09.2024 г. до 08.01.2025 г. и за сума в размер на 107,35 лв., представляваща законна лихва за периода 09.01.2025 г. до 21.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главното задължение, считано от подаване на заявлението – 23.01.2025 г., до окончателното изплащане; за сумата 628,10 лв., от които платена държавна такса в размер на 478,10 лв. и 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжника, страна по сключен между него и „Банка ДСК“ АД договор за кредит за текущо потребление от 04.10.2023 г.

Към заявлението са приложени цитирания договор за потребителски кредит, ведно с приложенията му и извлечение от счетоводните книги на банката към 22.01.2025 г.

С разпореждане № 81/24.01.2025 г., ВПРС отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Приел е, че поради наличието на регистриран от длъжника настоящ адрес във Федерална република Германия, то същият няма обичайно местопребиваване на територията на Република България, което на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК правело недопустимо издаването на заповед срещу него.

С оглед така установената фактическа обстановка настоящата инстанция достигна до следните изводи: по реда на заповедното производство, съгласно чл. 417 от ГПК, могат да се претендират вземания, които се основават на изрично изброените в закона документи, сред които по т. 2 на същия текст, документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съдът следва да извърши проверка дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на една искова молба /чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 от ГПК/, както и да не са налице пречките по чл. 411, ал. 2 от ГПК.

В случая, от направената служебна справка от заповедния съд, по реда на чл. 411, ал.

1 от ГПК се установява, че длъжникът има регистриран постоянен адрес на територията на Република България – гр. ......, ул. „.......” № 3, но е с настоящ адрес във Федерална република Германия. Съгласно нормата на чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, съответно заповед за незабавно изпълнение, ако искането не отговаря на изискванията на чл.

410 от ГПК, а именно: ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; ако длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България /чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК/; ако длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на Република България /чл. 411, ал. 2, т. 5 от 2

ГПК/. Тоест, предпоставка за издаване на заповед за изпълнение е длъжникът да има формална или фактическа връзка с територията на Република България, като за физическите лица, това е постоянният адрес или обичайно местопребиваване, а за юридическите лица – седалище или място на дейност. Постоянният адрес, съответно седалището в страната, по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК, могат да имат единствено местни лица. Поради това, проверката за обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р.

България по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК се извършва само по отношение на чуждестранните физически или юридически лица. Достатъчно е наличието на една от посочените в т. 4 или т. 5 на чл. 411, ал. 2 от ГПК връзки с територията на страната, за да е допустимо издаване на заповед за изпълнение срещу длъжник – физическо лице по териториален признак. /в този смисъл е и съдебната практика: опр. № 547/22.08.2013 г. по ч.т.д. № 1355/2013 г. на ІІ т.о. ТК на ВКС/.

Посоченият извод е в унисон и с приетото в мотивите към т. 3а на ТР № 4/2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, макар и във връзка с въпроса, в кои хипотези заповедният съд може да обезсили издадената от него заповед за изпълнение. В мотивите си ВКС е изложил следното: „Когато се установи, че заповедта е издадена срещу длъжник, който изобщо няма постоянен адрес или седалище в Република България, същата подлежи на служебно обезсилване от заповедния съд, който има служебното задължение да осигури движението и приключване на делото – чл. 7, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд обезсилва служебно заповедта, съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 4 от ГПК поради липса на предпоставката по чл. 411, ал. 2, т. 3 /сега – т. 4/ от ГПК само в случай, че същата е стабилизирана с изтичане на срока за възражение, т. е. когато от външна страна е налице редовно връчване по реда на Глава VІ ГПК, макар и в действителност длъжникът да няма постоянен адрес или седалище в страната. В хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 4 /сега – т. 5/ от ГПК - когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност в страната, издадената заповед не може да бъде обезсилена от заповедния съд. При връчване на заповедта заповедният съд проверява само дали длъжникът има постоянен адрес или седалище в Република България, но в случай, че такива има и следователно може да се извърши редовно връчване било чрез лице от домашните, било чрез залепване на уведомление, не може да се преценява дали лицето има обичайно местопребиваване или място на дейност в страната. След като е налице редовно от външна страна връчване на заповедта, същата се стабилизира с изтичане на срока за възражение и влиза в сила, като липсата на предпоставката по чл. 411, ал. 2, т. 4 /т. 5/ от ГПК може да се релевира единствено по пътя на възражението пред въззивния съд”.

В настоящия случай данните по делото сочат, че постоянният адрес на жалбоподателя е в Република България, а той служи за кореспонденция на лицето с държавните и съдебни учреждения. Ето защо, настоящият състав счита, че в случая не е налице пречката по чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК, доколкото длъжникът има регистриран постоянен адрес на територията на Република България. Довод в подкрепа на извода, че лицето има и фактическа връзка с 3 територията на Република България е обстоятелството, че изпратеното от заявителя до длъжника уведомление за предсрочна изискуемост е редовно връчено по постоянния му адрес.

Поради изложените мотиви, разпореждането на ВПРС, с което е отказано изцяло издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника К. В. Х., като неправилно следва да бъде отменено.

Вместо разпореждането, следва да бъде разпоредено издаването от ВПРС на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, по заявлението на „Банка ДСК“ АД гр. София, представлявано от Д.Д.М. и С.Л.С, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Т.Х-Т. срещу К. В. Х. за плащане на претендираните суми, представляващи вземания на банката по сключения между страните договор за кредит.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 26, пр. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по заповедното производство от пълномощника-юрисконсулт, съдът приема, че в полза на заявителя, следва да бъдат определени и разноски в настоящото заповедно производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 50,00 лв. за първоинстанционното производство и 50,00 лв. за настоящото производство. Поради това, следва да бъдат присъдени в полза на заявителя разноски: за производството пред ВПРС в общ размер 528,10 лв., от които 478,10 лв. – платена държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение; за производството пред ШОС – 65,00 лв., от които 15,00 лв. – платена държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 81/24.01.2025 г. по ч.гр.д. № 51/2025 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, с което е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК“ АД гр. София, представлявано от Д.Д.М. и С.Л.С за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу К. В. Х. с ЕГН ********** за плащане на следните суми: в размер на 22954,99 лв., представляваща главница; в размер на 832,23 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.08.2024 г. – 08.01.2025 г., в размер на 10,23 лв., представляваща лихва за забава от 15.09.2024 г. до 08.01.2025 г. и в размер на 107,35 лв., представляваща законна лихва за периода 09.01.2025 г. до 21.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главното задължение, считано от подаване на заявлението – 23.01.2025 г., до окончателното изплащане; както и за присъждане на разноски в заповедното производство, представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ в полза на заявителя „Банка ДСК“ АД, разноски в заповедното производство пред ВПРС – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 50,00 лв.

4

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по заявлението на „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, представлявано по закон от Д.Д.М. и С.Л.С, представлявано по пълномощие от юрисконсулт юрисконсулт Т.Х-Т. срещу К. В. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. .........., обл. Шумен, ул. „.......“ № 3 за сумите: 22954,99 лв., представляваща главница; в размер на 832,23 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.08.2024 г. – 08.01.2025 г., в размер на 10,23 лв., представляваща лихва за забава от 15.09.2024 г. до 08.01.2025 г. и в размер на 107,35 лв., представляваща законна лихва за периода 09.01.2025 г. до 21.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главното задължение, считано от подаване на заявлението – 23.01.2025 г., до окончателното изплащане по договор за потребителски кредит от 04.10.2023 г., сключен между страните; както и за направените разноски: 478,10 лв. – платена държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.