Определение № 968 от 28.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 968 гр. Ловеч, 28.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500142 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частта жалба от „Сити Кеш“ ООД против определение № 795/18.12.2024 г., по гр.д. № 699/2024 г. на РС – Тетевен, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решение № 248/13.11.2024 г., по гр.д. № 699/2024 г. на РС Тетевен в частта за разноските.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение в следните аспекти: липса на доказателства за затрудненото материално положение на страната, на която е предоставена безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв; несъобразяване от районния съд, че в случая е налице превратно упражнено право на иск, с цел увреждане на ответника чрез присъждане на разноски в полза на ищеца; несъобразяване от районния съд, че установените по Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, който се ръководи от критериите, маркирани в решението по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз (СЕС).

В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното определение и за отхвърляне на искането на ищеца за присъждане на разноски. Отделно от него е направено искане за спиране на производството под делото до произнасяне с решение по дело С-438/22 на СЕС.

В срока по чл. 276 ГПК от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е постъпил писмен отговор, в който се развиват съображения за неоснователност на частната жалба, с поставяне на акцент върху определяне на възнаграждението от районния съд съобразно конкретната фактическа и правна сложност на спора по делото. В писмения отговор се прави искане за оставяне без уважение на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване. Броен от деня на връчване на обжалваното определение (20.12.2024 г.), указаният в него двуседмичен срок за обжалване изтича на 1

03.01.2025 г., а частната жалба е подадена предишния ден.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр. д. № 699/2024 г. на РС Тетевен е образувано по искова молба от М. Х. Г., подадена чрез адв. Д. М. против „Сити Кеш“ ООД, с която е предявен иск за установяване нищожност на договор за потребителски кредит № 85**** между ищеца и ответника, а при условията на евентуалност и иск за установяване нищожност на уговорка в чл. 11 от същия договор.

В срока по чл. 131 ГПК от „Сити Кеш“ ООД е изложено становище за недопустимост и неоснователност на установителните искове.

С молба (вх. № 6217/09.10.2024 г.) от пълномощника на ищцата адв. М. са представени доказателства за внесен депозит, както и списък по чл. 80 ГПК, в който се претендира и възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ГПК от по 480 лв. за всеки от двата иска.

С молба (вх. № 6640/28.10.2024 г.) от пълномощника на ответника е поискано разглеждане на делото в отсъствие на представител на страната, изложено е становище по съществото на спора, поискано е отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноските, напарено е и възражение за недължимост на адвокатско възнаграждение в полза на насрещната страна, респ. за присъждането му в по-малък размер.

С молба (вх. № 6722/31.10.2024 г.) от пълномощника на ищцата адв. М. е заявено, че поради служебна ангажираност по други дела, няма да присъства в насроченото за 31.10.2024 г. съдебно заседание, изложено е становище по съществото на спора, поискано е уважаване на предявените искове и присъждане на разноските, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ГПК.

Страните не са взели участие, вкл. чрез явяване на пълномощник, в откритото съдебно заседание, проведено на 31.10.2024 г.

С решение № 248/13.11.2024 г., по гр.д. № 699/2024 г. на РС Тетевен, съдът е уважил предявения иск за нищожност на договор за потребителски кредит № 85**** между ищеца и ответника, осъдил е „Сити Кеш“ ООД да заплати на М. Х. Г. разноски в размер на 300 лв., а на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М. от САК сумата от 480 лева с ДДС.

Решението е връчено на „Сити Кеш“ ООД на 18.11.2024 г.

С молба по чл. 248 ГПК (вх. № 7350/27.11.2024 г.) от „Сити Кеш“ ООД е подадена молба за изменение на решението в частта за разноските, чрез отхвърляне както на искането за присъждането им, така и на претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

От М. Х. Г. е подаден отговор (вх.№ 7814/13.12.2024), в който се дава становище за неоснователност на молбата.

С определение № 594/30.09.2024 г., по гр.д. № 699/2023 г. на РС Тетевен, е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК (вх. № 7350/27.11.2024 г.) от „Сити Кеш“ ООД.

От правна страна съдът приема, че определението е неправилно в частта, с която съдът е отказал да измени съдебния акт в частта за разноските, относно размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

2

Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат или претендираното такова по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да го намали, присъждайки по-нисък размер на разноските в тази им част по искане на насрещната страна (чл. 78, ал. 5 ГПК). Приключване на устните състезания в съответната инстанция се явява краен срок и за валидно противопоставяне на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, като в случая възражението за прекомерност е направено с писмения отговор на исковата молба.

Определянето на адвокатското възражение под съответно установения по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения нормативен минимум се допуска според съдебната практика, вкл. тази на СЕС, намерила израз в решението на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, дадено по преюдициално запитване, свързано с тълкуването на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Според това решение, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Наред с това, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В духа на дадените разяснения се налага извод, че с изключване възможността за преценка вида, количеството и сложността на извършената работа, разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, задължаваща определяне на възнаграждението за предоставената безплатна правна помощ в размер не по-нисък от предвидените в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Ето защо извършеното с нея препращане към размерите по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде възприемано само като ориентир при определяне на възнаграждението за предоставената безплатно адвокатска помощ и съдействие, без същите да са обвързващи съда. Бидейки ориентир, същите размери подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като при преценката следва да се отчитат: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая адвокатско възнаграждение от 480 лв. не съответства на конкретната фактическа и правна сложност на делото, вида на спора, предмета на делото и защитавания материален интерес, нито отчита извършените от процесуалния представител на ищцата действия.

Макар да е сезиран с два установителни иска, същите са предявени при условията на евентуално съединяване, като съдът се е произнесъл по 3 същество само по главния установителен иск (за установяване нищожността на договор за потребителски кредит № 85****0) и с оглед неговото уважаване, липсва произнасяне по евентуалния (за установяване нищожност на уговорка в чл. 11 от същия договор), поради несбъдване на вътрешно процесуалното условие, при което същият е предявен (отхвърляне на главния иск). Ето защо размерът на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв следва се определи само за главния иск, който е уважен, не и за евентуалния такъв, по който няма произнасяне по същество, поради което за него такова възнаграждение не би могло да се възложи в тежест на насрещната страна (чл.

78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв). Касае се за дело с ниска фактическа и правна сложност, по което установяването на фактите не изисква ангажиране и събиране на разнородни и многобройни доказателства, като рамките на спора от фактическа и правна страна са типични за прилаганите институти (нищожност на договора), без да разкриват допълнителни усложнения.

Извършените от процесуалния представител на ищцата действия се свеждат до изготвяне на искова молба и молби по хода на делото, без явяване в насроченото открито съдебно заседание. В подаваните от пълномощника на ищцата молби, вкл. и в тази по чл. 248 ГПК, се претендира присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв, като то и неговия претендиран размер се обосновават с разбирането, че защитата по конкретното дело е по два иска.

Такова разбиране за възмездяването на положения труд от адвоката е несъвместимо с изложения по-горе довод, че възнаграждението на адвоката по чл. 38 ЗАдв следва да се възложи в тежест на насрещната страна единствено за иска, който е уважен от съда. Правото на адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна помощ и съдействие по чл. 38 ЗАдв възниква само при осъждане на насрещната страна за разноски (чл. 38, ал. 2 ЗАдв), което осъждане е обусловено от уважаване или отхвърляне (изцяло или частично) на предявения иск (чл. 78, ал. 1-3 ГПК), респ. от прекратяване на делото (чл. 78, ал. 4 ГПК).

При съобразяване на горепосочените критерии адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за предявения главен иск се явява справедливо и изцяло съответстващо на конкретната фактическа и правна сложност на делото, респ. на естеството на извършените от адвоката действия и тяхната насоченост. Същото следва да се присъди с начислен ДДС, с оглед отговора по отправеното запитване, изразен в решение от 23.10.2025 г., по дело С-744/25 г. на СЕС, при което окончателният му размер се формира на 240 лв. Ето защо този смисъл определеното такова районния съд в размер на 480 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено на 240 лв.

Искането за редуциране на разноските в останалата им част, относно заплатената държавна такса и депозит за вещо лице, е неоснователно. Същите са действително направени от страната, с оглед наличните по делото документи за заплащане на съответните суми, като с внесения депозит съдът е изплатил възнаграждението на вещото лице. След като предявения установителен иск е основателен, ответникът е длъжен да възстанови на ищеца сторените по делото разноски (чл. 78, ал. 1 ГПК).

По изложените съображения определението, с което съдът е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК (вх. № 7350/27.11.2024 г.) за изменение на решение № 248/13.11.2024 г., по гр.д. № 699/2024 г. на РС Тетевен, в частта за разноските, следва да се отмени за сумата над 240 лв. до 480 лв. (адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв), 4 като вместо него се постанови изменение на последното в същата му част, чрез намаляване на присъденото възнаграждение от 480 лв. на 240 лв. с ДДС.