Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14109 от 18.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42264/2021
Вид
Решение № 14109
Подписан
18.08.2023
В сила
07.09.2023
Състав
СИЛВИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА ТАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 251 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 51 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 14109 гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело № 20211110142264 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 247, чл. 248, чл. 250, чл. 251 ГПК.

Молителката е поискала с молба от 21.06.2023г. да бъде изменено постановеното по делото решение, в частта за разноските, доколкото същите са неправилно изчислени и са присъдени на несъществуващи страни. Иска се и допълване на съдебния акт, което по съществото си представлява искане за тълкуване, доколкото не ставало ясно кой режим на лични отношения между детето и бащата ще се прилага – този по постигнатото споразумение за развод по взаимно съгласие или съобразен с издадената заповед.

Ответната страна в отговор от 05.07.2023 г. изразява становище за основателност на молбата, но по други съображения. Иска се допълване на решение и поправка на очевидна фактическа грешка.

Съдът, след като разгледа доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Исканията на страните, по отношение на разноските, съдът намира да са с правно основание чл. 247 ГПК, доколкото касаят поправка на очевидна фактическа грешка, доколкото и от изложеното в молбата, и от съдържанието на постановения съдебен акт, става ясно, че е налице противоречие между формираната и отразената в решението воля на съда. Това е така, тъй като се касае за техническа грешка при изписване на имената на лицата, в полза на които се присъждат разноските, както и неправилно изчисление на същите. Ето защо и съдът приема, че в случая е налице допусната в решението очевидна фактическа грешка. Решението в тази част следва да бъде изменено, като последният абзац на диспозитива да се чете: „ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, К. В. К., ЕГН:

********** да заплати на адв. Г. Димчева Г. от САК сумата в размер на 800,00 лв., 1 представляваща разноски за оказана безплатна правна помощ по делото“.

Същата обаче е неоснователна в останалата си част. Не е спорно, че актът, постановен по ЗЗДН има приоритет пред останалите съдебни решения. Предмет на делото в това производство не е режимът на лични отношения, а извършен акт на домашно насилие. С крайния съдебен акт ответникът е задължен единствено по отношение на молителката И. М. да не я доближава на разстояние по – малко от 200 м. за срок от 12 месеца, но не и по отношение на втория молител, а именно детето на страните. В настоящето производство съдът не е длъжен да се съобрази какви мерки по чл. 5 ЗЗДН да наложи с това какъв е режимът на лични отношения, постановен в производството за прекратяване на брака. Нещо повече по делото е представено и прието като писмено доказателство копие на споразумение по чл. 51 от СК /л.11-12 от делото/, но не и влязъл в сила краен съден акт, от който да е видно, че режимът на лични отношения между детето и бащата се изпълнява в присъствието на майката. За пълнота следва само да се отбележи, че буди недоумение по каква причина продължава да се поддържа молбата по чл. 8 от ЗЗДН, при положение, че молителката И. М. и ответникът К. К. изпълняват режима на контакт с детето в общо присъствие, което очевидно не води до извода за наличие на основателен страх от извършване на домашно насилие от ответника спрямо молителката. Ето защо молбите с правно основание по чл. 250 ГПК, представляващи по същество по чл. 251 ГПК следва да се отхвърлени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 10284/15.06.2023 г., постановено по гр.д. № 42264/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 84-ти състав, като последният абзац на диспозитива да се чете: „ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, К.

В. К., ЕГН: ********** да заплати на адв. Г. Димчева Г. от САК сумата в размер на 800,00 лв., представляваща разноски за оказана безплатна правна помощ по делото“.

ОТХВЪРЛЯ в останалата част

192198/05.07.2023г. по описа на СРС. молби с вх.

№

№

176520/21.06.2023г. и

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2