Определение № 442 от 30.06.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 442 гр. Шумен, 30.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500259 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД гр. София, ЕИК 131134023, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт С.П.С. срещу разпореждане № 416/23.05.2023г. по ч.гр.д. № 20233610100235 на РС – Велики Преслав, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Ф. А. М. от гр. С. за сумата от 41.97 лева – представляваща обезщетение за забава за периода 25.12.2022г. до 10.05.2023г..

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно и моли съда да го отмени, като разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата от 41.97 лева – обезщетение за забава. Сочи, че съгл. чл. 9.4 и чл. 15.1 от Договора за потребителски кредит при просрочие потребителя дължи и „лихва за просрочие“ в размера на законната лихва, върху размера на просрочената сума – анюитентна вноска (включваща двата компонента – главница и договорна лихва дължима към датата на съответния падеж).

Излага, че за срока на забава на потребителя, банката е начислила допълнително възнаграждение в размера на договорната лихва върху просрочената главница и обезщетение за забавено плащане (лихва за просрочие) в размер на законната лихва, върху просроченото задължение, което представено като лихвен процент било 34.38 % (24.28 % договорна лихва + 10% законна лихва), сумарно представено в извлечението от 1 счетоводните книги на Банката в общ размер на 75.65 лева (погрешно посочено в жалбата 27.75лева).

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна поради следното:

Ч.гр.д. № 20233610100235 на РС – Велики Преслав е образувано по депозирано от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД гр. София, ЕИК 131134023, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Й.Т.Т. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника Ф. А. М. с ЕГН ********** от гр. С., ул. С.... за заплащане на следните суми: 884.57 лева - главница;

30.82лева – договорна лихва за периода 25.12.2022г. до 25.03.2023г.;

75.65лева – обезщетение за забава от 25.12.2022г. – 10.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и направените по заповедното производство разноски в размер на 25лева - държавна такса и 150лева - юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 4053649837 от 20.09.2022 г.

С разпореждане № 416/23.05.2023г. по ч.гр.д. № 20233610100235 първоинстанционния съд е отхвърлил частично заявлението за мораторна лихва за горницата над 33.68лева до пълния претендиран размер от 75.65 лева т.е. за сумата от 41.97 лева, както и за сумата в размер на 100 лева представляваща разликата между претендираното и присъденото юрисконсултско възнаграждение. В останалата част заявлението е уважено, като в полза на заявителя е издадена заповед № 108 от 23.05.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

От изложеното в жалбата, се установява, че жалбоподателят обжалва разпореждането, с което частично е отхвърлено заявлението, само в частта за сумата от 41.97 лева – представляваща обезщетение за забава за периода 25.12.2022г. до 10.05.2023г.. За да отхвърли заявлението в тази му част, за горницата над 33.68лева до пълния претендиран размер от 75.65 лева, съдът е приел, че дължимата мораторна лихва за посочения период, върху претендираната главница в размер на 884.57 лева е в размер на 33.68 лева, изчислен от съда посредством математическа програма.

2

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Правилно първоинстанционния съд е приел, ч е дължимата мораторна лихва върху претендираната главница за посочения период е в размер на 33.68 лева. Налице е обоснована вероятност искането, в тази м у част да се основава на неравноправна клауза, с която реално се заобикаля закона, а именно забраната по чл. 33, ал. 2 о т ЗПК, поради което, като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед по чл. 417 о т ГПК з а обезщетението за забава за горницата над този размер съда е процедирал правилно. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК - при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а според ал. 2 - когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава, не може да надвишава законната лихва. Възлагането в тежест на потребителя на каквито и да е допълнителни суми в случай на забава, за което по правило потребителят дължи само обезщетение в размер на законната лихва за забава, противоречи на разпоредбите на чл. 33 от ЗПК.

Предвид всичко изложено , като е отхвърлил заявлението в частта за сумата над 33.68лева до пълния претендиран размер от 75.65 лева, първоинстанционния съд е процедирал правилно и в съответствие със закона и обжалваното разпореждане, в тази му част като правилно следва да бъде потвърдено.

В останалата част разпореждането, като необжалвано е влязло в законна сила.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 416/23.05.2023г. по ч.гр.д. № 20233610100235 на РС – Велики Преслав, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД гр. София, ЕИК 131134023 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Ф. А. М. с ЕГН ********** от гр. С., ул. С.... за сумата от 41.97 лева – представляваща обезщетение за забава за периода 25.12.2022г. до 10.05.2023г..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4