Решение № 992 от 17.07.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. София, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20251000500386 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба от ищците в първата инстанция Ю. А. и Н. С. /и двете, чрез адв. В. от САК/ против решение № 6023/05.11.2024 г. по гр.д. № 4069/2022 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от Н.

Д. С., ЕГН;********** и Ю. В. А., ЕГН:********** срещу В. И. И., ЕГН: **********, искове по чл.124 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗС - за признаване правото им на собственост по давностно владение в периода ********г. до 27.07.2017г. върху самостоятелен обект с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. ***, ул. „***” 41, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 с площ от 85 кв. м., заедно с прилежащи части: югозападно мазе, североизточно мазе, без посочена площ по документ за собственост от 1959 г., а по декларирани данни с площ на 1/2 идеална част таван: 25 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата по кадастрална схема с посочени идентификатори: на същия етаж ***, под обекта: няма, над обекта: ***. Поради това, въззивничките са осъдени да заплатят сторените от ответника разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

В жалбата се развиват съображения за неправилност на решението на СГС в няколко насоки – първо, че те са наследнички на предишния собственик на жилището К. К.

К. и като такива, те е следвало да наследят имота. Излага се доводи, че съобразно свидетелските показания и писмени доказателства /договор за отдаване под наем на процесния имот и заплащане на такси за охрана СОТ на жилището/ се доказвало 1 намерението за своене и това, че бил налице фактическият състав на придобивната 10годишна давност в цялост.

В заключение, се моли САС да отмени първоинстанционното решение и вместо това да постанови друго, с което да се уважи предявения от двете жени положителен установителен иск. Претендира се присъждане на разноски.

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от ответника в първата инстанция В. И. с писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК. Излагат се твърдения, че първоинстанционното решение следвало да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Също се претендират разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.

От материалите по делото САС, ГО, седми състав намери следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника И. придобито право на собственост върху имот по давностно владение.

Ищците Ю. В. А. и Н. Д. С. твърдят, че са наследници на И. А. С., която е била собственик въз основа на доброволна делба от 1959 г. на втори етаж от сграда, състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня-клозет и антре, с площ от 85 кв. м., при съседи: от юг- двор на сградата, на север- парцел IX на СГНС, на изток - двор на сградата, на запад – двор на сградата, под него- етажа на Й. А. Т., над него- таванското помещение на сградата, ведно с две мазета- южното и югоизточното мазе при съседи: на юг- двор на сградата, на севермазе и антре, на изток- двор на сградата, на запад- мазето на Й. А. Т., ведно с подстълбищното пространство, както и 50% /петдесет на сто/ идеални части от общите части на сградата, от общото таванско помещение и от отстъпеното право на строеж върху държавно урегулирано място от 288 кв. м., съставляващо парцел IX а в квартал 343а, местност „квартал Левски” по плана на гр. София.

Посочват, че първия етаж на същата жилищна сграда ведно с две мазета , подклозетното помещение в мазето и 50% ид.ч. от общите части на сградата , от общото таванско помещение и от отстъпеното право на строеж върху държавно урегулирано място от 288 кв. м., съставляващо парцел IX а в квартал 343а, местност „квартал Левски” по плана на гр. София, е било собственост на Й. А. Т., а след нейната смърт — на нейните наследници, последния от които е нейния син К. К. К.. Посочват, че поради заболяване на К.

К. двете ищци са полагали грижи за него и преди да почине на ********г. той им споделил, че е взел решение да им завещае собствената си част от къщата. Още докато се грижели на К. К. ищците обитавали първия етаж на жилищната сграда, и продължили да го обитават и след неговата смърт. В деня на погребението му неговите наследници-чичовци по бащина линия Ж. Г. С. и П. Г. К. поискали от ищците да им предадат ключовете от етажа на К. К..

Ищците ги уведомили, че този етаж е техен съобразно последната воля на починалия и след 2 това не са влизали повече в комуникация с тях. Посочват, че на 8.01.2021г. на адреса се появило лице, което заявило, че собственика на първия жилищен етаж на сградата го отдава под наем и че иска да огледа етажа. Ищците му съобщили, че те са собственици на етажа и че не го отдават под наем. При проверка в Агенцията по вписванията ищците установили, че П. Г. К. е продал притежаваните от К. К. реални и идеални части от двуетажната жилищна сграда на ответника. Ищците твърдят, че те са собственици на първия етаж от имота ведно с прилежащите му помещения и ид.ч., като са придобили собствеността по давностно владение считано от ********г., след смъртта на К. К., което владение и до сега не е обезпокоявано. Посочват, че само те плащат всички данъци, разходи и такси за имота, а от 15.09.2007г. са го отдали под наем. Молят съда да признае за установено спрямо ответника правото им на собственост върху процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност през периода ********г. - 27.07.2017г. Претендират разноски.

Ответникът В. И. И. оспорва предявените искове и твърденията, изложени в исковата молба. Посочва, че съжителството при полагане на грижи за техния родН. К. К. не е основание да придобият имота по давност, нито е заявяване на намерение за владение на същия. Посочва, че е ирелевантно соченото от ищците намерение за завещаване на имота от страна на К. К. при липсата на извършено такова. Посочва, че в деня на смъртта на К. К. неговите наследници ясно са заявили на ищците , че те са собственици на имота и в този смисъл ищците са били наясно, че имота не е тяхна собственост. Счита, че ищците само са обитавали имота, но не са го владели. Моли съда да отхвърли исковете.

В първата инстанция са събрани множество писмени и гласни доказателства, както и са изслушани експертни заключения по графологически експертизи.

Според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изречение второ ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.

Решението на СГС е валидно и допустимо – като постановено от правораздавателен орган в рамките на правомощията му, от и срещу надлежни страни, при допустимост на исковете и спазване на родовата им и местна подсъдност. По същество, решението се явява и правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща изцяло към мотивите му, вкл. и към приетото от фактическа страна по спора от първоинстанционния съд. С оглед разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК, САС следва да се произнесе само по оплакванията, наведени във въззивната жалба на Ю. А. и Н. С..

Твърди се в жалбата, че ищците са доказали непрекъснато, спокойно и явно владение с намерение за своене на вещта, но това твърдение не се подкрепя от събраните по делото доказателства при условията на пълно и главно доказване /чл. 154, ал. 1 ГПК/.

3

Въззивничките се позовават на свидетелските показания на свид. Т., като твърдят, че от тях несъмнено са показали на насрещната страна, че упражняват фактическа власт и отричат чужди права върху имота. Свидетелката Т. не установява ищците да са владели като свой собствен апартамента на първия етаж, като според нейните показания: “К. обитаваше първия етаж на къщата“, а баща му се е грижил за него. Не следва обаче да се кредитират показанията й относно грижите на двете сестри за К., доколкото твърди, че „К. почина няколко години след баща си“, а видно от удостоверението на наследници на К. К. той е починал на ********г., а баща му К. К. - на ********г., т.е. около седем месеца и половина преди сина си.

Във въззивната жалба се поддържа още, че нямало обсъждане от първоинстанционния съд на твърденията, че ищците считали, че те са наследили К. К. и като такива, те имали собственически права върху имота. В петитума на исковата молба се твърди, че искането им е съдът да ги признае, че са собственици на процесното жилище по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност през периода ********г. - 27.07.2017г. В противоречие с фактите по делото и събраните доказателства, са твърденията, че въззивничките заявили на П. К. и Ж. С., че „сме собственици на процесния имот въз основа на представените по делото Удостоверения за наследници № 282/21.09.2007 г. и № 283/21.09.2007 г., по силата на които, ние сме наследници на К. К. К.“. След като ищците не твърдят в първоинстанционното производство, че са собственици по наследяване от К. К., то и съдът не следва да се произнася по твърдяното основание за придобиване правото на собственост - наследяване по закон. Недопустимо е в настоящото въззивно производство да се твърди ново придобивно основание.

Въпреки това, за пълнота следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от Закона за наследството, когато починалият не е оставил възходящи от втора и погорна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.

Разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗН е била предмет на анализ и тълкуване на ТР № 3/1994 г. на ОСГК на ВС, съгласно което не се допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен включително. Изрично е посочено в тълкувателното решение, че първи братовчеди /каквито са въззивниците/ и чичо и леля не могат да наследяват едновременно — наследяват чичото и лелята, а първият братовчед, макар и низходящ, няма да наследи, нито ще изключи чичото и лелята, тъй като възходящият /това е майката на ищците И. С., починала на ******** г., преди К. К. и преди К. К./, както и чичото и лелята са роднини на наследодателя от еднаква степен на родство. В тази връзка по-близките по степен изключват по-далечните. Поради това, чичото на К. К. – П. К. го е наследил на посоченото законово основание от ЗН и законосъобразно е прехвърлил жилището чрез покупко-продажба на въззиваемото лице И. на 21.09.2021 г.

Освен това, както се и посочи изрично, в настоящото производство се твърди друг способ за придобиване на собствеността, а именно - давностно владение, а не придобиване на имота 4 по наследяване по закон.

В първоинстанционното решение правилно е посочено, че поради разноречивост на събраните гласни доказателства, не може да се направи извод, още по-малко пък категоричен такъв, за това, че въззивничките са владели имота с намерение за своене, както и че това намерение е било сведено до знанието на П. К. – чичо на К. К., респ., че липсва противопоставяне от негова страна на това намерение.

На първо място следва да се отчете факта, че ищците/въззивници не са доказали, че са ползвали имота след смъртта на К. К. - представения в тази връзка договор за наем е с недостоверна дата /оспорен от ответника И./, а що се отнася до ангажирания по първоинстанционното дело договор за охрана - не става ясно за кой обект става въпрос за охрана, той също няма достоверна дата, нито пък са налице данни, той да е бил изпълняван реално.