Протокол № 271 от 16.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 271 гр. Пазарджик, 16.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря А.ета Л. Метанова

Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20265200500143 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателят С. С. К., редовно призован, не се явява. За него, в качеството на особен представител, се явява адв. А. А. А. от АК – Пазарджик, редовно упълномощен.

За ответника „АПС БЕТА България“ ЕООД, редовно призован, не се явява представител. От процесуалния пълномощник юрк. П. Ф. Ц. е постъпило писмено становище, в което сочи, че не може да се яви в днешното съдебно заседание, но не възразява да се даде ход на делото и моли да се гледа в отсъствие на страната. Поддържа подадения отговор на въззивна жалба и наведените в него доказателства. Моли, на основание чл. 78 от ГПК, да им бъдат присъдени и направените в настоящото производство деловодни разноски, подробно описани в отговора на въззивната жалба. Прилага списък с разноските по чл. 80 ГПК. Моли, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение. Моли, с оглед становището на въззивника, както и в случай, че същият направи възражения или доказателствени искания, които не са преклудирани, да им бъде дадена възможност да се запознаят с тях и при необходимост да ангажират други доказателства – писмени, гласни и експертни заключения.

АДВ. А.: Запознат съм със списъка с разноски по чл. 80 от ГПК. Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 1439 / 26.11.2025 г. постановено по гр.д. № 20245220104412 по описа на Районен съд – Пазарджик е признато за установено между страните, че ответникът С. С. К., ЕГН **********, с адрес в с. Семчиново, общ. Септември, ул. "Осма" № 4, дължи на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р- н Триадица, бул. “България” № 81 В, сумата 1 500,00 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща главница, по договор за кредит № 1032800, сключен на 23.02.2018 г. между ответника и "Кредисимо" ЕАД, и договор за поръчителство и за предоставяне на поръчителство с поръчител "Ай Тръст" ЕООД, вземането по който е прехвърлено от платилия поръчител "Ай Тръст" ЕООД на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, чрез цесия и за което е издадена заповед за изпълнение № 868 от 16.04.2024 г. по ч.гр.д. № 1501/2024 г. на Пазарджишкия районен съд, като отхвърля иска за сумата 475,04 лева (четиристотин седемдесет и пет лева и 04 стотинки), представляваща договорна, възнаградителна лихва за период от 23.02.2018 г. до 20.06.2019 г., сумата 951,53 лева (деветстотин петдесет и един лева и 53 стотинки), представляваща законна лихва за период от 23.02.2018 г. до 02.04.2024 г., както и за законната лихва върху главницата.

Осъден е С. С. К. да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД разноски по заповедното производство в размер 59,75 лв.

Осъден е С. С. К. да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД разноски по исковото производство в размер 359,50 лв.

В законоустановения срок във въззивния съд е постъпила въззивна жалба от С. С. К., чрез служебен защитник адвокат А. А. А., срещу Решение №1439/26.11.2025 г. по гр.д. № 4412/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик, XVl-ти гр. състав.

Твърди се, че решението на първата инстанция е неправилно, защото "Ай Тръст" ЕООД е встъпил в правата на кредитора по чл. 74 от ЗЗД, но това не било прекъснало давността на длъжника. Задължението по договора за кредит било погасено по давност. Конструкцията на "Ай Тръст" ЕООД (дружество, изцяло притежавано от кредитора,) да извърши плащане от името на длъжника и това да прекъсне давността на вземането, имало за цел да заобиколи нормата на чл. 110 от ЗЗД.

На второ място се твърди, че районният съд неправилно бил отчел, че давността по отношение на поръчителя е 5-годишна, тъй като съгласно нормата на чл. 74 от ЗЗД - когато някой изпълни чуждо задължение, той встъпвал в правата на кредитора (в този смисъл чл.146 от ЗЗД). Тези права не били се подновявали, а се продължавали - от 23.02.2018 г. започвала да тече давността по чл. 110 от ЗЗД за възстановяване на чистата стойност по смисъла на чл. 23 от ЗПК, но на основание чл. 55 от ЗЗД, а не чл.86 от ЗЗД. Това било така, защото едва след покана да се възстанови чистата стойност на кредита, започвало да тече законна лихва върху тази сума. Нормата на чл. 23 от ЗПК, била ясна - потребителят не дължи лихва (всякаква) или други разходи. При 2 нормата на чл. 86 от ЗЗД било налице обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, което обаче на основание чл. 23 от ЗПК било неприложимо при недействителни кредити. Следователно приложимият институт бил този на неоснователното обогатяване, като давност тече от обедняването на „Кредисимо“ ЕАД.

На следващо място се сочи, че според чл. 148 от ЗЗД изпълнението на задължението от поръчителя нямало действие спрямо длъжника и не прекъсвало давността.

Твърди се, че дружеството "Ай Тръст" ЕООД било с капитал изцяло притежаван от „Кредисимо“ ЕАД и ако се приеме в практиката, че "Ай Тръст" ЕООД може да прекъсва давността по този начин, щяла да е налице злоупотреба с право. Искането е решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Няма формулирани доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „АПС БЕТА България“ ЕООД, с който молят да бъде потвърдено Решение № 1439 от 26.11,2025 г., постановено по гр.д. № 4412/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, в обжалваната му част.

Твърди се, че въззивникът неправилно поддържа, че след като договорът за кредит бил обявен за недействителен на основание чл. 23 ЗПК, то вземането на „АПС Бета България" ЕООД следва да бъде квалифицирано, като такова по чл. 55 ЗЗД - за неоснователно обогатяване. Това становище било правно необосновано и не съответствало на правната природа на придобитото вземане.

Твърди се, че безспорно било по делото, че „АПС Бета България" ЕООД е придобила процесното вземане по силата на договор за цесия, като предмет на цесията било съществуващо вземане, произтичащо от договор за кредит, сключен между първоначалния кредитор и длъжника. Към момента на сключване на договора за цесия, било налице формално валиден договор за кредит. Също така вземането било претендирано и индивидуализирано като договорно.

Твърди се, че самото обявяване на договора за кредит за недействителен по реда на чл. 23 ЗПК, не пораждало автоматично трансформиране на вземането в такова от неоснователно обогатяване. Недействителността по чл.

23 ЗПК имало за последица да ограничи дължимото по договора до чистата стойност на кредита, както и да доведе до отпадане на договорните лихви, такси и разходи, но не и да дерогира факта, че вземането е възникнало във връзка с договор за кредит, нито че страните са се намирали в облигационно отношение, макар и опорочено.

Твърди се, че чл. 55 ЗЗД се явява неприложим към конкретният казус, тъй като уреждал хипотези, при които липсвало облигационно основание още към момента на престацията или такова основание било отпаднало изцяло.

В случая било налице каузално правоотношение, основано на договор за 3 кредит. Престацията била извършена именно с оглед на този договор и не се касаела за „плащане без основание“, а за ограничена отговорност по специален закон. Следователно, чл. 55 ЗЗД бил неприложим, тъй като не се търси връщане на дадено без основание, а изпълнение на парично задължение, редуцирано по силата на закона. В този смисъл законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД била дължима, независимо от това, че съдът бил приел договора за кредит за недействителен по чл. 23 ЗПК.

Прави се извод, че последващото прогласяване на недействителност на договора за кредит не трансформирал придобитото по цесия договорно вземане във вземане от неоснователно обогатяване, тъй като цесионерът придобивал вземането такова, каквото било възникнало - като договорно, а не като реституционно.

Моли се съда да отхвърли като неоснователна, така подадената жалба и да потвърди Решение № 1439/26.11.2025 г., постановено по гр.д. № 4412/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, като правилно и законосъобразно с присъждане на разноски. Няма формулирани доказателствени искания.

АДВ. А.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам подадената въззивна жалба. Нямам доказателствени искания. Да се приключи делото.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

АДВ. А.: Уважаеми окръжни съдии, ако приемем, че договорът е нищожен, то от момента на размяната на благата започва да тече давността.

Ако приемем хипотезата, че става въпрос за частична недействителност и главницата се дължи на вноски, то искът би бил основателен, само за последните три вноски. Не може да не отчетем и опита за злоупотреба от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Считам, че трябва да се предотвратят подобни злоупотреби, с което се нарушава института на давността. Изложил съм подробни писмени бележки и моля да бъдат приети.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЛАГА писмената защита на адв. А..

На особения представител адв. А. А. А. от АК-Пазарджик ДА БЪДЕ ЗАПЛАТЕНО възнаграждение, внесено по сметката на Пазарджишкия ОС, в размер на 153.39 евро, след като се извърши справка, че сумата е постъпила по сметката на съда.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

4 часа.

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок от днес.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:44 Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5