Решение № 4007 от 16.12.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4007 гр. В., 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Теодора Хр. К. като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20223110100281 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно осн. чл. 240 ЗЗД от Ц. И. И., ЕГН ********** от село Д.е, община А., област В. срещу И. К. И., ЕГН 5512121028 от село К., община А., област В. за осъждане на ответника да заплати сумата от 3500 лева по договор за паричен заем от 04.07.2018г., както и сумата от 2500 лева по договор за паричен заем от 19.07.2018г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 12.01.2022г. до окончателно изплащане на задължението. В евентуалност релевира искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 3500 лева, както и сумата от 2500 лева, като получени от ответника без основание, на осн. чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че страните се намират обвързани в облигационни правоотношения по договори за паричен заем, като ищецът в качеството му на заемодател е предоставил на 04.07.2018г. на ответника сумата от 3500 лева., а на 19.07.2018г. е предоставена сума от 2500 лева по втори договор за паричен заем. Процесните суми били предадени на ответника, като същите са преведени по негова банкова сметка. За връщане на общата сума по договорите за заем ищецът е отправил покана до ответника на 06.12.2021г., получена от последния на 09.12.2021г., с която сума е релевирано искане за връщане на предоставените в заем суми в едноседмичен 1 срок от получаване на съобщението.

В условията на евентуалност и доколкото посочва, че между страните няма сключени писмени договори за паричен заем предявява осъдителен иск за връщане на процесните суми, като дадени без основание.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Излага възражения, като посочва, че между страните във времето не са възниквали облигационни правоотношения по договори за парични заеми, по които ответникът да има качество на заемополучател. Оспорва твърденията, че ищецът е предал на ответника сумата от 3500 лева, съответно от 2500 лева.

Излага, че получените по негова банкова сметка суми представляват изпълнение на задълженията на ищеца за връщане на предоставени на него през 2018г. парични заеми от ответника. Посочва, че през месец март на 2018г. между страните са възникнали облигационни правоотношения по договори за паричен заем, по които ответникът има качество на заемодател, а ищеца на заемополучателя. Първоначално поисканата от ищеца сума в заем е била 3500 лева, а няколко дни след това той поискал от ответника и втори заем в размер на 2500 лева. След многократни настоявания за връщане на процесните суми, ищецът е изпълнил това си задължение, като е превел същите по банкова сметка на ответника. Посочва, че процесните суми представляват връщане на дадени в заем парични средства, а не даване в заем на такива, каквото основание ищецът е посочил в преводните нареждания, чрез които е осъществил банков превод по сметка на ответника.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представено по делото е извлечение от банкова сметка по партида на ищеца Ц. И. в банка „К.Б.С.Б.Б.“, ЕАД ЕИК 831558413 (с предходно наименование „Р. (Б.)“ ), от което се установява, че на 04.07.2018г. титулярът по банковата сметка е осъществил банков превод в полза на ответника И. К.

И. в размер на 3500 лева. От същото банково извлечение се установява, че на 18.07.2018г. е осъществен втори превод от банковата сметка на ищеца в полза на ответника за сумата от 2500 лева.

Представена по делото е покана изпратена от ищеца до ответника, получена от последния на 09.12.2021г., с която на последния е определен срок 2 за връщане на дадена през месец 07.2018г. в заем сума в размер на 6000 лева.

Представено по делото е извлечение от банкова сметка по партида на ответника И. К. И. в „Банка ДСК“ ЕАД, от която се установява, че на 04.07.2018г. е получена сумата от 3500 лева от ищеца Ц. И., а на 19.07.2018г. сумата от 2500 лева също от него.

Разпитата по искане на ответника е свидетеля Х.К.Р. – първи братовчед на ответника. Свидетелят познава ищеца, като посочва, че той е бил арендатор на нейни земи. Посочва, че не и е известно ищецът и ответникът да са сключвали договори за паричен заем, а от друга излага, че знае, че през 2018г. те са договоряли помежду си. Свидетелства, че ищецът поискал от ответника пари, като веднъж това била сумата от 3500 лева, а след това сумата от 2500 лева.Този факт споделя, че й е станал известен от ответника, който й го е споделил. Знае отново от ответника, че сумите били дадени на основание заем, като не и е известно дали заетите суми са върнати.

Разпитан по искане на ответника е свидетеля И. Д. А. – без дела и родство със страните по делото. Свидетелят посочва,че познава ищеца и ответника. Споделя за случай осъществен през пролетта (месец февруари, март) на 2018г., при който ответникът И. И. дошъл на мястото, на което свидетелят и ищеца Ц. И. работили. При среща между тях Ц. И. поискал паричен заем от И. И.. Първоначално поискал 3500 лева, а в последствие още 2500 лева. Изрично свидетелят излага, че лично е възприел предаването както на първата сума от 3500 лева, така и на втората от 2500 лева.Сумите били преброени пред него. Посочва, че уговорката между страните е била така дадените пари да бъдат върнати до месец. Свидетелят посочва, че му е известно, че Ц. И. е върнал парите на И. И. по-късно по време на жътва на пшеницата. Излага, че при разговор с И. И., от последния му е известно, че Ц.

И. му е върнал парите, като същите му били преведени по банка.

Разпитана по искане на ищеца е свидетелят Р.П. К. – посочва, че има образувани съдебни дела с ищеца Ц. И., който й дължал пари.

Свидетелят познава страните по спора, като излага, че Ц. И. е бил неин работодател в село В. Излага, че й е известно, че Ц. И. е давал пари на И. И., което предаване на средства е осъществено по време на жътва. Такива средства са били давани почти всяка година, като на свидетеля не й е известно каква е сумата. Споделя за случай, който е осъществен през месец юли на 3

2018г. когато пред нея ищецът Ц. И. е превел посредством онлайн банкиране сумата от 3500 лева на ответника И. И.. Момента на превода съвпадал с периода на прибиране на пшеницата. Излага, че в средата на месец юли 2018г. отново посредством онлайн банкиране Ц. И. е превел на И. И. сумата от 2500 лева. Свидетелят, че е присъствала на уговорките между страните, като посочва, че сумата е била нужна на И. И. за закупуване на недвижим имот. На свидетеля не й е известно И. И. да е върнал паричните средства на Ц. И..

Разпитан по искане на ищеца е свидетелят Я. С. С. – брат на съпругата на ищеца Ц. И..

Свидетелят посочва, че му е известно, че Ц. И. е давал паричен заем на И.

И.. Първият заем бил даден по време на жътвата на пшеницата през 2018г. – в началото на месец юли, като заетата сума била в размер на 3500 лева. В края на месец юли 2018г. била предадена и втората сума от 2500 лева. Свидетелят посочва, че е присъствал на уговорките между страните. Излага, че И. И. се нуждаел от пари доколкото следвало да закупи изгоден за него имот. По предложение на свидетеля сумите били преведени от Ц. И. по банкова сметка чрез използване на мобилно приложение за банкиране. Посочва, че страните са постигнали уговорка, съобразно която заетите суми е следвало да бъдат върнати през следващата 2019г.Не му е известно заетите суми да са били върнати.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

Договорът за заем е реален, каузален и неформален - за валидността му не е необходимо спазването на някаква форма - той ще произведе действие, но с оглед доказване сключването на договор за заем над 5 000 лв. е необходима писмена форма, тъй като нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не допуска свидетелски показания за стойност над 5 000 лв.

Предмет на спора е предявени осъдителни искове от ищеца срещу ответника за осъждане на последния да заплати сумата от 3500 лева по договор за паричен заем от 04.07.2018г., както и сумата от 2500 лева по договор за паричен заем от 19.07.2018г.Между страните липсва спор, а и се установява от представените по делото банкови извлечения за движението по банковите сметки на ищеца и ответника, че на два пъти през месец юли на 2018г., ищецът е превел по банковата сметка на ответника процесните 4 парични средства. Спорът по главните искове между страните е съсредоточен около това, какво е основанието на превода – дали с превода се предоставя заем или се връщат заети парични средства, съответно кой от страните, ищецът или ответникът притежава качество на заемодател за процесните парични средства.

Писмени договори за парични заеми за сумата от 3500 лева, съответно 2500 лева, от който да бъде извлечено съдържанието на възникналото облигационно правоотношение не са съставени. Ищецът твърди, че договорите за два, всеки за под 5000 лева, тези твърдения не се оспорват от ответника, при което съдът намира, че доколкото стойността на паричните заеми е под посочената в закона, то за установяване на правоотношението са допустими всички доказателствена средства, включително и гласни такива.

От показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели може да бъде прието, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по договори за заем.Реалния характер на договора за заем предполага предаване на заетата сума от заемодателя на заемополучателя. В свидетелските си показания свидетеля И. А. изрично изложи лично възприети и релевантни за спора факти, от които може да бъде направен извод, че през пролетта на 2018г., ответникът И. И. е предоставил на ищеца Ц. И. първоначално сумата от 3500 лева, след което е предоставена и нова сума в размер на 2500 лева. Свидетелят излага, че предоставянето на тези суми е било именно с оглед поискване в заем на паричните средства, което искане е релевирано от Ц. И. към И. И. при посещение на последния на мястото, където свидетелят и ищецът осъществявали трудова дейност. А. лично е възприел предаването на процесните суми, които били преброени пред самия него. Друг съществен елемент от заемното правоотношение, което свидетелят лично е възприел е това досежно уговорения между страните срок, в който заетите средства е следвало да бъдат върнати от заемополучателя на заемодателя. Срокът по данни на А. е бил уговорен в рамките на един месец от предаване на сумите. По отношение на обстоятелството дали в рамките на така уговорения срок Ц. И. е върнал заетите парични средства на И. И., данни също могат да бъдат извлечени от показанията на свидетеля А.. Последният изрично посочи, че парите са върнати в един по-късен момент, по време на жътвата на пшеницата, като паричните средства са били преведени по банкова сметка на ответника.Знанията му за връщане на заетата сума 5 посредством банков превод произтичат от споделено му от ответника И. И., но следва да бъде посочено, че тези показания се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства и в частност извлеченията от движението по банковите сметки на страните.

По отношение показанията на свидетеля Х.Р., съдът намира, че следва да изключи същите при формиране на своите изводи, доколкото същите са общи, опосредени от споделено й от ответника, при което не следва да бъдат кредитирани.

Свидетелят Р. К. посочи, че й е известно, че Ц. И. е превел по банков път в началото на месец юли 2018г. на ответника И. И. сумата от 3500 лева, а към средата на същия месец и сумата от 2500 лева. Превода се извършвал към момента, към който се осъществявала жътвата на пшеницата, а това което й станало известно във връзка с тези суми, е било, че сумата била необходима на И. И. за закупуване на имот. В тази насока са и показанията на свидетеля Я.С.в, който също излага, че сумите били преведени на два пъти посредством мобилно приложение за банкиране, като същите били необходими на ответника с оглед закупуване на недвижим имот. С. заявява, че уговорката за връщане на сумите между страните била, те да бъдат върнати през следващата 2019г.