Определение № 324 от 26.04.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 324 гр. София, 21.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20221000600381 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по частна жалба от служебния защитник на осъденото лице Н. К.

Г., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора София, срещу определение от 07.04.2022 г., постановено по ЧНД № 963/2022 г., по описа на СГС, Н.О., 20-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Н. К. Г. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на определеното му по НОХД № 3670/2016 г., по описа на Софийски градски съд, едно общо наказание „лишаване от свобода”, за срок от 7 /седем/ години, което към датата на постановяване на обжалваното определение е 11 /единадесет/ месеца и 5 /пет/ дни.

В жалбата, защитникът на осъденият твърди, че си е взел поука за извършеното престъпление; не е участвал в конфликти, както и че стриктно е спазвал вътрешния ред.

Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените в жалбата доводи, прие следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.

Осъденият Н. К. Г. е постъпил в пенитенциарното заведение на 09.07.2016 г., за изтърпяване на наложеното му по НОХД № 3670/2016 г., по описа на Софийски градски съд, едно общо най-тежко наказание, за извършени престъпления по чл.196, 199, 354а, 29 от НК, в размер на 7 /седем/ години „лишаване от свобода“.

1

Към 07.04.2022 г., съгласно представената справка, осъденият Н.Г. е изтърпял фактически – 5 години, 8 месеца и 12 дни, от работа – 4 месеца и 13 дни или общо – 6 години и 25 дни. Остават за изтърпяване 11 месеца и 5 дни.

Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови условно предсрочно освобождаване, видно от доказателствата по делото и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на условното предсрочно освобождаване на осъдения Г. – наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е поправил.

Изготвения за Г. първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за високи стойности на риска - 94 точки, с констатирани осем проблемни зони. В последствие, тази оценка не е променена и със запазване на проблемните зони. Поради това рискът от вреди за обществото е определен като висок.

Макар в жалбата си да твърди, че са налице данни за поправянето му, в действителност липсва формирано отношение на Г. към факторите, които са го довели до осъждане.

Правилен е извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така, не само предвид непроменените стойности на риска от 94 точки, а и поради факта, че по отношение на Г. цели на наказанието, визирани в чл.36 от НК не са постигнати и корекционната работа следва да продължи до постигането им. Извода на Началника на затвора, отразен в приложеното по делото ставище е, че спрямо Г. липсват достатъчно данни за настъпила трайна промяна.

Твърдяното в жалбата добро поведение и спазване на вътрешния ред в пенитенциарното заведение от страна на осъдения Г., настоящият въззивен състав не определя като доказателство за поправянето му, тъй като такова поведение и дисциплина са дължими от намиращите се там лишени от свобода лица, съгласно изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, за неизпълнението на които са предвидени съответните санкции. Тук следва да се отбележи, че на това твърдение противостои наказанието му за държане на непозволена вещ, съгласно ППЗИНЗС, със Заповед № 137/09.03.2022 г., освен другите наказания, наложени му назад във времето. Първоначалният режим на изтърпяване не е променен в полек, поради липса на предпоставки за това. Освен това, след като осъденият е бил пуснат в отпуск, не е спазил срока на връщане в затвора с два дни.

Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.04.2022 г., постановено по ЧНД № 963/2022 г., по описа на Софийски градски съд, Н.О., 20-ти състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3