Определение № 22678 от 19.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22678 гр. София, 19.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110140895 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 129 ГПК

Образувано е по искова молба, подадена от „***, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу ***., ЕГН: ********** и ***., ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес: гр. ***, с която са предявени следните искове:

1. по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на солидарност сумата от 23 508,95 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***., ведно със законната лихва от 25.10.2022 г. до окончателното плащане на вземането;

2. по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на солидарност сумата от 2 501,15 лв., представляваща договорна лихва за периода от 12.07.2021 г. до 19.01.2022 г.;

3. по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на солидарност сумата от 3 549,03 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.06.2021 г. до 10.10.2022 г.;

4. по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на солидарност сумата от 48,00 лв., представляваща обезщетение за уведомяване за периода от 09.09.2022 г. до 10.10.2022 г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 11.04.2023 г. по ч. гр. д. № 57598/2022 г. на Софийски районен съд, 30 състав, прехвърлени на „*** от „*** с договор за цесия от 18.12.2024 г., както и съединени в условията на евентуалност с установителните искове по т. 1, т. 2 и 1 т. 3 осъдителни искове, както следва:

1. по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответниците в условията на солидарност да заплатят на ищеца сумата от 23 508,95 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***., ведно със законната лихва от 25.10.2022 г. до окончателното плащане на вземането;

2. по чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответниците д в условията на солидарност да заплатят на ищеца сумата от 2 326,10 лв., представляваща договорна лихва за периода от 12.05.2022 г. до 12.04.2025 г.;

3. по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците в условията на солидарност да заплатят на ищеца сумата от 8 627,38 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.05.2022 г. до 16.04.2025 г.

В разпоредбите на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК са регламентирани изискванията за редовност, на които следва да отговаря исковата молба, за да може същата валидно да сезира съда. Неспазването им съставлява процесуална пречка за извършване на следващи съдопроизводствени действия по спора. Във всеки конкретен случай съдът е длъжен да провери редовността на исковата молба, с която е сезиран, съгласно нормата на чл. 129, ал. 1 ГПК. Ако исковата молба не отговаря на някое от тези императивни изисквания, съдът дава едноседмичен срок на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности, като при неизпълнение в срок на дадените указания съдът е длъжен съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. 1-во ГПК да върне исковата молба. Плащането на дължимата държавна такса и представяне на платежен документ като приложение на исковата молба е изискване за нейната редовност. Редовната искова молба е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Исковият процес е недопустим, ако не са налице положителните процесуални предпоставки за съществуването или за упражняването на правото на иск, или ако съществуват процесуалните пречки за съществуването или за упражняване правото на иск.

В конкретния случай, при служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът констатира, че исковата молба не е съобразена с изискванията за редовност по чл. 128, т. 2 ГПК, тъй като към нея не са представени доказателства за внесена държавна такса в пълен размер. Дължимите по предявените искове държавни такси са в общ размер на 1232,37 лв. – арг. чл. 71, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 72, ал. 2, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В производството по ч. гр. д. № 57598/2022 г. на СРС, 30 състав, са представени доказателства за внесена държавна такса в размер на 593,63 лв. Следователно остава дължима държавна такса в размер на 638,74 лв., която следва да бъде довнесена от ищеца по сметка на съда.

С разпореждане № 186277/08.12.2025 г. по гр.д. № 40895/2025 г. на СРС, 30 състав, съдът е указал на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за довнесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 638,74 лв., както и че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната. Разпореждането 2 е връчено на ищеца „*** на 12.01.2026 г. В указания от съда едноседмичен срок, както и към настоящия момент нередовностите на исковата молба не са отстранени.

Съдът намира, че на ищеца не следва да бъдат давани нови указани за довнасяне на дължимата държавна такса, доколкото с разпореждането от 08.12.2025 г. съдът е дал ясни, пълни и изчерпателни указания, които не са изпълнени. На ищеца са указани санкционните последици от неизпълнението на дадените указания в рамките на определения срок.

Указанията на съда са надлежно съобщени на ищеца на 12.01.2026 г. Невнасянето на държавна такса в предоставения срок при дадени от съда указания е основание за нейното връщане. Съдът няма задължение да дава повторно указания до страната и след като същата не е отстранила нередовностите на исковата си молба, това е достатъчно основание да бъдат приложени неблагоприятните последици на чл. 129, ал. 3 ГПК.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице основанията по чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба.

Съгласно разясненията, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тъл. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване, с изключение на случаите при прекратяване на исковото производство по чл.234 ГПК при постигната между страните спогодба, в който случай последиците са като при влязло в сила съдебно решение, както и при прекратяване на производство по установителния иск, когато съдът прецени, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл.4 17 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по иска.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че е налице основание издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист да бъдат обезсилени изцяло.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, искова молба с вх. № 49874/23.04.2025 г. по описа на СГС, подадена от „***, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу ***., ЕГН: ********** и ***., ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес: гр. ***, въз основа на която е образувано гр. д. № 40895/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 40895/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.

3

ОБЕЗСИЛВА изцяло заповед № 10498 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 11.04.2023 г., издаден по ч.гр.д. № 57598/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.

ОБЕЗСИЛВА изцяло изпълнителен лист от 11.04.2023 г., издаден въз основа на заповед № 10498 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 11.04.2023 г. по ч. гр. д. № 57598/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.

Разпореждането подлежи на обжалване от ищецът, с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4