Определение № 840 от 03.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 840 гр. София, 02.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500744 по описа за 2024 година подадени частни жалби от КОНПИ и Л. П. Ц. против определения, постановени по гр.д.№5774/2019г. по описа на СГС.

С определение № 266309 от 16.11.2023г.,с което СГС е прекратил на основание чл.233 от ГПК производството по гр.д.№5774/2019г. Със същото ищецът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество с предишно наименование КПКОНПИ е осъден да заплати държавна такса в размер на 19272,41лв.

На ответника Л. Ц. са присъдени 400лв. разноски.

Страните в производството са подали молби за изменение на постановеното определение в частта за разноските.

КОПНИ счита, че не дължи държавна такса, тъй като е държавно учреждение и искът е предявен за събиране на публични държавни вземания.

Л. Ц. моли прекратителното определение да бъде изменено като му бъдат присъдени разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.

С определение № 260205 от 09.01.2024г. съдът е оставил без уважение така направените искания. Прието е, че държавна такса за производството се дължи на основание чл.157, ал.2 от ЗОНПИ,вр. §5,ал.2 ДР на ЗОНПИ като макар тя да не се заплаща предварително, същата се дължи при приключване на делото..

По отношение на разноските за заплатен адвокатски хонорар от Л. Ц. е посочено, че видно от документите, представени по делото, тъй като разходът е направен от трето лице,а документите, от които е видно какава е била уговорката между страната и това трето лице не са били част от делото.

Притв определението, постановено в производството по чл.248 от ГПК са подаде 1 частни жалба от страните.

С частната жалба, подадена от КОНПИ се инка същото да бъде отменено в частта му, с която е отказано прекратителното определение да бъде изменено в частта, с която комисията е осъдена да заплати държавна такса. Изтъква се, че комисията е държавно учреждение, а претендираното вземане е публично държавно вземане и, поради това е приложима разпоредбата на чл.84,т.1 от ГПК. Позовава се и на нормата на чл.154,ал.3 от ЗОНПИ съгласно която Комисията не следвало да внася държавна такса.

Излага и допълнителни доводи в подкрепа на становището, че става въпрос за публични държавни вземания.

Насрещната страна в производството не е подала отговор на жалбата.

Апелативният съд намира,че тази жалба се явява неоснователна.

ЗОНПИ се явява специален спрямо ГПК порази което по отношение на дължимостта на държавната такса в производството по този закон е приложим чл.157,ал.2 от ЗОНПИ.

Съгласно тази разпоредба съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото. След като производството по делото е прекратено поради отказ от иска, то на основание чл.78,ал.4 от ГПК разноските по делото следва да бъдат поети от ищеца.

В същия смисъл е и постоянната практика на ВКС съгласно която една от разликите между ЗОПДИППД (отм.) и следващите два закона – ЗОПДНПИ (отм.) и ЗОНПИ - е в това, че първият закон не предвижда хипотеза, в която Комисията дължи държавна такса по предявения иск по чл. 28, но по иска по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) и по иска по чл.

153 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в зависимост от изхода на делото. Приема се, че по действащия закон е налице изрична разпоредба /чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ, идентична на чл.78, ал.2 ЗОПДНПИ (отм.)/, от която следва, че при отхвърляне на исковете на Комисията в нейна тежест се присъжда дължимата държавна такса по делото, както и че от нормата на чл.154, ал.3 ЗОНПИ следва, че при завеждане на иска държавната такса не се внася, а не че такава такса не се дължи от ищеца, нито че съдът е освободен от задължението да я събере в полза на бюджета на съдебната власт в случай, че искът е неоснователен. Касае се за изключение от общото правило, че държавната такса се внася предварително. Тази практика е приложима и в случаите на прекратяване на производството поради оттегляне или отказ от иска.

Всичко това води до извод за неоснователност на подадената от КОНПИ частна жалба като обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено в тази му част.

По отношение на жалбата,подадена от Л. Ц.:

Със същата се обжалва определението в частта му, с която е оставено без уважение искането за изменение на определението, с което се слага край на делото в частта за разноските като му бъдат присъдени такива за заплатен адвокатски хонорар. Посочва се, че хонорарът е платен от дружеството „Принцес кар“ ЕООД на основание чл.103 от ГПК на 27.09.2019г. прихващане на вземане на ответника към дружеството.

2

КОНПИ е подала отговор на тази частна жалба, с който я оспорва като изразява становище, че не следва да се присъждат разноски за адвокатски хонорар. При условията на евентуалност, в случай, че все пак молбата на Ц. бъде уважена,се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Апелативният съд намира, че тази жалба е основателна. По делото са представени договор за правна помощ от 27.09.2019г., фактура №6802/27.09.2019г., издадена от Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“ и извлечение от сметка та на дружеството от 03.10.2019г. от тези документи се установява, че ответникът е сключил договор за правна помощ с посоченото адвокатско дружество при уговорено възнаграждение в размер на 13800лв. с ДДС. За тази сума на ответника е издадена данъчна фактура като задължението по същата е заплатено на 03.10.2019г от трето лице.

Настоящият състав намира, че от значение за присъждане на разноски в полза на страна по делото е дали тя е юридическият, а не фактическият платец на същите. След като длъжник по задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение е ответникът, то той се явява и юридическият платец на сумите по тях. Предявяването на претенция за заплащане на тази суми означава, че ответникът е одобрил плащането и поради това следва да се счита, че то е извършено от негово име.

По правило, никой не изплаща чужди задължения със знание и одобрение на длъжника, ако не се намира в договорно отношение със същия. Заплащането за сметка на длъжника означава, че в крайна сметка имуществената сфера на длъжника се накърнява с това плащане, дори и това да се изразява във възникване на задължение спрямо третото лице или пък до намаляване на размера на вземане към това лице. С представените с молбата по чл.248 от ГПК доказателства се установява именно такива намаляване на имуществото на ищеца, който се отказва от свое вземане за сметка на направеното от „Принцес кар“ ЕООД плащане като двете задължения се прихващат. Без значение е обстоятелството, че доказателствата за това са представени едва с молбата по чл.248 от ГПК , тъй като те само изясняват отношенията между ответника и третото лице без да имат съществено значение за извода, че тези разноски се дължат..

По отношение на възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение:

Съдът намира същото за неоснователно. Уговореният хонорар е под минимума, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и не се явява прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Като цяло правната сложност не е ниска, тъй като е събран голям обем доказателствен материал и са направени множество възражения. Проведени са и няколко съдебни заседания. Поради това, въззивният съд намира, че размерът на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника не следва да бъде намалявано.

С оглед на изложеното, постановеното в производството по чл.248 от ГПК определение ще следва да бъде отменено в частта му, с която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски на ответника за платен адвокатски хонорар в размер на 3

13800 лв. и вместо него ще следва да бъде постановено ново, с което следва да се уважи искането за изменение на определение № 266309 от 16.11.2023г., с което е прекратено на основание чл.233 от ГПК производството по гр.д.№5774/2019г. като на Л. П. Ц. бъдат присъдени още 13800 лв. разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260205 от 09.01.2024г. г., постановено по гр..д.№ 5774/2019г. . по описа на СГС в частта му,с която е оставено без уважение искането на Л. П.

Ц. за изменение на определение № 266309 от 16.11.2023г. по гр.д.№5774/2019г. в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ определение № 266309 от 16.11.2023г. по гр.д.№5774/2019г. на СГС като ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на Л.

П. Ц. с ЕГН ********** сумата от 13 800 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 266309 от 16.11.2023г., по гр.д.№5774 по описа на СГС за 2019г. в останалата му част.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4