Решение № 443 от 28.03.2022, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 4766/2021
- Вид
- Решение № 443
- Подписан
- 28.03.2022
- Състав
- Ася Трифонова Ширкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.29 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а ал.3 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а ал.3 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.5 · Закон за потребителския кредит
- §1 т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 443 гр. ***, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20214430104766 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба от С. Р. С. от гр.*** против „**** Ищецът твър ди, че на 31.08.2017г. сключил договор за заем с ответника за сумата от 450 лева, като следвало да върне сумата в размер на 465,21 лева за срок от 30 дни след сключване на договора. Твърди, че уговорения лихвен процент е 3,38 %, а ГПР в размер на 49,85 %. Твърди, че при сключване на договора страните уговорили, че изпълнението на задължението ще бъде обезпечено от ***, с който сключил договор за гаранция, по силата на който се задължил да заплати възнаграждение в размер на 133,29 лева. Ищецът твърди, че 02.09.2017г. погасил изцяло задължението си по договора в общ размер на 599 лева. Твърди, че описаните договори са нищожни на основание чл.22 ЗПК, тъй като противоречат на императивни правни норми. Твърди, че договорът е такъв от разстояние, тъй като за сключването му са използвани средства за комуникация от разстояние. Твърди, че *** не са предоставили на ищеца изискуемата преддоговорна информация, не са получили валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договорите, както и за условията, при които ищецът може да се откаже от тях. Твърди, че всички разменени между потребителя и доставчика електронни съобщения не отговарят на императивни изисквания на ЗЕДЕУУ, тъй като не са подписани с квалифициран електронен подпис. Поради това и не е налице валидно съгласие от страна на потребителя. Твърди, че договорът не е изготвен в 1 изискуемия от закона шрифт и размер. Твърди, че е нищожен и тъй като не е посочен ГПР и общата дължима от потребителя сума. Не са посочени основните данни, с които се изчислява ГПР. Навежда доводи, че липсва ясно изписана методика за формиране на ГПР, които компоненти са включени в него и как се формира ГПР, което противоречи на изискванията на чл.19 ал.1 вр. чл.10 ал.2 и чл.10а ал.3 и 4 ЗПК. Твърди, че в договора е посочен само фиксиран лихвен процент по заема 3,38 %, но не е ясно как се изчислява ГПР с тази стойност. Ищецът твърди, че грешно е посочен ГПР като същият е 397,33 %. Сочи, че сключването на договор за поръчителство с *** има за цел да начислява допълнителни разходи по кредита и излиза от функцията да обезпечи заема. Поради това и сключеният договор за поръчителство е в противоречие със закона, тъй като неправомерно на потребителя е вменено задължение да сключи договор за поръчителство с точно определено лице.
Същата не отговаря на изискванията за добросъвестност, тъй като води до неравновесие в правата на страните. Твърди, че в нарушение на разпоредбите на чл.19 ал.1 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, ответникът следва да включи възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР, тъй като същата представлява печалба на кредитора. Общата дължима сума по договора за поръчителство в размер на 133,29 лева е част от общо дължимата сума по кредита. Ищецът твърди, че е заплатил тази сума на ответника, но ответникът не я е прехвърлил впоследствие на *** като част от дължимите суми по кредита. Твърди, че съгласно чл.19 ал.4 ЗПК, ГПР не може да бъде по висок от пет пъти размера на законна лихва по просрочени задължения в левове, което заедно с разходите по кредита не може да надхвърлят 50% от взетата сума. Поради това, тъй като надвишават тази сума, клаузите са нищожни, като ответникът незаконосъобразно не е включил таксата за поръчител в ГПР.
Ищецът твърди, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на ГПР злепоставя целта на Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че договорът е нищожен, тъй като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Нищожен е и тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Твърди, че посочените такси са предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени. Твърди, че поради това размерът им трябва да се включи в общия размер на ГПР. Поради това е налице неправилно изчислявани и посочване на ГПР, което на самостоятелно основание прави договора недействителен. От това следва, че трябва целия договор да се обяви за недействителен на основание чл.22 ЗПК. На отделно основание твърди, че посочения размер на ГПР води до неправилно посочване на общата дължима сума. Съгласно договора тя е в размер на 465,21 лева, а реално ищецът е заплатил 599 лева, което нарушава задължителното съдържание на договора в чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Отделно от това договорът е нищожен поради 2 размера на определената възнаградителна лихва, която е в противоречие с добрите нрави. Нищожен е и поради това, че няма погасителен план към договора и е посочено единствено общата сума по кредита в размер на 465,21 лева. Нищожен е и поради обстоятелството, че в същия не е посочено правото на отказ на потребителя от договора и срока на отказ, в който може да го упражни. В случай, че съдът приеме, че договора е валиден, навежда доводи, че е унищожаем на основание чл.29 ал.1 ЗЗД поради измама или евентуално поради грешка. В съзнанието на ищеца са били наведени неверни представи относно съществените елементи от неговото съдържание. Ответникът го е въвел в заблуждение относно действителния размер на отпуснатия заем, общата сдума, която следва да върне, ГПР. Ако е била запознат с действителното съдържание, той нямало да го сключи. Договорът е унищожаем и поради обстоятелството, че е сключен при крайна нужда. Бил принуден, тъй като нямал пари да плати консуваотивни разходи на семейството си и това е формирало вътрешната му воля да го сключи.
Ищецът твърди, че договорът е нищожен поради нарушение на закона поради нарушение на добрите нрави, поради неравноправни клаузи на основание чл.146 ЗЗП. Дружеството му е отпуснало сумата от 450 лева, ищецът е върнал 599 лева. Тъй като когато договорът е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи. Поради това счита, че следва да върне само сумата от 450 лева, а останалата сума от 149 лева до общия размер на върната сума 599 лева е платена недължима сума.
Моли съда да осъди ответника да му, заплати сумата от 149 лева, недължимо платена, ведно със законната лихва. Претендира разноски.
В определения от закона срок е постъпил отговор от ответника, с който са представени писмени доказателства и е направено искане по реда на чл.190 от ГПК, както и искане за назначаване на съдебно- техническа експертиза, която да даде заключение за размера на шрифта, използван в договора за кредит.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди се, че ответникът е ненадлежна страна по спора, тъй като процесният договор за гаранция е сключен между ищеца и ***, което дружество е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в ***, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на ***. Твърди, че твърденията в исковата молба за нарушение разпоредбите на ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗЗП се явяват бланкетни, недоказани и противоречащи на обективната истина. Навеждат се 3 доводи, че ответникът е изправна страна по спора и спазва изискванията на закона, както и, че сключените договори за заем са изготвени изцяло в съответствие с императивните норми на закона. Твърди се, че начислената лихва и евентуално такси са изцяло съобразени с действащата нормативна уредба и всички стандарти за отговорно кредитиране. Излага се, че прилаганите от ответника ОУ по договорите за кредит са предмет на предварително одобрение от *** и за всяка промяна *** бива своевременно уведомявана. Сочи се, че вземанията на *** произтичат единствено и само от валидни договорни основания - сключени договори за кредит и дължими по тях парични суми - главници, лихви и т.н. Твърди се, че процедурата по сключването на процесния договор за кредит е била изпълнена в съответствие с всички нормативни актове, в това ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Ответникът твърди, че ищецът е кандидатствал за потребителски кредит в размер на 450.00 лева за срок от 30 дни през интернет страницата на *** на 31.08.2017г. в 19,18 ч., като след извършване на оценка на кредитоспособността на кредитоискателя, същият е одобрен за кредит в размер на 450 лева. Твърди, че при кандидатстването си ищецът е посочил телефонен номер и имейл. При кандидатстването ищецът е избрал да се възползва от допълнителна услуга гаранция, предоставяна от ***, като при избор на *** за поръчител, системата незабавно и автоматично показва сумата, дължима за предоставената услуга, която потребителят ще трябва да заплати на ***. Твърди се, че ищецът не е пожелал и никога не е кандидатствал за кредит с личен гарант, а сам е избрал да се възползва от допълнителна услуга, която ответникът не е изисквал.
Ответникът твърди, че след като е бил одобрен ищецът е получил на електронната си поща Договор, Общи условия и Преддоговорна информация, след което същият е изпратил СМС от телефонния си номер, с което е дал своето съгласие да сключи Договора за кредит при предложените условия.
Ответникът твърди, че съгласно чл.13, ал.4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, а такава уговорка е налице в чл.8 от процесния договор. Оспорва твърдението на ищеца, че не е бил посочен общият размер на кредита, както и че липсва посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата и в какъв срок, не отговаря на действителността. Сочи, че в чл.3 от Договора за кредит ясно е посочено, че общата сума, която следва да бъде върната от ищеца е в размер на 465,21 лв, като главницата е била в размер на 450 лв., а лихвата е била в размер на 15,21 лв. Твърди, че заявеният кредит се нарежда веднага след получаване на потвърждение от заявителя за сключения договор, т.е. с изпращането на нарочен СМС в този смисъл.
Ищецът е разполагал с тази информация още преди да подпише Договора за кредит. Оспорва и твърдението за ненадлежното формиране на ГПР по Договора за кредит и правомерното невключване на таксата за предоставяне на гаранция (поръчителство) в ГПР по Договора за кредит. Ответникът твърди, че съгласно чл.5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от 4 предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно на потребителя необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази информация се предоставя във формата на СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК. Твърди, че такъв СЕФ е бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредита, с който се е запознал. Предвидените разходи в СЕФ са били включени в последствие по ясен и разбираем за ищеца начин и в Договора за кредит. Твърди, че за ищеца е била налична и индивидуално уговорена всяка една сума, която е следвало да върне. Твърди се, че ГПР от 49.85 % е в съответствие с чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Възнаграждението за предоставената от ***Банк услуга за гаранция, от своя страна, не е включена в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на Договора за кредит. Оспорва становището на ищеца, че сключването на договор за кредит е обусловено от сключване на договор за гаранция и, че същото е вменено като задължение на потребителя, тъй като същия може избере какво обезпечение да предостави поръчител, който сам той е избрал или ***Банк - дружество партньор на ***.
Разпечатката съдържа 17 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65d99aa0-ac16-4b72-a0fd-93cc51358997