Решение № 111 от 09.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330105938 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. И. Е., ЕГН:

**********, с адрес: ***, против Районна прокуратура- Пловдив, ЕИК: 1218173091526, с адрес: гр.

Пловдив, пл. „Съединение“ № 3, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 229 от ЗСВ, вр. с чл. 218, ал. 2 от ЗСВ вр. с чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда.

В исковата молба се твърди, че от *** г. до настоящия момент, ищецът изпълнява длъжността „***“. Твърди, че за времето от 01.04.2021 г. до 31.12.2023 г., му е начислявано основно месечно възнаграждение /ОМВ/, за заеманата от него длъжност, както следва: от 01.04.2021 г. до 31.12.2021г. - **** лева; от 01.01.2022 г. до 31.03.2023 г. -**** лева и от 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г.

- *** лева.

Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от Закона за *** /ЗСВ/.

ОМВ за най-ниската ***, *** и *** длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт /НСИ/. В съответствие с чл. 218, ал. 3 от с. з., възнагражденията за останалите длъжности в органите на *** се определят от Пленума на Висшия съдебен съвет /ВСС/. Съгласно чл. 163 от ЗСВ най-ниската *** длъжност е „***“, а над нея е длъжността която заема ищецът – „***“. Счита, че е следвало да получава ОМВ не по-малко от предвиденото в закона за най-ниската длъжност, а именно удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ. Вместо това е получавал по-ниско възнаграждение от предвиденото в закона и за най-ниската длъжност, въз основа решения на Пленума на ВСС, който е определял ОМВ за длъжност, под определения в закона минимум за всички магистрати от районно ниво. С тези решения, постановени въз основа на вътрешни правила, всяка година е утвърждавана Таблица № 1 на ВСС за определянето на ОМВ за длъжност на магистратите. Разпоредбата на чл. 218, ал. 3 от ЗСВ наистина 1 предоставя възможност на Пленума на ВСС да определя възнагражденията на останалите длъжности в ***. Това обаче не означава, че му делегира правомощия да определя, за която и да е длъжност, ОМВ под законоустановения минимум, тъй като определения такъв в ЗСВ е с императивен характер и за магистратите той е аналог на минималната работна заплата.

Ищецът счита, че справедливият размер на ОМВ за заеманата от него длъжност „***“ е в размер поне на предвидения в закона минимум, съобразен с данните на НСИ за всеки конкретен месец. След като НСИ събира и систематизира данни за средномесечната заплата в бюджетната сфера всеки календарен месец, то и предвидения в закона минимум следва да се актуализира на ежемесечна база.

По своя характер **** възнаграждение е такова за положен труд в съответния орган на *** власт /чл. 161 ЗСВ/, който се явява и негов работодател. Спорът за неначислено и неизплатено възнаграждение на ***е трудов, с равнопоставени страни и с ответник структурата, в която той работи /арг. на чл. 61 КТ вр. чл. 229 ЗСВ/. В конкретния случай работодател и надлежен ответник, по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ се явява РП - Пловдив, която е и третостепенен разпоредител с бюджетни кредити /арг. на чл. 13 (1), т. 6 и т. 8 от Правилника за администрацията на Прокуратурата на РБ/. В § 1. т. 2 от ДР на КТ е уредено и изключение от общите правила в трудовите правоотношения. В тези правоотношения надлежен ответник може да бъде даже поделение на държавно учреждение, което не е правосубектно, нито е процесуално правоспособно съгласно, чл. 27, ал. 2 ГПК, но е поделение или друга структура, където се полага труд. /Р № 99/03.07.19 г. по гр. д. № 1876/18 г. на ВКС, IV г. о ; арг. от Р № 60319/ 21.12.21 г по гр. д. № 998/21 г., на ВКС, IV г. о.; Р № 60176/ 17.08.21 г. по гр. д. № 3499/20 г. на ВКС, III г о. и др./ През процесния период удвоената средна месечна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в „Бюджетните организации и фондове, управлявани от държавата“ е била следните размери: м.04.2021 г.

- ***** лв.; м.05.2021 г. – **** лв.; м.

06.2021 г. –**** лв.; м.07.2021 г. – *** лв.; м. 08.2021 г.

- **** лв.; м.09.2021 г. – *** лв.; м.

10.2021 г. – *** лв.; м. 11.2021 г. – *** лв.; м. 12.2021 г. -***лв.; м.01.2022 г. –*** лв.; м.02.2022 г.

– *** лв.; м.03.2022 г. -*** лв.; м.04.2022 г. –*** лв.; м.05.2022 г. – *** лв.; м.06.2022 г. – *** лв.; м.

07.2022 г. – *** лв. - м. 08.2022 г. – ***лв.; м. 09.2022 г. - ***лв.; м.10.2022 г. –*** лв.; м. 11.2022 г. -*** лв.; м. 12.2022 г. **** лв.; м.01.2023 г. - ***лв.; м.02.2023 г. - *** лв.; м.03.2023 г. –

*** лв.; м.04.2023 г. – *** лв.; м.05.2023 г. – *** лв. ; м.06.2023г. – *** лв.; м.07.2023 г. – ***лв.; м.08.2023 г.

-**** лв.; м.09.2023 г. – ***лв.; м.10.2023 г. – *** лв.; м. 11.2023 г. – *** лв.; м.

12.2023 г. – *** лв.

ОМВ за длъжност служи за база при определяне на БМВ. Ищецът твърди, че вследствие на посоченото несъответствие в размера на ОМВ за заеманата от него длъжност, за долу посочените месеци ответникът не му е изплатил сума в общ размер от ***лв., представляваща сбор от неизплатени в брутен размер месечни ТВ, както следва: м. 04.2021 г. -*** лв.; м. 05.2021 г. - *** лв.; м. 06.2021 г. - ** лв.; м. 07.2021 г. - *** лв.; м. 09.2021 г. - *** лв.; м. 10.2021 г. -*** лв.; м.

11.2021 г. - *** лв.; м. 12.2021 г. - *** лв.; м. 04.2022 г. - *** лв.; м. 05.2022 г. - ***лв.; м. 07.2022 г. *** лв.; м. 09.2022 г. - *** в.; м. 10.2022 г. - ***лв.; м. 11.2022 г. - *** лв.; м. 12.2022 г. - *** лв.; м.

01.2023 г. - *** лв.; м. 02.2023 г. -***лв.; м. 03.2023 г. - *** лв.; м. 04.2023 г. - *** лв.; м. 07.2023 г. *** лв.; м. 08.2023 г. - *** лв.; м. 09.2023 г. - *** лв.; м. 10.2023 г. - *** лв.; м. 11.2023 г. - ***лв.; м.

12.2023 г. -***лв.

Тъй като, съгл. актовете за заемане на длъжност на ищеца, ТВ е платимо до края на 2 текущия месец, работодателят му дължи и обезщетение за забавено плащане /мораторна лихва/ върху всяка една от горепосочените главници, считано от 1-во число на следващия месец, до датата на подаване на ИМ в съда - 01.04.2024 г., в общ брутен размер от ****., както следва: за м. 04.2021 г.

- *** лв.; м. 05.2021 г. - ** лв.; м. 06.2021 г. - ** лв.; м. 07.2021 г. - *** лв.; м. 09.2021 г. - ** лв.; м.

10.2021 г. -*** лв.; м. 11.2021 г. - *** лв.; м. 12.2021 г. - *** лв.; м. 04.2022 г. -*** лв.; м. 05.2022 г. -** лв.; м. 07.2022 г. -*** лв.; м. 09.2022 г. - *** лв.; м. 10.2022 г. - *** лв.; м. 11.2022 г. - ** лв.; м.

12.2022 г. - **лв.; м. 01.2023 г. - ** лв.; м. 02.2023 г. - ** лв.; м. 03.2023 г. - ** лв.; м. 04.2023 г. - *** лв.; м. 07.2023 г. - ** лв.; м. 08.2023 г. - ** лв.; м. 09.2023 г. - ** лв.; м. 10.2023 г. - ** лв.; м. 11.2023 г.

- ** лв.; м. 12.2023 г. - ** лв.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от **** лв. – сбор от неплатени в брутен размер ТВ, представляващи разлика между дължимото възнаграждение в предвидения в ЗСВ минимален размер от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера и действително платените му суми, както следва: м. 04.2021 г. - *** лв.; м. 05.2021 г. -*** лв.; м. 06.2021 г. - *** лв.; м. 07.2021 г. - *** лв.; м. 09.2021 г. - *** лв.; м. 10.2021 г. - ***лв.; м. 11.2021 г. - *** лв.; м. 12.2021 г. - *** лв.; м.

04.2022 г. - *** лв.; м. 05.2022 г. - *** лв.; м. 07.2022 г. - *** лв.; м. 09.2022 г. - ***лв.; м. 10.2022 г. *** лв.; м. 11.2022 г. - *** лв.; м. 12.2022 г. - *** лв.; м. 01.2023 г. - *** лв.; м. 02.2023 г. -*** лв.; м.

03.2023 г. - *** лв.; м. 04.2023 г. - *** лв.; м. 07.2023 г. -*** лв.; м. 08.2023 г. - ***лв.; м. 09.2023 г. *** лв.; м. 10.2023 г. - *** лв.; м. 11.2023 г. - *** лв.; м. 12.2023 г. - *** лв., както и сумата от *** лв.

– сбор от обезщетения за забавено плащане /мораторна лихва/ в брутен размер, върху всяка една от главниците, помесечно, считано от 1-во число на следващия месец, до датата на подаване на исковата молба в съда – 01.04.2024 г., формирана както следва: за м. 04.2021 г. - *** лв.; м. 05.2021 г. - *** лв.; м. 06.2021 г. - ** лв.; м. 07.2021 г. - *** лв.; м. 09.2021 г. - *** лв.; м. 10.2021 г. - *** лв.; м.

11.2021 г. - *** лв.; м. 12.2021 г. - *** лв.; м. 04.2022 г. - *** лв.; м. 05.2022 г. - *** лв.; м. 07.2022 г. *** лв.; м. 09.2022 г. - *** лв.; м. 10.2022 г. - ***лв.; м. 11.2022 г. - *** лв.; м. 12.2022 г. -*** лв.; м.

01.2023 г. - *** лв.; м. 02.2023 г. - *** лв.; м. 03.2023 г. - *** лв.; м. 04.2023 г. - ** лв.; м. 07.2023 г. ** лв.; м. 08.2023 г. - ** лв.; м. 09.2023 г. - ** лв.; м. 10.2023 г. - *** лв.; м. 11.2023 г. - ** лв.; м.

12.2023 г. - ** лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба – 01.04.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Във връзка с постъпилия по делото отговор на исковата молба и изразеното в него становище за недопустимост на предявените искове, ищецът е депозирал Становище с вх. № ***., в което сочи, че възражението е изцяло неоснователно. Действително *** на РП – Пловдив не е работодател на нито един от работещите там ***. Техен работодател се явява самата РП - Пловдив, която по арг. от чл. 13, ал. 1, т. 6 и т. 8 от Правилника за администрацията на Прокуратурата на РБ се явява третостепенен разпоредител с бюджетни кредити, което не се отрича в отговора на исковата молба и притежава необходимата процесуална правоспособност, по смисъла на чл. 27, ал.

2 от ГПК, а по силата на чл. 229 от ЗСВ, в конкретния случай, разпоредбите на КТ се прилагат субсидиарно, тъй като спорът за неначислено и неизплатено възнаграждение на магистрат е трудов по своя характер, а в ЗСВ липсва регламентация по този въпрос. Сочи подробни съображения досежно наличието на всички положителни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск на ищеца, както и относно това, че искът е предявен против пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 27, ал. 2 ГПК и орган, който той смята за работодател, което квалифицира спора като трудов и подсъден на ПРС.

В съдебно заседание от ****г. е поискано от ищеца и допуснато от съда изменение на 3 исковете: искът за главница да се счита предявен в общ размер на *** лева, както следва: м.

04.2021 г. – **** лв.; м. 05.2021 г. – *** лв.; м. 06.2021 г. – *** лв.; м. 07.2021 г. – **** лв.; м. 09.2021 г. – *** лв.; м. 10.2021 г. – ***лв.; м. 11.2021 г. – *** лв.; м. 12.2021 г. – *** лв.; м. 04.2022 г. – **** лв.; м. 05.2022 г. – **** лв.; м. 07.2022 г. – ****лв.; м. 09.2022 г. – *** лв.; м. 10.2022 г. – *** лв.; м.

11.2022 г. - *** лв.; м. 12.2022 г. - *** лв.; м. 01.2023 г. – ***лв.; м. 02.2023 г. – *** лв.; м. 03.2023 г.

– *** лв.; м. 04.2023 г. – *** лв.; м. 07.2023 г. – *** лв.; м. 08.2023 г. – *** лв.; м. 09.2023 г. – *** лв.; м. 10.2023 г. – *** лв.; м. 11.2023 г. – ***лв.; м. 12.2023 г. – *** лв.; както и сумата от 1 775, 14 лева – сбор от обезщетения за забавено плащане /мораторна лихва/ в брутен размер, върху всяка една от главниците, помесечно, считано от 1-во число на следващия месец, до датата на подаване на исковата молба в съда – 01.04.2024 г., формирана както следва: за м. 04.2021 г. – **** лв.; м. 05.2021 г. – *** лв.; м. 06.2021 г. – *** лв.; м. 07.2021 г. – *** лв.; м. 09.2021 г. – *** лв.; м. 10.2021 г. – *** лв.; м. 11.2021 г. – *** лв.; м. 12.2021 г. – *** лв.; м. 04.2022 г. –***лв.; м. 05.2022 г. – *** лв.; м.

07.2022 г. – *** лв.; м. 09.2022 г. – *** лв.; м. 10.2022 г. – *** лв.; м. 11.2022 г. – ***лв.; м. 12.2022 г. – *** лв.; м. 01.2023 г. – *** лв.; м. 02.2023 г. – *** лв.; м. 03.2023 г. – *** лв.; м. 04.2023 г. – *** лв.; м.

07.2023 г. – *** лв.; м. 08.2023 г. – *** лв.; м. 09.2023 г. – *** лв.; м. 10.2023 г. – *** лв.; м. 11.2023 г. – 23, 34 лв.; м. 12.2023 г. – 30, 19 лв.