Решение № 3779 от 22.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3779 гр. Пловдив, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330112180 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по чл. 235 от ГПК.

Предявени са искове с правно основание чл. 22 от ЗПК и иск с правно основание чл.

55, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искови молби от Н. А. А. срещу „Фератум България“ ЕООД, с които са предявени искове за признаване на договор за потребителски кредит № **/** г. сключен между страните, за недействителен, съединен с иск за връщане на 100 лв. – недължимо платени по недействителния договор, както и за признаване на договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, за недействителен.

С определение от 18.08.2025 г. делата, образувани по посочените искови молби, са съединени на основание чл. 213 от ГПК и производството е продължило под номера на настоящото дело.

Ищецът Н. А. твърди, че между страните били подписани договор за потребителски кредит № ** от ** г. (при следните параметри: чиста стойност в размер на 3000 лева, ГЛП 23%, и ГПР 49,11 %) и договор за потребителски кредит № **/** г. (при следните параметри: чиста стойност в размер на 6000 лева, ГЛП 35% и ГПР 49,66 %).

В чл. 5 и на двата договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството ответник.

Поръчителството било възмездно. Разходът за възнаграждението на поръчителя съставлявал разход по кредита и следвало да се включи при изчисляване на посочения в договора размер на ГПР. Това не било сторено, поради което последният не отговарял на действителния.

Предвид изложеното договорите били недействителни по смисъла на чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ето защо, дължала се само чистата стойност (чл. 23 от ЗПК). По договор № **/** г. ищцата платила на ответника освен чистата стойност на кредита и още поне 100 лева, които се явявали дадени без основание и следвало да й бъдат върнати. Иска се от съда да уважи предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД е депозирал писмен 1 отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на договорите за кредит. Не оспорва, че кредитите са обезпечени с възмездно поръчителство в негова полза Ferratum Bank, като възнаграждението е платимо от кредитополучателя. Не оспорва, че това възнаграждение не било включено като разход при формиране на посочения в договорите ГПР. Излага доводи защо това не било необходимо. Не оспорва, че е получил 100 лева освен чистата стойност на кредита от ищеца по договор № **/** г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В открито заседание на 19.02.2026 г. съдът е допуснал на основание чл. 214 от ГПК изменение на размера на предявения от Н. А. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1 от ЗЗД с предмет недължимо платена сума освен чистата стойност (главницата) по договор за потребителски кредит № **/** г. (предявен с искова молба с вх. № 76665/09.07.2025 г., съставляваща иницииращ документ на гр. дело № 12180/2025 г.) – от 100 лева на 2700 лева /т. е. 1380,49 евро/.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, съобрази възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Няма спор по делото, че между страните са сключени договори за потребителски кредит № **/** г. и № **/** г., като първият е при следните параметри: чиста стойност в размер на 3000 лева, ГЛП 23%, и ГПР 49,11 %, а вторият – чиста стойност в размер на 6000 лева, ГЛП 35% и ГПР 49,66 %; че в чл. 5 и на двата договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството ответник, за което е уговорено да се заплати възнаграждение, което не е включено като разход при изчисляване на посочения в договорите ГПР; че по договор № **/** г. ищецът е платил на ответника освен чистата стойност на кредита още 100 лева.

След извършеното изменение на размера на иска по чл. 55, ал. 1 от ГПК спорно се е оказало плащането на разликата между първоначално предявения размер и 2700 лева, поради което съдът е назначил ССчЕ за установяването на това обстоятелство.

Заключението, изготвено от вещото лице Н. И., се кредитира от съда като обосновано и вярно. Експертът посочва, че по договор за кредит № **/** г. (искова молба с вх. № 76665/09.07.2025 г., съставляваща иницииращ документ на гр. дело № 12180/2025 г.) при главница от 3000 лева кредитополучателят е платил сума в общ размер от 3799 лева.

По правото:

По въпроса за недействителност на договорите за кредит:

Като взе предвид характеристиките на съглашенията и на страните по тях, съдът намира, че се касае до договори за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договорите за задоволяване на свои лични потребности: липсват данни да е действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ищец, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Доколкото разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗП, които са специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на договорите, сключени с потребител, предявените възражения за недействителност са при условията на евентуалност – един договор не може да е изначално недействителен на повече от едно основание, освен ако от различните основания не произтичат различни последици (какъвто настоящият случай не е). Така, що се касае до договорите за кредит, първо следва да се разгледа наведеното основание за недействителност по чл. 22 от ЗПК (за което съдът следи и служебно – тълкувателно решение № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС). Едва при извод на съда, че на това основание не може да се установи недействителността на тези сделки, следва да се премине към разглеждане на другите наведени основания.

Съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни 2 посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Явно е, че ГПР е величината, чрез която следва да се изрази по ясен и разбираем за потребителя начин оскъпяването на заетата сума. Ако в ГПР не са включени всички посочени разходи, то потребителят е в невъзможност да прецени финансовите последици от поемането на задължението. Посочването в договора за кредит на ГПР, който не отговаря на действителния такъв, води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В случая уговореното съответно възнаграждение за гаранта Ferratum Bank/Multitude Bank не е включено в ГПР по нито един процесните кредити. То съставлява допълнителен разход за потребителя, който съпътства задължаването му по договора. Не могат да се споделят доводите на ответника, че понеже потребителят можел да избере опция поръчителство от личен гарант, а не от Ferratum Bank/Multitude Bank, то сключването на договорите за поръчителство с последното не било задължително условие за получаване на кредитите. По делото се установява, че предоставянето на гарант или поръчител е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита – на потребителя се дава възможност да отбележи една от две затворени опции – „свой гарант“ или „гаранция от Ferratum Bank/Multitude Bank“. В тази насока са и твърденията на самия ответник, чрез които се описва механизма на кандидатстване и отпускане на кредитите. Следователно, предоставянето на поръчител или гарант е условие за сключването на договора. Свързаните с това разходи е следвало да се включат в ГПР по всеки от процесните договори за кредит. В този смисъл е изрично решение на СЕС от 13.05.2025 г. по дело С-337/2023, в което е прието: „…разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите.“.

Понеже в случая е сторено противното на гореизложеното, то посоченият в договорите размер на ГПР не отговаря на действителния такъв. Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК процесните договори за потребителски кредит са недействителни. В този смисъл е напр. решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“ Предявените установителни искове следва да се уважат като се признаят за недействителни процесните договори за кредит.

По иска за недължимо платено:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК). Принципно правило е, че при заявена кондикционна претенция по чл. 55 от ЗЗД без значение е основанието, на което ищецът смята да е плащал – искът е на извъндоговорно основание и ответникът следва да върне всичко, което му се търси като получено без основание.

Като бъдат съобразени горните фактически констатации, явно е, че ищецът е доказал, че по договор за кредит № **/** г. е платил 799 лева /т. е. 408,52 евро/, освен главницата (която кредиторът винаги има основание да задържи). Ответникът следваше да докаже, че има основание да задържи горницата над получената чиста стойност (главница). Това в случая не бе сторено, доколкото за кредит № **/** г., сключен между страните по делото, се призна за недействителен, което води до приложението на чл. 23 от ЗПК.

Искът е основателен за сумата от 408,52 евро /превалутирани 799 лева/, а за горницата 3 до пълния претендиран размер от 1380,49 евро /превалутирани 2700 лева/ – неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода от спора по съразмерност следва да се осъди „Фератум България“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт парична сума в размер на 248,80 евро, включващи държавни такси и възнаграждение за вещо лице.

Отправено е искане да се присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на Н. А.. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 270 евро. По съразмерност, с оглед изхода от спора следва да се присъди сумата от 207 евро, респ. 248,40 евро с вкл. ДДС.

В диспозитива на решението всички суми ще бъдат посочени в евровите им равностойности съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, доколкото след 01.02.2026 г. плащания в български лева е невъзможно да се извършват.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ на основание чл. 22 от ЗПК сключените между Н. А. А., ЕГН **********, и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, договори за потребителски кредит № **/** г. и № **/** г.

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, да заплати на Н. А. А., ЕГН **********, парична сума в размер на 408,52 евро /четиристотин и осем евро и петдесет и два евроцента/ - недължимо платена над чистата стойност на кредита по недействителен договор за кредит № **/** г., сключен между страните, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за горницата между присъдения до пълния претендиран размер от 1380,49 евро /превалутирани 2700 лева/.