Решение № 781 от 03.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. П., 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330201369 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 755908-F735495 от 14.02.2024г., издадено от ***** на ТД на НАП – П., с което на И. В. П., с ЕГН:

**********, в качеството на ***** /****/, е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от него нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 Закона за счетоводството /Зсч/, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.

Жалбоподателят И. В. П., по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.

К.

Т., обжалва процесното наказателно постановление, като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че случаят е маловажен. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна *****на ТД на НАП – П., редовно уведомена, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител ****Б., която пледира за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за 1 прекомерност на претендирания адвокатски хонор.

Жалбата е подадена от страна, разполагаща с право за това, срещу подлежащо на обжалване НП, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Съдът приема следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят И. В. П. е бил санкциониран за това, че същият в качеството си на **** на ,,Х.‘‘ ЕООД с ЕИК: 203244321 - предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е бил длъжен не е публикувал годишен финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2021г. в Търговски регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок до 30 септември на следващата година, тоест до 30.09.2022г.

Търговецът е извършвал дейност през процесния отчетния период 2021г., видно от подадената в ТД на НАП П. годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И1289984/05.04.2022г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността.

Прието е било, че нарушението е извършено на 01.10.2022г. в гр. П. и установено на 17.07.2023г. – датата, на която НАП е била уведомена от Агенцията по вписванията с писмо с вх. № 12-00-191/17.07.2023г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП - П. с писмо с вх. № 04-01-1670/23.08.2023г.

До жалбоподателя П. е била съставена и изпратена нарочна покана с изх. № 70-00-8955-1755/ 08.09.2023г. по описа на ТД на НАП-П., с цел покана да се яви за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, заради това че не е подадено заявление за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ на годишен финансов отчет за 2021г. отнасящ се за управляваното от него дружество.

До жалбоподателя П. е била изпратена и друга нарочна покана с изх.

№ 94-00-7431-898/12.09.2023г. с цел уведомяване, че следва в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да се яви в сградата на ТД НАП-П. на адрес: гр. П., ул. „С."**** за съставяне на акта за установяване на административно нарушение по чл.38, ал.1, т.1 и т.2 от ЗСч, заради това че не е подадено заявление за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ на годишен финансов отчет за 2021г. в срока до 30.09.2022г., отнасящ се за управляваното от него дружество.

И двете покани са били получени от жалбоподателя П. на 19.09.2023г., 2 който е удостоверил тези факти с подписа си.

Междувременно ГФО на дружеството за 2021 г. е бил заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 21.09.2023г. с вх. № 20230921153501.

До изтичане на 7-дневния срок от получаване на поканата, жалбоподателят П. не се явил в уговореното време и място и Й. Е. Г. е съставила срещу него АУАН № F735495 от 29.09.2023г. за нарушение по чл.

38, ал. 1, т. 1 Закона за счетоводството /Зсч/, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч. Актът бил съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН – в отсъствие на жалбоподателя, което било удостоверено със свидетел. Препис от акта, е бил получен на 11.10.2023г. от В.Р. - упълномощено от П. лице.

В срока по чл. 44 от ЗАНН е било депозирано писмено възражение от жалбоподателя срещу съставяне на акта.

Въз основа на съставения АУАН, е било издадено процесното НП, с което на жалбоподателя, е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 Зсч, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, на основание чл.74, ал.1, пр. 1 от ЗСч.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани свид. В. К. К. – И.

/свидетел по съставяне на АУАН/ и свид. Д.К. Т. /връчител на

АУАН/.

Свид. К.-И. обясни, че работи като инспектор по приходите в сектор “Регистрация“ към ТД на НАП-П.. Потвърждава,че в случая е била свидетел по акта и че нарушението е било за неподаден ГФО за 2021г. в ТР при Агенцията по вписванията. Обяснява процедурата и начина на организация по установяване на нарушението, както и контролните действия, които се предприемат преди съставяне на АУАН.

Свид. Т. обясни,че работи в ТД на НАП-П., отдел “Обслужване“, ***** „регистрация и дерегистрация по ДДС“. Същата потвърди връчването на акта на упълномощено от П. лице, като пълномощното, е било представено от телефона. Свидетелят разясни процедурата и стъпките, които се предприемат от контролните органи преди съставяне на АУАН.

Съдът кредитира така депозираните показания, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

****Й. Е. Г. не беше разпитана в хода на съдебното следствие, доколкото страните по делото се съгласиха с това и заявиха, че не държат на 3 нейния разпит.

Съдът кредитира следните събрани по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Видно от копие от Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020г. се установява, че наказателното постановление и актът за установяване на административно нарушение са издадени от компетентни за това лица.

От АУАН № F735495 от 29.09.2023г. се установява, че същият е съставен на тази дата в отсъствието на жалбоподателя, като впоследствие е бил връчен на 11.10.2023г. на упълномощеното лице В.Р..

От покана с изх. № 94-00-7431-898/12.09.2023г. по описа на ТД на НАПП. до П. се установява,че последният е поканен да се яви в сградата на ТД НАП-П. на адрес: гр. П., ул. „С."**** в 7-дневен срок от получаване на съобщението, за съставяне на АУАН заради неподаден ГФО за 2021г. в срок до 30.09.2022г., отнасящ се за управляваното от него дружество.

От известия за доставяне, относно покана с изх. № 70-00-89551755/08.09.2023г. и покана с изх. № 94-00-7431-898/12.09.2023г. и двете по описа на ТД на НАП –П., и двете за съставяне на АУАН, поради неподаден ГФО в АВ за 2021г., се установява, че са получени лично от жалбоподателя П. на 19.09.2023г., удостоверил тези факти с подписа си. Адресът им на доставяне е гр. П., ул. Б."....

От копие на снимка на пълномощно се установява, че жалбоподателят П. е упълномощил лицето В.С.Р. да получава от негово име всякакви документи и да го представлява пред съдебни, административни органи, прокуратура, следствие и пр. от дата 22.12.2011г.

От извлечение от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ се установява, че към 11.10.2023г. „Х.“ ЕООД, ЕИК 203244321 е с **** и едноличен собственик на капитала – жалбоподателят И. В. П.. Установява се, че дружеството е със седалище и адрес на доставяне - гр. П., ул. Б."....

От извлечение от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ се установява, че на 21.09.2023г. са подадени две заявления Г2 и към дата 29.09.2023г. същите се обработват. От същото става ясно, че предходно заявление е било подавано едва през 2021г., както и това,че през 2022г. не е подавано заявление за ГФО.

От извлечение счетоводен баланс и отчет за приходи и разходи за 4

2021г. на „Х.“ ЕООД и подадени декларации по чл. 92 от ЗКПО се установява,че дружеството е извършвало дейност.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл.40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като АУАН бил съставен в отсъствие на жалбоподателя. Действително актът е бил съставен в отсъствие на жалбоподателя, но при спазена процедура по чл.40, ал.2 от ЗАНН, след нарочно изпратена покана за това, която е лично и своевременно получена от П.. Съдът намира, че правилно препис от акта е бил връчен на Р., в качеството му на упълномощено лице, което може да получава от името на П. всякакви документи и да го представлява пред съдебни, административни органи, прокуратура, следствие и пр. Друг е въпросът, че актът е станал достояние на жалбоподателя и по никакъв начин не са му били нарушени правата, за което свидетелства и непосредствено подаденото след това писмено възражение по чл.44 от ЗАНН в 3-дневния срок от получения препис на акта, по който се е подписал упълномощеното лице.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно-наказващияъ орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 38, ал.1, т.1, вр. чл. 16, ал.1, т.4 ЗСч и на основание чл.74, ла.1 , пр. 1 от ЗСч е наложил наказание, тъй като обективно е пропуснат определеният в закона срок за подаване на ГФО, а в същото време е бил задължен да подаде ГФО. Безспорно обстоятелство, е че жалбоподателят П. е ангажиран именно в качеството на ***** /****/.

Дадена е правилна правна квалификация на нарушението, чието описание е пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят напълно е разбрал за какво негово деяние е бил наказан.

Неоснователно се явява наведеното възражение,че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, сочейки разпоредбата на чл.9, ал.2 5 от НК в съдебно заседание.

Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието „маловажен случай“, предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието „вредни последици“, употребено в НК, е по-широко от понятието „вреди“. В обхвата на „вредните последици“ се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административнонаказващият орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.