Решение № 2380 от 15.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2380 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря М. Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330116233 по описа за 2025 година намира следното:

Ищцата М. М. е предявила против СУ „Найден Геров“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ за признаване на уволнението й на ............ за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ................ при ответника, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на ................ ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 20.11.2025 г., до окончателното плащане на сумата.

Ищцата М. М. твърди, че била назначена по трудов договор от............... като служител при ответника на длъжност .........., а брутното й трудово възнаграждение било 2211 лева месечно. На ............ работодателят предложил на ищцата да заеме друга длъжност –............ на което тя не се съгласила. След това на същата дата й била връчена заповед № ............издадена от ответника, с която трудовото й правоотношение се прекратявало поради намаляване обема на работа и съкращаване в щата, считано от ................... с оглед спазване на уговореното двумесечно предизвестие за прекратяването на трудовото правоотношение. По-късно ищцата установила, че презимето й в тази заповед било сгрешено, поради което на ..............я представила за корекция на работодателя, но последният освен поправка в презимето, внесъл и поправка в основанието за прекратяване на трудовото правоотношение като вписал само ............. Поправената заповед била връчена на ищцата и по указания на работодателя тя вписала същата като предходната дата на връчване – ............

След това тя ползвала разрешен от работодателя отпуск и се завърнала на 1 работа на ................. в който ден й била връчена нова заповед за прекратяване на трудовото правоотношение............ в която отново се сочело като основание само намаляването на обема на работа. Ищцата твърди, че не било налице реално намаляване на обема на работа, както и че при уволнението й била нарушена предварителната закрила по чл. 333 от КТ – в КТД за системата на предучилищното и училищното образование за 2025 г. било предвидено, че прекратяването на трудовото правоотношение с член на синдикална организация при намаляване на обема на работа и съкращаване в щата следвало да се извършва след получено предварително съгласие от синдикалната организация, което условие в случая не било спазено.

Изложеното водело до незконосъобразност на уволнението и обосновавало неговата отмяна, респ. възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по делото СУ „Найден Геров“, с който се оспорват исковете като неоснователни и се моли за отхвърлянето им. Претендират се разноски.

Ответникът не оспорва, че за периода от .............ищцата е работила при него по трудово правоотношение на длъжност ............Не оспорва, че последното е прекратено на ............Сочи, че основанието за това е намаляване на обема на работа – за учебната.........Директорът на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование (РЦПППО) – обл. Пловдив одобрил предложение за предоставяне на допълнителна подкрепа на ученици, включваща часове при........... а през 2025/2026 г. логопедичната група ученици била редуцирана до ........... души, като след подадено заявление от родители на част от тях, че не желаят децата им да получават такава допълнителна подкрепа, учениците, желаещи да ползват подкрепа от ........., били само трима-четирима, респ. не било възможно сформиране на самостоятелна .......... група. Не се оспорва, че ищцата била член на синдикална организация за образователното заведение, но закрилата по чл. 333 от КТ била спазена, защото към връчването на заповедта на ............ съгласието на синдикалната организация за прекратяване на трудовото й правоотношение било поискано и дадено (според работодателя първоначално имало грешка не в презимето на служителката, а в регистрационния номер и дата на заповедта – тя била от ............г.). Отделно от това, закрилата в случая не била императивна, защото в КТД било уговорено даване на становище от, а не на съгласие от синдиката.

Съдът, като взе предвид исканията и възраженията на страните и като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По фактите:

Между страните по делото не е спорно, че за периода от ...........ищцата М. М. е работила при ответника СУ „Найден Геров“ по трудово правоотношение на длъжност .............. и че това правоотношение е прекратено към завеждането на делото.

2

Спорно е кога е настъпило прекратяването на трудовото правоотношение.

От представените по делото писмени доказателства – карти за функционална оценка на индивидуалните потребности на учениците, планове за подкрепа, заповеди за предоставяне на допълнителна подкрепа, справка за учениците, ползващи допълнителна подкрепа чрез логопед за учебната ............и събраните гласни доказателства – показанията на с............А. П. и Д....

В.......... се установява, че през учебната............. в СУ „Найден Геров“ е било налице намаляване на броя ученици, имащи нужда от ..............подкрепа и желаещи да получат такава – от............. деца през предходната учебна година до .........деца. При съобразяване на това обстоятелство, работодателят е взел решение да съкрати щатната си бройка за ..........., респ. да прекрати трудовото правоотношение с ищцата. Това решение е по целесъобразност, поставено е на дискреционната организационна преценка на работодателя и не подлежи на изследване в производството по чл. 344 от КТ. Релевантното обстоятелство – реално намаляване на обема на работа, се установява от доказателствата по делото. Дали ще се пристъпи само към преркатяване на трудовото правоотношение (ТПО) на служител, заемащ длъжност, обемът на работата за която е намалял, на това самостоятелно основание – чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, или ще се пристъпи към съкращаване на щата за тази длъжност и прекратяване на ТПО на това самостоятелно основание – чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ, е в дискреционната преценка на работодателя според неговите производствени нужди, тъй като за него възниква потестативното право да прекрати ТПО и на двете основания. Нещо повече – тези две основания са съвместими и съчетаването им като мотив за прекратявнето на ТПО не може да опорочи уволнението (в т. см. е трайната практика на ВКС, обективирана напр. в решение № 36 от 22.02.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3350/2002 г., ГК, III г. о., решение № 346 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 468/2009 г., IV г. о. и др.). Ето защо, дори да се възприемат изцяло безкритично твърденията на ищцата М. за първоначалното съдържание на изявлението за прекратяване на процесното ТПО, в случая не е налице незаконосъобразност на уволнението по причина на съчетаване на двете основания. Не е налице незаконосъорбазност на уволенението и с оглед основанието ............., тъй като е явно, че такова намаляване действително е имало при СУ „Найден Геров“.

Представени са доказателства и за съкращаване в щата - изменено щатно разписание, от което е видно, че единствената бройка за ................ е премахната. Релевантното в случая е, че независимо от това, коя от хипотезите на чл. 328, ал. 1 от КТ е налице, прекратяването на ТПО между страните е на основание, предполагащо ..........

Пред тази съдебна инстанция не е повдиган спор, а и косвено се установява от представеното по делото искане (л. 9), че за прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е било уговорено ........... При съобразяване на показанията на св. П., които точно кореспондират с това обстоятелство, съдът намира, че първоначално връченият на .......... на ищцата М. документ, наименуван ............, бидейки първоначално достигналото до нея изявление на работодателя, че ще упражнява правото си на уволнение, има 3 характера именно на.............. Така, точно след два месеца от връчването на това изявление, т. е. след изтичане на срока на предизвестието, в първия присъствен ден – на 06.10.2025 г., работодателят е издал заповед, която има констативен характер, а не поражда ефекта на прекратяването (чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ), в която е посочил дължимите на служителката обезщетения с точните им размери. Съгласно цитираната разпоредба, прекратяването на процесното ТПО е настъпило именно с изтичане на срока на двумесечното предизвестие, стартиран на 04.08.2025 г. Не намират опора в доказателствата по делото хаотичните и нелогични твърдения на работодателя относно съставянето, връчването и неустановените „технически грешки“ в процесните документи. Чрез тях същият прави опит да внесе съмнения в осъществяването на фактическия състав на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ, който опит се намира от съда за неуспешен.

Следващият и основен спорен въпрос по делото е този за спазването на предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ.

От представената служебна бележка (л. 288 от делото) се установява, че за периода от ............ ищцата М. е била член на .......

От представения по делото препис от КТД за системата на училищното и предучилищното образование се установява, че средното училищеработодател се е задължило да прекратява трудовите правооношения по чл.

328, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ с работници и служители, членове на синдикатите – страна по договора (каквато е ищцата) след ...........на съответната синдикална организация (чл. 10, т. 3).

По делото е представено писменото искане за даване на разрешение от СУ „Найден Геров“ до СБУ, датиращо от ............ (л. 9), в което се съдържа следното изявление на работодателя: „.......... Представено е също така и писменото разрешение на синдикалната организация за прекратяването на процесното ТПО, датиращо от .........

В случая се касае до уволнение на основание, което безспорно попада в обхвата на защитата по чл. 333, ал. 1 от КТ. Понеже М. М. е синдикален член, следвало е да се поиска, съобразно предвиденото в КТД, предварителното съгласие на СБУ. За да се приеме защитата за преодоляна, съгласието следва да е дадено предварително. Това означава, че искането е следвало да бъде отправено, респ. съгласието да е било дадено, към момента, в който на ищцата е връчено предизвестието за прекратяване на трудовото й правоотношение (в този смисъл е тълкуването на ал. 7 на чл. 333 от КТ, дадено в практиката на ВКС – напр. решение № 60092 от 7.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2605/2020 г., IV г. о., решение № 608 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1548/2009 г., III г. о., и др.). В случая към момента на връчване на предизвестието – 04.08.2025 г., съгласие на СБУ за уволнението на М. М. не е било дадено. Нещо повече – самият работодател в искането си за съгласие по чл. 333, ал. 4 от КТ признава, че към момента на отправянето му вече е предизвестил служителката по реда на чл. 328 от КТ.

Съдът намира, че при при прекратяване на ТПО с ищцата СУ „Найден Геров“ е нарушило защитата по чл. 333 от КТ. Изложеното съставлява 4 самостоятелно основание за отмяна на уволнението и е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищеца в подкрепа на този резултат. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 ще се уважи. Така също ще се уважи и искът по чл. 344, ал.

1, т. 2 от КТ – възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, предвид заявеното желание, е логична и законна последица от уважавнето на иска за отмяна на уволнението. Ако и работодателят да няма щат за процесната длъжност, или щатът му да е превишен, това не е причина да се откаже на ищцата търсената защита. В изложения смисъл е константната практика на ВКС – напр. решение № 69 от 6.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1115/2024 г., IV г. о., ГК, в което изрично е прието следното: „ Когато неправомерно е използвал правото си на уволнение, работодателят следва да понесе последиците от своето поведение и да приеме на работа незаконно уволнения работник, без оглед какви затруднения му създава това.