Решение № 7874 от 20.11.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е град

София, 20.11.2019 година

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ..……….. като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №14138 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 13.10.2017г., постановено по гр.дело №26709/2014г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, е признато за установено по предявените от С.К.Д.-С., С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д. против Г.С.С. искове с правно основание чл.108 ЗС, че С.К.Д.-С. е собственик на 15/27 идеални части, а С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д. - на по 4/27 идеални части от имот, с площ от около 260 кв.м., при съседи: север - улица, изток - останалата част от УПИ ХХVІІ-438, запад - УПИ LХХХІІ-1221 по контура Б-В-Г-Д на указателна скица, юг - средната реална част от имота на ищците, представляващ северната реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота - град София, ул.„Кичест люляк”, с площ от 791 кв.м., с трайно предназначение на територията на имота - урбанизирана, с номер по предходен план 1338, квартал 60, парцели ХХVІІ, ХХХVІ - ХХХVІІІ, при съседи - имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, като е осъден на основание чл.108 ЗС Г.С.С. да предаде на С.К.Д.-С.,

С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д. владението на следния недвижим имот - с площ от около 260 кв.м., при съседи: север - улица, изток - останалата част от УПИ ХХVІІ-438, запад - УПИ LХХХІІ-1221 по контура Б-В-Г-Д на указателна скица, юг - средната реална част от имота на ищците, представляващ северната реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота - град София, ул.„Кичест люляк”, с площ от 791 кв.м., с трайно предназначение на територията на имота - урбанизирана, с номер по предходен план 1338, квартал 60, парцели ХХVІІ, ХХХVІ - ХХХVІІІ, при съседи - имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***. С решението е признато за установено по предявените от С.К.Д.-С., С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д. против И.С.С. искове с правно основание чл.108 ЗС, че С.К.Д.-С. е собственик на 15/27 идеални части, а С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д. - на по 4/27 идеални части от имот с площ от около 260 кв.м., при съседи: изток - останалата част от УПИ ХХХVІ-438, юг - южната реална част от имота на ищците, запад - УПИ LХХХІІ-1221 по контура А-Б-Д-Е-А на указателна скица, представляващ средната реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота - град София, ул.„Кичест люляк”, с площ от 791 кв.м., с трайно предназначение на територията на имота - урбанизирана, с номер по предходен план 1338, квартал 60, парцели ХХVІІ, ХХХVІ - ХХХVІІІ, при съседи - имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, като е осъден на основание чл.108 ЗС И.С.С. да предаде на С.К.Д.-С.,

С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д. владението на следния недвижим имот - с площ от около 260 кв.м., при съседи: изток - останалата част от УПИ ХХХVІ-438 /собственост на И.С./, юг - южната реална част от имота на ищците, запад - УПИ LХХХІІ-1221 по контура А-Б-Д-Е-А на указателна скица, представляващ средната реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота - град София, ул.„Кичест люляк”, с площ от 791 кв.м., с трайно предназначение на територията на имота - урбанизирана, с номер по предходен план 1338, квартал 60, парцели ХХVІІ, ХХХVІ - ХХХVІІІ, при съседи - имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***. С решението са осъдени Г.С.С. и И.С.С. да заплатят на С.К.Д.-С., С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 3019.92 лв., направени по делото разноски.

С решение от 26.03.2018г. /погрешно изписана с цифри година 2016г./ е оставена без уважение молба вх.№5161752/01.11.2017г., подадена от ищците - С.К.Д.-С., С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д., в която се прави искане по реда на чл.250 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение от 13.10.2017г..

Постъпила е въззивна жалба от ответниците - Г.С.С. и И.С.С., чрез адв.П.С., с които се обжалва изцяло решение от 13.10.2017г., постановено по гр.дело №26709/2014г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, с което са уважени предявените ревандикационни искове. Релевирани са подробни доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства и при допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че не следва да бъде извършен в хода на съдебното производство косвен съдебен контрол върху административен акт – Решение №8512/29.03.2002г. на ПК - Витоша, на основание на което ищците се легитимират като съсобственици на процесния имот, с начин на трайно ползване - нива, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР. Излага се, че СРС не е отчел факта, че инцидентният съдебен контрол за законосъобразност на административния акт е способ за защита правата на трети лица /каквито в случая са ответниците, които не са участници в административното производство/, от които се иска да се съобразят с вещно-правния ефект на оспорения от тях акт. Поддържа се, че в случая след като ответниците не са участвали в административното производство с оглед обезпечаване законността на актовете и действията на административните органи съдът е длъжен при направено оспорване на законосъобразността на административния акт да извърши косвен контрол досежно неговата материална законосъобразност. Твърди се, че в хода на производството пред СРС ищците не са представили доказателства, установяващи по безспорен начин правата на собственост на техния праводател върху имота, възстановен с Решение №8512/29.03.2002г. на ПК - Витоша, към момента на внасянето му в ТКЗС, което е достатъчно основание да се приеме, че не са доказали своята активна легитимация и предявените искове по чл.108 от ЗС се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Поддържа се още, че неправилно и в пълно противоречие на събраните доказателства първоинстанционният съд след като е разгледал направеното при условията на евентуалност възражение за давност е обосновал извода, че ответниците не са придобили спорните части от имота на основание придобивна давност. Твърди се още, че ответниците са добросъвестни владелци и по отношение на тях е приложима кратката 5 годишна давност, която е започнала да тече, считано от 2008г., когато са съставени констативните нотариални актове за собственост върху недвижимия имот придобит по давностно владение и наследство, и е изтекла до датата на предявяване на исковете през 2014г.. На следващо място се излага още, че направеното при условията на евентуалност възражение относно присъждане на стойността на извършените в процесния имот подобрения е основателно и доказано. Допълнителни подробни съображения са изложени в писмена защита. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС. Претендират присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представят списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемите страни - С.К.Д.-С.,

С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д., чрез процесуален представител адв.Р.А., депозират писмен отговор, в който изразяват становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба от ответниците. Посочва се, че обжалваното решение от 13.10.2017г. е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при анализиране на релевантни по делото факти и обстоятелства и при правилно прилагане на материалния закон. Изложени са аргументи в смисъл, че правилно първостепенният съд е съобразил правното действие на Решение №8512/29.03.2002г. на ПК - Витоша, с което се възстановява на ищците правото на собственост върху процесния имот на основание земеделска реституция и доколкото ответниците в хода на съдебното производство не са заявили свои права на собственост върху спорните реални части от имота към момента на обобществяването на земята правилно СРС е приел, че лицата, на които е възстановена собствеността с Решение на ПК, т.е. ищците не следва да доказват отново правото на собственост на техния наследодател върху имота преди внасянето му в ТКЗС. Излага се още, че правилно СРС е разгледал релевираното от ответниците възражение за придобивна давност като е приел, че същите са недобросъвестни владелци и в хода на производството не са ангажирали доказателства, от които се установява, че са упражнявали за себе си необезпокоявано и непрекъснато владение върху процесните реални части от имота в продължение на 10 години, поради което е останало недоказано твърдението им за придобиването на спорните реални части от имота на посоченото оригинерно правно основание. Поддържа се още, че след като ответниците са недобросъвестни владелци не разполагат с право на задържане на имота, съответно нямат право да претендират чрез възражение заплащане на извършени подобрения, без да са предявили насрещен иск. По изложените съображения и допълнителни такива в писмения отговор, молят съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение от 13.10.2017г. като правилно и законосъобразно. Претендират разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищците - С.К.Д.-С., С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д., чрез процесуален представител адв.Р.А., с които се обжалва изцяло решение от 26.03.2018г. /погрешно изписана с цифри година 2016г./, с което е оставена без уважение молба вх.№5161752/01.11.2017г., в която се прави искане по реда на чл.250 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение от 13.10.2017г.. Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на закона. Твърди се, че СРС след като е уважил изцяло предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС срещу ответниците служебно е длъжен на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмени издадените в полза на ответниците констативни нотариални актове в частта досежно процесните реални части от спорния имот, описани подробно в диспозитива на постановеното решение от 13.10.2017г.. По подробно изложени аргументи молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да допълни решение от 13.10.2017г. като отмени нотариален акт №54, том 2, рег.№5720, дело №232/03.11.2008г. на Нотариус А.М., с рег.№127 на НК, с район на действие СРС, в частта за 260 кв.м., при съседи: изток - останалата част от УПИ ХХХVІ-438 от кв.60 по плана на в.з.”Симеоново-Драгалевци ІІ част”, юг - имот с идентификатор ***, запад - LХХХІІ - 1221; както и нотариален акт №55, том 2, рег.№5721, дело №233/03.11.2008г. на Нотариус А.М. с рег.№127 на НК, с район на действие СРС, в частта за 260 кв.м., при съседи: изток - останалата част от УПИ ХХVІІ-438 от кв.60 по плана на в.з.”Симеоново-Драгалевци ІІ част”, юг - имот с идентификатор ***, запад - LХХХІІ - 1221. Претендират присъждане на разноски.

Представят списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемите страни - Г.С.С. и И.С.С., не депозират писмен отговор по подадената въззивна жалба на ищците. В съдебно заседание чрез процесуален представител - адв.П.С., вземат становище за неоснователност на подадената въззивна жалба на ищците. Излагат доводи за липсата на законовите предпоставки за допълване на постановеното по делото решение от 13.10.2017г. по реда на чл.250 от ГПК.

Молят съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното с въззивната жалба на ищците решение като правилно и законосъобразно.