Решение № 17 от 20.01.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. ХАСКОВО, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора Н. Б. В. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А Частно наказателно дело № 20265600200018 по описа за 2026 година

Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от полицейската служба Областната управа на ****, Република Австрия. В удостоверението е формулирано искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение засегнатият е с имена Е. Г., роден на ***г., а общият размер на наложената санкция е 200 евро.

Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, която установява, че точните имена на засегнатия са Е. Е. Г., чийто ЕГН е **********, а регистрираният от него постоянен и настоящ адрес в страната ни – с. ***, община ****, област ***.

В съдебно заседание прокурорът намира искането за основателно .

Засегнатото лице не го оспорва.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и 1 становищата на страните, намира за установено следното:

С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се претендира признаване и изпълнение Решение **** от **** г., влязло в сила на ****година, с което на Е. Г. е наложена финансова санкция – глоба в размер на 200 евро. Съгласно същото удостоверение с горепосоченото решение Г. е била санкциониран за нарушението „превишаване на скоростта“ с превозно средство с рег. № ****. Според описанието, нарушението е допуснато на **** г. в 14:09 часа в населеното място ****. Извършеното е квалифицирано като съставомерно по Закона за движението по пътищата на издаващата държава с последни изменения /с BGBI/ от 2024 г. В съдържащия се в удостоверението каталог от престъпления /нарушения/, за които двойна наказуемост не се изисква, деянието е отнесено към категорията „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата“. Посочено е още от издаващия орган, че пълно или частично плащане на наложената глоба не е извършено. Декларирано е, че производството по налагане на финансовата санкция е било писмено, както и че лицето е било уведомено за нея и за правото на жалба, като изрично е отбелязана датата на връчване на издадения санкциониращ акт – ***г.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентен орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа реквизитите, предпоставящи разглеждането му по същество. Наложената финансова санкция, чието признаване се иска, намира своето правно основание в чл. 3, ал.1 т.1 и т.3 от ЗПИИАКОРНФС, като представлява глоба за допуснато от засегнатия административно по характера си нарушение. Деянието съгласно направеното от издаващия орган отбелязване, а и с оглед представеното в придружаващата удостоверението покана фактическо описание, представлява поведение, нарушаващо правила за движение по пътищата, т.е такова, за което двойна наказуемост не се изисква според възприетата в Рамковото решение, съответно в разпоредбата на чл.30 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС номенклатура.

Независимо от това следва да се посочи, че според описаните фактически параметри деянието е наказуемо и съгласно националния ни закон.

На следващо място, според представеното удостоверение, посоченото деяние е извършено на територията на издаващата държава. В него е отразено, че според информацията, с която разполага издателят, нито в изпълняващата държава, нито в друга държава-член на ЕС не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние. Сведения, различни от така посочените, по настоящото дело не се установяват. Следва да се приеме, че производството против санкционираното лице е било писмено, а декларирано уведомяване на лицето за наложената санкция и правото на обжалване, са съответни на действително осъществената процесуална дейност, чието съдържание потвърждава и приложеното по делото уведомление, изпратено на адреса, 2 който данните по делото сочат като единствения регистриран постоянен и настоящ такъв на Г..

Изложеното дотук налага извода, че формалните изисквания на закона за признаване на наложената в издаващата държава финансова санкция, са спазени, а именно: решението за налагане на глобата е издадено от орган на държава-член на ЕС; удостоверението съдържа изискуемите съгласно Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета реквизити и не са налице условията на чл.35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение.

На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението е постановено срещу физическо лице, което според българското законодателство носи административна и наказателна отговорност и подлежи на санкциониране за деянието, предмет на постановеното в издаващата държава решение. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл.35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Деянието е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения според националното ни законодателство предел.

Изложеното води до извода, че решението подлежи на изпълнение.

Определяне на левовата равностойност на наложената глоба не се налага, с оглед приетата промяна в националната ни валута и разпоредбата в чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Воден от горното и на основание чл. 32, ал.1 вр. чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА влязлото в сила на ***година Решение **** от **** г. на Областната управа на ***, Република Австрия, по силата на което на българския гражданин Е. Е. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес – с. ****, община ***, област ***, е наложена финансова санкция – глоба в размер на 200 евро, за допуснато на ***г. нарушение на Австрийския закон за движението по пътищата с последни изменения от 2024 г.

Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение, да се изпрати на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава, като 3 копие от Уведомлението се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Пловдив в 7дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4