Решение № 1266 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1266 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100500732 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №732/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „МИКРО“ ЕООД, ЕИК 124641421 от гр. Добрич, ул. „Райко Цончев“ №7 срещу решение №20856 от 17.11.2025 г по гр.д.№58444/24 г на СРС , 156-ти състав , с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди ЗАД „БУЛСТРАД Виена Иншурънс Груп“ ЕАД ЕИК 000694286 от гр.София, пл.

„Позитано“ №5 да му заплати на основание чл. 405 ал.1 КЗ сумата от 11 415 лева застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 4704220810000309 по щета №470422222270030 за настъпили имуществени вреди - увреждане на л. а. „Опел Корса Е, рег. № **** - от ПТП на 17.12.2022 г., около 23:40 ч. на път III-504 км. 17+800 с посока на движение от с. Обединение към гр.Велико Търново. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Първоинстанционното решение е немотивирано и не са обсъдени наличните доказателства . Механизмът на ПТП е доказан , а и същият е безспорен между страните . Липсва и не е доказан изключен риск по ОУ , включително не е доказана от ответника груба небрежност от водача на МПС .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Първоинстанционното решение е надлежно мотивирано и обосновано . Действително протоколът за ПТП е съставен часове след ПТП и няма необходимата доказателствена сила .

В случая водачът на МПС е самокатастрофирал , след което е напуснал мястото на ПТП при 1 налични сериозни повреди по МПС и без да повика органите на МВР . Според т.1.13 от ОУ „Общи изключения“ водачът не е имал право да напуска мястото на ПТП , което се е отклонил от извършване на проба за употреба на алкохол . Практиката на ВКС в решение №55 от 29.01.2024 г по гр.д.№730/23 г на ВКС , IV ГО допуска при подобна клауза за изключен риск да се откаже изплащане на застрахователно обезщетение . Отделно според т.1.22 от ОУ „Общи изключения“ не е налице покрит риск при отдаване на МПС под наем , а такъв риск се покрива само при заплащане на допълнителна премия и издаване на отделен добавък . Отделно според т.1.4 от ОУ „Общи изключения“ в случая не е налице покрит риск поради груба небрежност на водача на МПС .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 26.11.2025 г и е обжалвано в срок на 09.12.2025 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност въззивният съд е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

От фактическа и правна страна по делото е установено следното:

Между страните не се спори и пред СРС е отделено за безспорно , че:

1) на 17.12.2022г., около 23:40 ч. на път III-504 км. 17+800 с посока на движение от с.

Обединение към гр. Велико Търново било настъпило ПТП с л. а. „Опер“, модел „Корса Е“, рег. № ****, управляван от И.Й.Я., който не бил избрал скоростта си на движение и не се бил съобразил с пътните условия, като бил загуби управлението на МПС и се бил преобърнал по таван;

2) лекият автомобил е негова собственост, като автомобила бил предоставен на виновния водач по договор за наем за периода 13.12.2022 г. до 20.12.2022 г.;

3) за процесния лек автомобил била сключена валидна застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №4704220810000309, сключена с ответника;

4) при ответника във връзка с ПТП-то била образувана щета № 470422222270030, като ответника бил отказал да изплати застрахователно обезщетение, което аргументирал с клауза от общите си условия.

От представеното пред СРС свидетелство за регистрация част I № 011627364, като се установява, че л. а. „Опел“, модел „Корса Е“, рег. № **** е бил собственост „Микро“ ЕООД.

Представени са Общи условия /ОУ/ по застраховка „Каско Стандарт“, като в раздел X „Общи изключения“, като в клаузите на т. 1.4 и т. 1.13. са предвидени следните клаузи, че застрахователят не покрива щети в резултат: умишлени или причинени с груба небрежност действия на застрахования, на членове на 2 неговото семейство или упълномощения водач и лицата на работа при застрахования или на които той е предоставил МПС под наем, за послужване, на лизинг или други; на управление на МПС след употребата от страна на водач на алкохол над определена концентрация, поставянето под въздействието на упойващо вещество или отказ от алкохолна проба и при ПТП, констатирано с протокол от компетентните органи, напускане на мястото на ПТП, в случаите когато произшествието се посещава задължително от органите на МВР.

В протокол за ПТП № 60/18.12.2022 г. в 04:30 ч., в които е отбелязано, че на 17.12.2022 г. л. а. „Опел“, модел „Корса Е“, рег. № ****, собственост на „Микро“ ЕООД, като не бил избрал скоростта на движение и не се бил съобразил с пътните условия, интензитета и релефа, като на дясна крива губи контрол върху управляваното МПС и излиза в ляво по посока на движение извън пътното платно и се преобръща през таван. В протокола изрично е посочено, че водачът не е тестван за наличието на алкохол и наркотични вещества и техните аналози, както и не е издаван протокол за кръвна проба. В протокола е отбелязано, че ПТП е посетено на място след получен сигнал за ПТП, като контролните органи са установили , че процесният лек автомобил се е намирал вляво извън пътното платно, с вреди по цялото купе, и автомобилът е бил преобърнат по таван. В автомобила е нямало пътници, а предната дясна врата е била отворена, като сигнала за ПТП-то бил подаден от двама свидетели установени на място.

Според СРС обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства. При липса на други надлежни доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието, не би могло съдът да приеме за установена причинно следствената връзка между претендираните вреди/обезщетени от застрахователя по застраховка”Каско”/ и твърдяното произшествие . В случая единственото, което се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК е фактът , че контролните органи са установили на мястото преобърнат по таван автомобил, със смачкано купе и отворена врата.

Представен е договор за коли под наем , според който л.а. „Опел“, модел „Корса Е“, рег. № **** е бил отдаден под наем на С.С.В. за периода от 13.12.2022 г. до 20.12.2022 г. с отбелязан допълнителен водач И.Й.Я., като наемателят се е задължил да заплати срещу ползването на автомобила уговореното по договора наемно възнаграждение.

Според приетата пред СРС САТЕ процесното ПТП е настъпило при следния механизъм на 17.12.2022 г., около 23:40 ч., лек автомобил „Опел Корса“, рег. № **** се движи по Републикански път III-504 и в района на км 17+800 при движение с несъобразена скорост с пътните условия, настъпва ПТП, като автомобила самокатострофира и излиза в ляво от пътното платно, като вещото лице е посочило многобройни увреждания по МПС-то.

Стойността необходима за възстановяването на лекия автомобил на базата на средни пазарни цени към датата на ПТП то е в размер на 34 293,20 лева. Експертът е посочил, че действителната стойност на лекия автомобил към датата на ПТП-то е 14 269 лева, като са налице запазени части от 2854 лева . На мястото на инцидента разрешената скорост е 90 3 км./ч., пътят е с две пътни ленти за движение, разделени с двойна смесена линия, като в посоката на движение на процесният лек автомобил линията е била непрекъсната. На мястото е налице вертикална маркировка със знак „А1 – Опасен завой надясно“. Вещото лице изрично е посочило, че от данните по делото няма такива от които да се направи извод за скоростта на лекия автомобил. Уточнено е, че водачът е имал възможност да предотврати удара, ако е избрал скорост и органи за управление на автомобила, като не допуска груба загуба на напречната устойчивост и отклонение наляво извън кривата на завоя.

Според СРС САТЕ следва да се кредитира . След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен по изложените по-долу съображения. Механизмът на ПТП-то е част от основанието на претенцията по чл. 405, ал.1 КЗ. След като ищецът, въпреки разпределената доказателствена тежест, не е установил пълно и главно елемент от основанието на иска, то това е достатъчно, за да съда да приеме, че претенцията е недоказана. В случая са налице индиции по отношение на механизма на ПТП-то и водача на автомобила, но липсва надлежно изградена верига от косвени доказателства, която до доведе до несъмнен извод за водача на процесния автомобил и механизма на инцидента. Кредитираното заключение на вещото лице в случая също не води до различен извод, тъй като от констативно съобразителната част на заключението на САТЕ се изяснява, че експертът е работил въз основа на протокола за ПТП, за който по-горе в настоящите мотиви подробно са изложени аргументи с каква доказателствена сила се ползва. Изводите на вещото лице не съставляват пълно и главно доказване, тъй като са работили единствено въз основа на индиция (косвено доказателство), а съставляват част от веригата индиции в тази част. С оглед всички събрани доказателствени средства отделеното за безспорно се разколебава, като ищецът е следвало да бъде активен и с оглед останалите доказателствени средства, вкл. с оглед чл. 147, т. 1 ГПК предвид новите обстоятелства да направи доказателствени искания и да ангажира доказателствени искания (вкл. с оглед представената по делото административно-наказателна преписка, в която също са налице индиции, че не посочения водач И.Я. в управлявал автомобила).

Според СРС релевантен и основателен е довода на ответника за наличието на хипотеза на изключен застрахователен риск. От граматическото, систематичното и телеологическото тълкуване на клаузите на Общите условия – т. 1.4 и т. 1.13 се установява, че когато автомобилът е бил предоставен от застрахования на трето лице – в случая по договор за наем, то наемателят има задълженията като водач на автомобила да не бъде в някоя от следните хипотези: водач с алкохол над определена концентрация, поставянето под въздействието на упойващо вещество или отказ от алкохолна проба и при ПТП, констатирано с протокол от компетентните органи, напускане на мястото на ПТП, в случаите когато произшествието се посещава задължително от органите на МВР.

Според СРС дори тълкуване на т. 1.13 е достатъчно, за да се направи извод, че не се касае за кумултивност на хипотезите, а за няколко различни видове хипотези, които изключват 4 застрахователния риск. В случая с оглед представения протокол за ПТП, които от констатацията на органите на реда се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК се установява, че безспорно водачът на автомобила е бил напуснал мястото на ПТП , хипотеза изрично, ясно и конкретно предвидена като изключваща застрахователният риск. Целта на тази клауза от ОУ е да се обезпечи от органите на реда възможност да се установи действителният механизъм на ПТП-то, а така и дали водачът не попада в някоя от другите хипотези – употреба на алкохол или наркотични вещества.

Изложеното покрива хиптотезата на правната норма на чл. 408, ал.1, т.3 КЗ, поради което застрахователят е установил, че е налице основание за изключване на отговорността му. За да бъде отказано от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение на основание чл.408, ал. 1, т. 3 КЗ, необходимо е наличието на следните предпоставки: 1) неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2) неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4) настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка – така напр. Решение № 30 от 28.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2334/2015 г., II т. о., ТК;