Решение № 4722 от 16.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4722 гр. Пловдив, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20265330102053 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

С исковата молба ищецът Н. Р. М. е предявил против „Ай Ти Еф Груп“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 398, 29 евро (след прието на основание чл. 214 ГПК с Определение от 07.10.2026 г. изменение на иска чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо заплатена сума по Договор за потребителски кредит № ***/30.09.2024 г., дължима поради недействителността на договора, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.03.2026 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че между него и ответника по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит № ***/30.09.2024 г., по силата на който в полза на ищеца е предоставена сумата от 1028, 21 лв. за срок от 5 месеца, при месечна вноска в размер на 212, 66 лв. Твърди, че в договора е установен годишен лихвен процент в размер на 13, 55 % и ГПР – 65 %.

Твърди, че с договора е установено задължение за кредитополучателя да учреди в срок до края на деня следващ сключването на договора, едно измежду следните обезпечения: поръчителство на две физически лица, които следва да отговарят на множество условия, посочени от кредитора или банкова гаранция в размер на 1163, 30 лв. В случай че не се предостави обезпечение, на кредитополучателя се начислявала неустойка, в размер на 493,85 лв., която се разсрочва по 98,77 лв. и се добавя към месечната вноска.

Сочи, че съгласно Приложение № 4 към Договора за кредит, от 1 кредитополучателя се дължи заплащането на такса в размер на 100 лв. за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит, която била разсрочена за плащане с месечната вноска по кредита. Ищецът твърди, че е погасил изцяло задълженията си по кредита. Твърди, че сключеният с ответника Договор за заем е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр с чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, поради което всички суми, платени над главницата в размер на 628, 93 лв. (321,57 евро) подлежат на връщане, като платени без основание.

Поддържа, че уговорената неустойка при непредставяне на обезпечение представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Позовава се на практика на СЕС. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът - „Ай Ти Еф Груп“ АД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Не оспорва, че между страните е сключен Анекс № *** от 31.05.2024 г. към Договор за кредит № ***, по силата на който е отпуснат и усвоен заем в размер на 525,72 евро (1 028,22 лв.). Сочи, че анексът бил сключен във формата на електронен документ, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЗД, ЗЕДЕУУ и Общите условия на кредитора. Поддържа, че сключеният анекс към договора е действителен и съобразен с изискванията, установени в разпоредбите в ЗПК.

Поддържа, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не предвижда изрично и изчерпателно да се включат всички разходи, включване в ГПР, а задължението за неустойка не представлявало разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, а представлявало обезщетение за неизпълнение. Твърди, че в анекса ГПР е неизменен, формиран от фиксирано вземане, поради което няма взети предвид допускания, каквито не се налага да се предвиждат. Счита, че при определяне на размера на ГПР е спазено ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Поддържа, че таксата по Приложение № 4 за предварително разглеждане и оценка на заявката се заплаща от кредитополучателя, е законосъобразна и равноправна и отговаря на изискванията на ЗПК. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.

2

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК да се обявят за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Анекс № *** от 31.09.2024 г. към Договор за кредит № ***, по силата на който е отпуснат и усвоен заем в размер на 525, 72 евро (1028, 22 лв.), както и че в посочения в договора за кредит годишен процент на разходите не е включено задължението за заплащане на неустойка.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищецът Н. Р. М. и ответника „Ай Ти Еф Груп” АД е сключен Анекс № *** от 31.09.2024 г. към Договор за потребителски кредит № ***, с който страните са приели в своите отношения, че длъжникът има към кредитора задължения по Договор за потребителски кредит № *** в размерите, посочени в приложение № 1 към Анекса, като предоговарят активния кредит за допълнителен срок или сума, съгласно Приложение № 1.

По делото е представено Приложение № 1 към Анекс № *** от 31.09.2024 г. към Договор за потребителски кредит № ***, в което е установено, че ответникът се задължава да предостави на ищеца кредит в размер на сумата от 1 028, 21 лв. срещу насрещното задължение на ищеца да върне сумата в общ размер от 1 163, 30 – при надлежно и правилно изпълнение, на 5 погасителни вноски в срок до 28.02.2025 г. Установен е размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение от 232, 66 лв. и без одобрено обезпечение – от 332, 03 лв., при годишен лихвен процент от 13, 55 % и годишен процент на разходите от 65 %. Договорено е, че част от сумата се усвоява от кредитополучателя чрез система на „Изипей“ АД.

По делото е представен Стандартен европейски формуляр към Анекса, сключен на 30.09.2024 г.

С Приложение № 4 към Договора за кредит № *** е установено задължение за заплащане на такса в размер от 100 лв. за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит, платима на равни вноски, заедно с вноските по кредита.

В Приложение № 5 към Договора за кредит № *** страните са постигнали съгласие, че длъжникът следва в срок до края на следващия ден, считано от датата на сключване на договора – предоставяне на заемната сума, да уреди следните обезпечения – поръчителство или банкова гаранция в размер от 1 163, 30 лв. В чл. 2, ал. 1 от Приложение № 5 е установено, че длъжникът следва да осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за задължението по договора за кредит, които да отговарят на следните условия: размер на осигурителния доход от 1 500 лв.; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят по безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, вкл. и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните 2 години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 3

„Редовен“.

В разпоредбата на чл. 4 от Приложение № 5 е договорено, че при неизпълнение на задължението на длъжника за осигуряване на обезпечение в срок, последният дължи неустойка от 3, 29 лв. средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1 % от главницата по кредита, като неустойката подлежи на заплащане, заедно с погасителната вноска.

По отношение на Анекс № *** е представен Стандартен европейски формуляр, сключен между страните на 30.09.2024 г.

Представен е погасителен план към Договора за кредит № ***, в който е установен падеж на първата погасителна вноска на 30.10.2024 г. и падеж на последната погасителна вноска – на 28.02.2025 г.

В представените по делото преписи на Анекс № *** и приложения към него не е посочена дата на тяхното сключване. Такава е посочена обаче в представения по делото Стандартен европейски формуляр, подписан на 30.09.2024 г., като следва да се приеме, че анексът е сключен на 30.09.2024 г., който извод се подкрепя и от представения по делото погасителен план, с който е установен падеж на първата погасителна вноска на 30.10.2024 г.

Липсата на дата не представлява основание да се приеме, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение, доколкото сключване на анекса и усвояване на сумата е безспорно.

Съдът намира, че със сключване на Анекс № *** от 31.09.2024 г. към Договор за потребителски кредит № ***, между страните е възникнало самостоятелно договорно правоотношение по договор за потребителски кредит, доколкото Анекс № *** от 31.09.2024 г. съдържа всички съществени белези на договора за потребителски кредит. С последният всъщност е договорено рефинансиране на сумата, дължима по Договор за потребителски кредит № ***, с предоставяне на допълнителна сума, което е видно от уговореният в Приложение № 1 начин на усвояване на сумата – част от сумата се предоставя на потребителя чрез система на „Изипей“ АД.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски 4 кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания

В случая в исковата молба са изложени съображения както за недействителност на договора на посочените основания по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, така и за недействителност на клаузата за неустойка.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.