Решение № 403 от 25.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Благоевград, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно гражданско дело № 20241200500592 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба с вх.

№900395/22.04.2024 г. подадена от адв.Ж. Т., в качеството си на особен представител на К.

И. М., с постоянен адрес: гр.С., кв. Л., бл.**** и с настоящ адрес: Г., гр.В., ул. Д.***, против Решение №900014/04.04.2024 г. по гр.д.№299/21г. по описа на РС - С..

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че не е налице соченото от ищцата основание за отмяна на дарението, тъй като не е доказано дарителите да се нуждаят от търсената издръжка. В тази връзка сочи, че от съдебно – счетоводната експертиза се установява размера на получаваната от тях пенсия. Също така от приложената справка от СВ се установява, че на 25.02.2022 г. дарителите са се разпоредили с притежаван от тях недвижим имот, находящ се в гр. С.. Според твърденията във въззивната жалба не е налице и следващата предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД – издръжката да е поискана от надарения и съответно надареният да е отказал да престира издръжка. Отделно от посоченото са изложени доводи, че не е оправдано от гледна точка на справедливостта дареният да бъде изправен пред моралния избор да предпочете интереса на дарител пред интереса на своето семейство, в случай, че дарителят има нужда от издръжка, а дареният няма обективната възможност да я осигури. Сочи се, че финансовото състояние на въззивника е много по занижено от това на ищците. К. М. живее в Г. със семейството си, плаща квартира и има две деца, които трябва да подпомага финансово. Поради липсата на достатъчно средства при даване на издръжка надареният ще влоши положението на хората, 1 за които се грижи. Освен това влизал често в болница заради увредени бъбреци и увредено сърце.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител по пълномощие поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна при наличие на правен интерес и е насочена против валиден обжалваем съдебен акт.

Районен съд – С. е сезиран с иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б.

„в“ от ЗЗД, обективирано в нотариален акт № 105, том III, рег. № 2592, дело № 478 от 2008 г. на нотариус с рег. № 197 с район на действие РС С., с който И. К. М., ЕГН ********** и Р.

С. М., ЕГН **********, двамата от гр. С. са дарили на сина си К. И. М., ЕГН **********, описания в исковата молба недвижим имот. С исковата молба са изложени твърдения, че към момента на изповядване на дарението ищците са били в работоспособна възраст и успявали да задоволяват своите потребности. Освен това и отношенията им със синът им били добри.

С течение на годините ответникът се променил и след като заживял с настоящата си жена постепенно се дистанцирал от родителите си, спрял да общува с тях и преустановили всякакви контакти. Изложени са доводи, че ищците били притеснявани от колеги и приятели на ответника, тъй като последния взимал пари на заем. Ищците теглили кредити за да върнат кредитите на ответника. През 2017 г. ответникът заедно със семейството си заминал за Г., където в момента живее и работи. Многократно ищците правили опити да се свържат с него по телефона, за да му споделят, че имат нужда от финансова подкрепа, но ответникът не искал дори да ги изслуша. Изложени са доводи относно здравословното състояние на ищците и необходимостта от средства за тяхната издръжка, както и размера на получаваните от тях пенсии. Считат, че са изпаднали в трайна нужда от финансова помощ, но ответникът упорито отказвал да подържа комуникация с ищците и налице отказ да оказва помощ и издръжка.

В хода на производството пред първата инстанция ответникът е представляван от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, който оспорва иска като недопустим, а по същество като неоснователен.

Пред първата инстанция са приобщени представени и от двете страни писмени доказателствени и гласни доказателства. Изслушани са съдебно – счетоводна и съдебно – медицинска експертиза. От анализа на същите е видно, че първоинстанциония съд е установил правилно фактическата обстановка по делото. Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на приобщените доказателства води до следните фактически изводи:

С нотариален акт № 105, том III, рег. № 2592, дело № 478 от 2008 г. на нотариус с рег.

№ 197 с район на действие РС С., с който И. К. М., ЕГН ********** и Р. С. М., ЕГН **********, двамата от гр. С. са дарили на сина си К. И. М., ЕГН **********, описания в исковата молба недвижим имот, находящ се в с. К., общ. С..

2

От представеното разпореждане от 30.09.2022 г., издадено от ТП на НОИ, се установява, че на ищеца И. М. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към 01.10.2022 г. в размер на 997.03 лв.

От представеното разпореждане от 30.09.2022 г., издадено от ТП на НОИ, се установява, че на ищеца Р. М. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към 01.10.2022 г. в размер на 1105.93 лв.

С нотариален акт за продабжа на недвижим имот № 46, том Първи, рег. № 770, дело № 43 от 25.02.2022 г. на нотариус К.К. с район на десйтвие Софийски районен съд, се устновява, че ищците по делото Р. и И. М.и са прехвърлили на свидетелката Г.Г. (тяхна дъщеря) правото на собственост върху недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С. за продажната цена от 30 000 лв.

С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 58, том Втори, рег. № 671, дело № 248 от 30.05.2023 г. по описа на нотаруис С.П., ответникът в хода на производството е прехвърлил собствеността върху процесните имоти на Р. К. М. (негов син).

По делото са представени медицински документи и е изслушана съдебно – медицинска експертиза установяваща здравословното състояние на ищците. От заключението на вещото лице, се установява, че И. К. М. има следните заболявания: Захарен диабет, тип 2. Диабетна полиневропатия. Диабетна нефропатия. Състояние след десностранна нефпектом по повод травма. Работна хипертония на ляв бъбрек. Хроничен пиелонефрит на ляв бъбрек. Хронична бъбречна недостатъчност. Артериална хипертония 2 – ра степен. Екстрасистолна аритмия. Състояние след травматична спленктомия.

Десностранна коксарторза. Двустранна гонартроза. Остеомиелит на дисталната фланга на 1 пръст на десен крак. При Р. С. Маниковата са диагностицирани следните заболявания:

Нодозна струма. Артериална хипертония. Състояние след опреративно лечение на старческа катаркта на двете очи и имплатиране на изкуствени лещи. По отношение И. М. е посочено, че се касае за хронични заболявания с дългогодишна давност и прегресивно влошаващо се развитие. Водещо е заболяването „захарен диабет“ и свързаните с него усложнения.

Същевременно е налице състояние след оперативно отстраняване на единия бъбрек, което допълнително натоварва наличния, който от своя страна е с нарушена функция вследствие захарния диабет. Заболяването не подлежи на пълно излекуване и е пожизнено. По отношение Р. М., след проведените оперативни интервенции относно старческата катаракта на двете очи, се е налагало лечение в първите няколко месеца, след което може да се приеме, че лечението е приключило и в този сисъл е било временно. Относно установената артериална хипертония и надозна струма, същите са заболявания, които следа да се определят като пожизнени.

Относно необходимите лекарства и терапии на ищците, вещото лице е констатирало липса на данни в приложената медицинска документация отнонно терапията изписана на Р.

М., но предвид характера на заболяванията следва, че същата приема ежедневно антихипертензивни средства. Във връзка със заболяването на щитовидната жлеза, най – вероятно се прилага хормонална терапия.

3

При И. М., видно от приложеното ТЕЛК рещение, същият провежда лечение за захарен диабет с Мистард 30 50 Е дневна доза, както и лечение с Конкор, Коринфар и Аспирин във връзка с лечението на артералната хипертония и профилактика на усложненията от съдов характер. Най – вероятно приема и нестероидни противовъзпалителни средства във връзка със ставните оплаквания.

Според заключението на вещото лице спазването на специален хранителен режим, касае И. М. във връзка със заболяването захарен диабет.

По делото е изслушана съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява, че общата стойност на лекарствата за един месец за И. К. М. по рецептурна книжка ее в размер на 52.62 лв., а за Р. М. по рецептурна книжка стойността на лекарствата са в размер на 64.70 лв. Стойността на допълнителните лекарства, които не са включени в рецептурните книжки са на стойност 77.49 лв.

Към датата на исковата молба 10.03.2021 г., размерът на пенсиите на И. М. по приложено разпореждане от 20.02.2014 г. на ТП на НОИ е 394.46 лв. месечно, а на Р. М. по приложено разпореждане от 29.06.2014 г. е 584.65 лв. Към дата 10.03.2021 г. между Банка ДСК и Р. М. все още има действащ договор за кредит за текущо потребление на обща стойност 3330.78 в. и по приложен погасителен план ищцата има месечно задължение към банката в размер на 138.27 лв.

Към датата на изготвяне на експертното заключение – 01.06.2023 г. размерът на пенсията на И. М., съгласно приложено разпореждане на ТП на НОИ гр. С. е 997.03 лв.

Размерът на месечната пенсия на Р. М. съгласно разпореждане на ТП на НОИ С. от 30.09.2022 г. е 1105.93 лв. Към датата на изготвяне на експертното заключение договор за кредит, сключен от Р. М.е изплатен, като последната погасителна вноска е била на 20.11.2022 г.

В заключението си вещото лице установява, че към датата на изготвяне на експертното заключение, след приспадане на сумите за лекарства от размера на получаваната пенсия за ищеца И. М. остават на разположение сумата от 804.46 лв., а за ищцата Р. М. сумата от 901.30 лв. на месец.

Съдът кредитира напълно изготвената съдебно – счетоводна и съдебно – медицинка експертиза като пълни, ясни и обосновани, с изключение на направеното изчисление относно размерите на получаваните пенсии от страна на ищците към датата на подаване на исковата молба. За да обоснове заключението си вещото лице се е позовало на разпореждане на ТП на НОИ С. от 2014 г., като видно от представените такива от 2022 г., е, че пенсиите са преизчислявани през следващите календарни години.

По делото е разпитана като свидетел Г.Г. – сестра на ответника и дъщеря на ищците, която в показанията си твърди, че ответникът се отнасял безотговорно към всички свои задължения. След развода му трябвало да плаща издръжка в размер на 70 лв. и тъй като неплащал издръжка била запорирана къщата по дело пред ЧСИ. Тези разходи били поети от родителите му, за да спасят имота. Също така твърди, че брат й теглил кредити от Пощенска 4 банка от 4000 лв. Впоследствие теглил кредит от Кредисимо за 3000 лв., които кредити изплащали родителите им. Свидетелката твърди, че заминавайки през 2017 г. за Г. да работи, ответникът не е полагал грижи за родителите си, не се интересувал дали са добре. През 2014 г. взел кредит от негов приятел и отново била запорирана къщата им като и този кредит бил изплатен от родителите им. Свидетелката посочва, че към момента родителите им са изцяло под нейна грижа. Твърди, че родителите й са търсили брат й. Търсили са му пари, но той изобщо не се отзовава и не се интересува. На свидетелката не й е известно здравословното състояние на брат й. Не знае къде живее. Не разбрали и не знаели, че той е сключил граждански брак. Твърди, че в момента родителите им не са в добро здравословно състояние. Баща й е инвалид от дълги години. Тази година доста често излизал извън ритъм и март месец постъпил в болница. Септември месец постъпил в болница в спешното отделение на Трета градска болница.