Определение № 38686 от 20.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38686 гр. София, 20.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20251110148701 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за осъждане на „Т.“ ЕООД да заплати на Н. А. В. сумата от 6086.42 евро, представляваща обезщетение, дължимо от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение на служителя, след като същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 13.10.2025г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 26.02.2025г. трудовото му правоотношение с ответника „Т.“ ЕООД било прекратено на основание нормата на чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ- едностранно от служителя поради придобИ.е на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за което била издадена заповед № 1/26.02.2025г. на работодателя, в която било посочено, че му се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ- при прекратяване на трудовото правоотношение след придобИ.е от служителя на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от приложеното прекратително основание, в размер на шест брутни трудови възнаграждения. Независимо от това, такова обезщетение не му било изплатено. С оглед на това претендира същото в настоящия процес, поддържайки, че за времето от 04.04.2005г. до 26.02.2025г. работил без прекъсване в три дружества- „Ф.“ ООД, „Ф. инженеринг“ ООД и „Т.“ ЕООД, които формирали „група предприятия“ по смисъла на разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ във вр. с § 1, т. 2а от ДР на КТ във вр. с § 1, т. 5 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, съгласно която „група от предприятия“ са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка. Излага в тази връзка, че едно и също физическо лице- В.Н.Н., в периода от 27.11.2008г. до 14.11.2023г. бил съдружник, притежаващ 50 % от дяловете във „Ф.“ ООД, а след 14.11.2023г.- едноличен собственик на капитала и управител на същото; в периода от 18.11.2020г. до 14.11.2023г. бил съдружник с 40 % от дяловете във „Ф. инженеринг“ ООД и негов управител, а след 14.11.2023г.- едноличен собственик на капитала и негов управител, а след 04.05.2021г. е едноличен собственик на капитала и управител на ответника „Т.“ ООД. Поддържа, освен това, че трудовите му правоотношения с всяко следващо дружество възниквали в деня на 1 прекратяване на трудовия му договор с предходното, както и че през по- голямата част от трудовия му стаж, натрупан при посочените дружества, които имали и един и същ адрес на управление, заемал една и съща длъжност- „ръководител транспорт“. С оглед на изложеното счита, че се касае за група предприятия, който са под единно ръководство и контрол, респ. че е налице признакът, посочен в определителната норма на § 1, т. 5 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност „едното предприятие по отношение на другото пряко или непряко да притежава преимуществен дял от записания капитал“. По изложените съображения и доколкото общата продължителност на трудовия му стаж в трите дружества надхвърляла 10 години към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с „Т.“ ЕООД и доколкото към тази дата бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, счита, че му се следва обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в шесткратния размер на брутното му трудово възнаграждение, което за месеца преди прекратяването възлизало на сумата от 1984.00 лева. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения иск, поддържайки, че изплатил на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в двукратния размер на брутното му трудово възнаграждение, колкото счита, че е действителният размер на следващото му се обезщетение. Оспорва в тази връзка годността на сочените в исковата молба конкретни фактически обстоятелства по отношение на трите дружества, в които служителят работил последователно, да обосноват извод, че същите са „група от предприятия“ по смисъла на нормата на § 1, т. 5 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, доколкото фактът, че едно и също физическо лице било съдружник и управител в същите не обосновавал извод за наличие на която и да е от посочените в цитираната норма конкретни обвързаности между предприятията. Подчертава, освен това, че трите дружества съществуват и осъществявaт дейност паралелно и независимо едно от друго, а изпълняваните от ищеца във всяко от тях трудови функции се различавали, макар и да звучали еднакви. Поради това поддържа, че стойността на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ следва да бъде определен съобразно продължителността на трудовия стаж на ищеца единствено в „Т.“ ЕООД, който бил 2 години 3 месеца и 26 дни. С оглед на това и доколкото изплатил на ищеца двукратния размер на брутното му трудово възнаграждение, претендира претенцията да бъде отхвърлена, евентуално да бъде осъден да заплати четирикратния размер на брутното трудово възнаграждение на служителя. Претендира разноски.

По така предявения иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи следните праворелевантни обстоятелства: че съществувалото между страните трудово правоотношение е прекратено, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, че към датата на прекратяването ищецът е бил натрупал трудов стаж със сочената от него продължителност от повече от 10 години през последните 20 години в сочените от него дружества „Ф.“ ООД, „Ф. инженеринг“ ООД и „Т.“ ООД, конкретните фактически твърдения, изложени в исковата молба, с които обосновава довода си, че посочените дружества представляват „група от предприятия“, както и размера на получаваното от него преди прекратяване на правоотношението брутно трудово възнаграждение.

При установяване на тези факти с правно значение процесуално задължение на ответника е да установи, че е изплатил в цялост претендираното от служителя обезщетение.

С оглед конкретните твърдения и оспорвания от страните на основание нормите на чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни помежду им и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства с правно значение: че страните са били обвързани от трудово правоотношение, че същото е било прекратено, след като ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, че продължителността 2 на трудовия му стаж в трите посочени в исковата молба дружества е общо над 10 години през последните 20 години.

Представените от ищеца с исковата молба документи следва да бъдат допуснати като писмени доказателства по делото, доколкото същите са представени за установяване на изложени в исковата молба фактически твърдения за основаване на процесната претенция.

Съобразно искането на ищеца в исковата молба следва да бъде допуснато извършването на съдебно- счетоводна експертиза за установяване след проверка в счетоводството на ответника и в съставяните от него ведомости за работни заплати на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото му правоотношение.

Към делото следва да бъдат приложени служебно извършените от съда справки по партидите на „Ф.“ ООД, „Ф. инженеринг“ ООД и „Т.“ ООД в Търговския регистър.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от ищеца с исковата молба документи.

ДОПУСКА извършването на съдебно- счетоводна експертиза за установяване след проверка в счетоводството на ответника и в съставяните от него ведомости за работни заплати на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото му правоотношение.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по ССЧЕ в размер на 220.00 евро от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА като вещо лице, което да извърши ССЧЕ, Е.В.Ж..

УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си по делото наймалко една седмица преди датата на първото по делото открито съдебно заседание.

ПРИЛАГА към делото служебно извършените от съда справки по партидите на „Ф.“ ООД, „Ф. инженеринг“ ООД и „Т.“ ООД в Търговския регистър.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.11.2026г. от 10:00 часа, за когато страните и вещото лице да бъдат призовани.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че към Софийски градски съд действа Съдебен център по медиация.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3