Решение № 305 от 05.07.2024, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 424/2024
- Вид
- Решение № 305
- Подписан
- 05.07.2024
- В сила
- 05.07.2024
- Състав
- Милен Петров, Мария Велкова, Силвия Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл.245 · Кодекс на труда
- чл.326, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.57 · Кодекс на труда
- чл.59 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 305 гр. Русе, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милен Петров
Членове:
Мария Велкова
Силвия Павлова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20244500500424 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. В. В. от гр.Русе чрез пълномощника му адв. Б. С. от АК-Русе против решение №467/06.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 3587/23 г. по описа на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от него против СУ „Й.Й.“- гр.Русе трудови искове- за заплащане на сумата в размер на 2310.16 лв., представляваща разликата между платено трудово възнаграждение и полагащото му се по КТД, лихва за забава върху тази сума в размер на 350.71 лв., както и сумата в размер на 100 лв.неизплатена част от дължимото обезщетение по чл.224 от КТ. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по съображенията, подробно изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което предявените искове бъдат уважени, както и присъждане на разноските за производството.
Ответникът по жалбата СУ „Й.Й.“-гр.Русе оспорва основателността на 1 жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по делото е образувано по предявените от жалбоподателя против СУ „Й.Й.“- гр.Русе обективно кумулативно съединени трудови исковеза заплащане на сумата в размер на 2310.16 лв., представляваща разликата между платено трудово възнаграждение и полагащото му се по КТД с правно основание чл.245 от КТ във вр.чл.59 от с.з., лихва за забава върху тази сума в размер на 350.71 лв., както и сумата в размер на 100 лв.- неизплатена част от дължимото обезщетение по чл.224 от КТ във вр.чл.59 от КТ.
По делото е безспорно установено, че страните са били в трудово правоотношение, породено от сключен трудов договор №474/ 13.02.2020 г. като същият заемал длъжността „П.“ и основно трудово възнаграждение- 610 лв. Размерът на дължимото трудово възнаграждение е изменян с допълнителни споразумения. Безспорно е установено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед №852/10.05.2023 г. на основание чл.326, ал.1 от КТ, считано от 11.05.2023 г. като на жалбоподателя е определено за плащане обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 1053 лв.
Безспорно е по делото, че жалбоподателят е изпълнявал трудовите си задължения, както и че на същият е изплащано уговореното в договора трудово възнаграждение и е платено определеното обезщетението по чл.224 от КТ.
По делото е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е член на Синдикалната организация към КТ „П.“, както и че по време на трудовото правоотношение между страните са действали Колективен трудов договор за системата на предУ. и У. образование - Община Русе от 16.10.2018 г., peг.
2
№21/19.10.2018 г. на Дирекция „Инспекция пo труда“- Русе, Колективен трудов договор за системата на предУ. и У. образование № Д01-134/08.06.2020 г., Колективен трудов договор за системата на предУ. и У. образование № Д01197/17.08.2020 г. и Колективен трудов договор за системата на предУ. и У. образование- община Русе, рег. № 5/15.03.2021 г. на Дирекция „Инспекция no труда“- Русе, Колективен трудов договор за системата нa предУ. и У. образование- община Русе от 20.02.2023 година, peг. № 14/16.03.2023 г. на Дирекция „Инспекция пo труда“- Русе.
Тези обстоятелства са установени и с приетите по делото писмени доказателства.
Безспорен е и начина на изчисляване и размера на претенциите като ответникът е въвел правоизключващо възражение за недължимост на претендираните суми по съображения, че по отношение на жалбоподателя не намира приложение разпоредбата на чл.28, ал.1, т.3 от КТД.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове по съображения, че основното месечно трудово възнаграждение на ищеца следва да се определи съобразно уговореното в чл.28, ал.1, т.1 от КТД №Д01-197/17.08.2020 г. Прието е, че трудовият договор се сключва в писмена форма и съдържа изчерпателно посочените в чл.66 от КТ данни, в т.ч. наименованието на длъжността, определена съгласно Национална класификация на професиите и длъжностите, утвърдена от Министъра на труда и социалната политика след съгласуване с Председателя на Националния статистически институт. Районниятн съд е изложил съображения, че трудовият договор е основният правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение и длъжността “П.”- код 9510-0005, заемана от ищеца, била различна от длъжността “О.”, която съгласно Азбучния определител на длъжностите в националната квалификация на професиите и длъжностите била с код 5414-1007.
Въз основа на съпоставка на кодовете на длъжностите по НКПД, районният съд е извел извод, че по основното месечно трудово възнаграждение на жалбоподателя следва да се определи съобразно чл.28, ал.1, т.1 от КДТ и е отхвърлил предявените искове.
Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и 3 неправилно приложение на материалния закон.
Основателни са наведените в жалбата оплаквания, че при постановяване на решението съдът не е изпълнил задължението си, визирано в чл.236, ал.2 от ГПК- да изложи мотиви, които да съдържат фактическите констатации и правни изводи по наведените твърдения, възражения и доводи на страните.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е извел извод за неоснователност на предявените искове чрез формална съпоставка на кодовете по НКДП за длъжността, заемана от жалбоподателя със съответния код, фигуриращ в трудовия договор, и за длъжността „О.“. Липсват мотиви посоченият код в трудовия договор съотвества ли на длъжността съгласно длъжностната характеристика, както и мотиви относно неприложимостта на чл.28, ал.1, т.3 от КТД, на която е основана исковата претенция.
Липсата на мотиви на съдебното решение е нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК, което само по себе си не е основание за отмяна на обжалваното решение.
Това съществено процесуално нарушение следва да бъде отстранено от въззивната инстанция. Въззивният съд е втора по ред инстанция по съществото на спора, която е ограничена в рамките на въззивната жалба, но се произнася след преценка на събраните по делото доказателства, доводи и възражения на страните, като прави свои собствени фактически и правни изводи в рамките на въззивното обжалване.
Безспорно е установено, че страните са били в трудово правоотношение, породено от сключен трудов договор №474/13.02.2020 г. като жалбоподателят е заемал длъжността „П.“. Длъжността е дефинира в длъжностната характеристика, посочените са нейните функции, общите права и задължения, отговорностите, произтичащи от нея, както и изискванията за заемането йсредно общообразователно или техническо образование и допълнително обучение във връзка с изпълняваната длъжност.
Длъжностната хакартеристика е двустранно подписана и връчена на жалбоподателя на 13.02.2020 г.
Съгласно посочената в длъжностната характеристика дефиниция, изпълняващият длъжността „П.“ отговаря за опазване на живота и здравето на децата/ учениците и персонала, сградата, имуществото и оборудването на образователната институция. Основните трудови функции са също изброени и 4 са следните: охранява целия обект (визуално и/или чрез видеонаблюдение); осигурява спазването на пропускателния режим; насочва външните посетители/родители към директора или неговия заместник; насочва външните посетители към съответните служители; съобщава на служителите или придружава посетителите, като преди това отбелязва в специална книга данни за посетителите - час на посещение, име, повод на посещението, служител, при кoгoтo отива посетителят; следи за недопускане на външни лица в класните стаи; следи за безопасността на децата/учениците и персонала, като не се допуска на територията на образователната институция лица, употребили алкохол или упойващи средства, както и такива, носещи огнестрелни или хладни оръжия и други опасни средства; в съответствие с изискванията за безопасност на децата/учениците не допуска външни посетители, домашни животни и влизането на автомобили; при поемане на работната смяна обхожда обекта, който охранява (сградата, двора и пространството в близост дo него), като своевременно сигнализира на органите на MBP и/или cъответната охраняваща фирма при установени нередности; съблюдава за опазване oт имуществото на образователната институция, като следи зa кражби, повреди и други нарушения; След края на работния ден обхожда двора и сградата, проверява за отворени прозорци или врати; забравени включени електрически уреди и инсталации; осветление (с изключение на помещенията, където това е изрично регламентирано) и други, в съответствие с противопажарните изисквания.; информира службата, охраняваща сградата със СОТ и напуска сградата след извършване на съответната процедура за включване на охринителната система; при възникнали инциденти и установяване на лица, будещи съмнение за вероятна опасност за децата/учениците и персонала, незабавно уведомява О.ните органи и директора и др.
Съобразявайки трудовите функции на длъжността „П.“, подробно описани в длъжностната характеристика, с трудовите функции за длъжност „О.“ по НКПД, се налага извод, че същите са идентични. Предвид на това заеманата от жалбоподателя длъжност има характеристиката на ,,подобна“ на длъжността ,,О.“ по смисъла на КТД.
Обстоятелството, че тази длъжност за определени периоди от време е възлагана за изпълнение на други лица- хигиенист и общ работник, не може 5 да обоснове обратния извод, поради което възраженията на ответника са неоснователни.
Несъстоятелно е и позоваването на ЗЧОД. Цитираният нормативен акт регламентира извършването на частна О.на дейност като търговска дейност, осъществявана от определени субекти, имащи качество на търговец.
Наличието на правна регламентация за осъществяване на О.на дейност като търговска такава, не изключва възможността други правни субекти да възлагат извършването на функции, насочени към опазване на живота и здравето на физическите лица и охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица по силата на сключено трудово правоотношение.
Застъпената от ответника по жалбата теза води до лишаване от съдържание клаузата на чл.28 от КТД, касаеща длъжността „О.“ или подобна на нея длъжност.
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбоподателят като П. е изпълнявал „подобна“ на длъжността ,,О.“ по смисъла на КТД.
В качеството си на член на синдикална организация- страна по КТД, последният има действие по отношение на него по силата на чл.57 от КТ и се ползва от регламентираните в КТД по- благоприятни клаузи, свързани с трудовото му правоотношение с ответника по жалбата.
Съгласно чл.28, ал.1, т.3 от КТД за длъжностите с квалификация „готвач“, „огняр“, „О.“ и подобни на тях длъжности се определя минимално възнаграждение в размер не по- малко от 110% от МРЗ. В чл.28, ал.2 от КТД е предвидено, че договореностите по т.3 се прилагат за служители със съответната квалификация.
Изискването за съответна квалификация- образователен ценз и допълнително обучение е въведено като изискване към заеманата от жалбоподателя длъжност и е установено по делото, че същият отговаря на тези изисквания. Жалбоподателят е заемал различни длъжности в МО, работел е като В.О. във Военно формирование и като О. в СОУ „В.Л.“гр.Русе. С оглед наличието на кумулативно дадените предпоставки, съдът приема, че по отношение на дължимото трудово възнаграждение следва да намери приложение клаузата на чл.28, ал.1, т.3 от КТД.