Решение № 540 от 25.11.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. Смолян, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20255440100573 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „*“ АД против Т. Е. У., З. Ф. Х. и С. А. К., в която се твърди от ищеца, че ЕТ „*“, вписан в ТР с ЕИК *, представлявано от * * Х., ЕГН **********, като кредитополучател е ползвал банков кредит, съгласно сключен на 12.05.2010 г. с „*" АД Договор за банков кредит продукт „*" № *. По договора за кредит като солидарен длъжник се е задължила и * *, съпруга на длъжника *. Разрешен размер на кредита е 13000.00 лева, като същата сума се отпуска за срок от 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита. Ползването и погасяването на кредита са уговорени при лихвен процент определен в чл. 5 от Договора и такси съгласно чл. 7 от Договора.

Твърди се от ищеца, че на дата 22.07.2024 г. кредитополучателят е преустановил плащането на месечните погасителни вноски по кредита за главница и лихва, като е изпаднал в забава. По кредита е допуснато просрочие на дължимите месечни вноски, считано от датата на изпадане в забава- 22.07.2024г. По повод изпадането в забава, на длъжниците е изпратена покана за обявяване на договора за предсрочно изискуем, на основание чл. 18 от ЗЧСИ, чрез ЧСИ * и ЧСИ *. Установено е , че кредитополучателят * и солидарния длъжник * Х.а са починали, като са оставили за техен наследник синът им * **, на когото е връчена покана за доброволно изпълнение. В отговор на получената покана * Х. е предоставил удостоверение за наследници и вписани откази от наследство. От същите документи е установено, че * Х.а е починала преди съпруга си *, с оглед на което същият е наследил наследството й, както правата, така и задълженията.

Твърди се от ищеца, че с оглед установените обстоятелства е изпратили покана за доброволно изпълнение до следващия наличен ред наследници- родителите на *, като след получаването на поканите същите са га уведомили, че също са направили отказ от 1 наследство. С оглед на гореизложената обстановка, единствените живи и неотказали се наследници на кредитополучателя * са следните лица- Т. Е. У.- чичо на *, З. Ф. Х.- чичо на *, С. А. К.- леля на *. До наследниците на * са изпратени покани за доброволно изпълнение, като същите са получени лично. С оглед разпоредбата на чл. 60 от ЗН, счита че същите отговарят в цялост за задълженията на наследодателя си при условията на разделност при квоти от по 1/3 всеки. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължи и законната лихва за забава от момента на изпадане в забава до датата на издаване на извлечението, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице.

Към датата на депозиране на настоящата искова молба, размерът на вземането е: размер и валута: 4177.33 лева, дължима главница, възнаградителна лихва в размер 400.47 лева, дължима главница за периода: 22.07.2024 г. - 25.03.2025 г., съгласно чл. 5 от Договора; , мораторна лихва в размер на 163.47 лева, дължими за периода: 22.07.2024 г. - 06.04.2025г., съгласно чл. 6 от Договора; просрочени такси в размер на 131.16 лв., дължими за периода от 12.08.2024г. до 06.04.2025г., съгласно чл. 7 от Договора; разноски за извънсъдебно връчване в размер на 1080лв., дължими за периода от 28.01.2025г. до 06.04.2025г. Посочените сумите се претендират от „*" АД като изцяло и предсрочно изискуеми, като доверителят ми счита вземането за предсрочно изискуемо, считано от дата 25.03.2025г.

С настоящата искова молба ищецът се позовава на предсрочната изискуемост на кредита, катос нея ищецът изрично изразява волята му за обявяване на вземанията по Договор за потребителски паричен кредит №* за изцяло и предсрочно изискуеми. Към датата на депозиране на настоящата искова молба задължението по кредита към Банката не е заплатено, което обуславя правния интерес от предявяване на настоящата искова молба.

Моли съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците Т. Е. У.,

З. Ф. Х. и С. А. К. да заплатят предсрочно изискуемото вземане на „*" АД, в общ размер на 5952.43 лв., както следва: всеки от ответниците да заплати слледните суми:- 1392.44лв, представляваща 1/3 от главница в общ размер на 4177.33 лева, дължима главница, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на настоящата искова молба до окончателното заплащане., 133.49 лв., представляваща 1/3 от възнаградителна лихва в размер 400.47 лева, дължима главница за периода: 22.07.2024 г. - 25.03.2025 г., , 54.49 лв., представляваща 1/3 от мораторна лихва в размер на 163.47 лева, дължими за периода:

22.07.2024 г. - 06.04.2025г., 43.72лв., представляваща 1/3 от просрочени такси в размер на 131.16 лв., дължими за периода от 12.08.2024Г. до 06.04.2025г., , 360лв., представляваща 1/3 от разноски за извънсъдебно връчване в размер на 1080лв., дължими за периода от 28.01.2025г. до 06.04.2025г.Претендира и за разноски по водене на делото.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил писмен отговор от ответниците Т.

У. и С. К., с която оспорват исковете по отношение на тях. Сочат, че кредиторът- ищец по никакъв начин в предходен момент не е предприел процедура по реда на чл.51 от Закона за наследството, съгласно който текст съществува възможност по искане на всеки 2 заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Съответно ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Без да спазят подобна процедура и без те да знаят по какъв то и да е начин, че са призовани да наследяват като леля и чичо на кредитополучателя, същите получават директно насочена срещу тях искова претенция.

Твърди се от ответниците,че те не са приели наследството на * * Х., поаради което и нямат качеството на негови наследници. Както е известно искът по чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД може да се предявява и срещу наследниците на длъжника, поради факта, че правата и задълженията от имуществената сфера на наследодателя преминава в същото количество и качество в патримониума на наследника. Те не са заявили по никакъв начин, че приемат наследството на * * Х.. Приемането на наследството не може да се предполага, то трябва да е ясно и недвусмислено установено, а когато е мълчаливо, конклудентните действия трябва да са такива, че да сочат за действителната воля на наследника, свързана с приемане на наследството. В допълнение на посоченото получаването на книжа по делото от наследника, конституиран като правоприемник на починала страна, не са действия, сочещи изрично намерение за приемане на наследството по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН. В този смисъл е и Решение № 50003 от 15.02.2023 г. по т. д. № 555 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение. Твърдят също, че им е изпратена покана за доброволно изпълнение, като единият я е приел, а другият е отказал приемането й. Това тяхно действие не предполага, че са приели наследството. Все пак правото, което всеки наследник придобива в момента на откриване на наследството и преди да е изявил воля за приемане или отказ, е правото на наследяване, тоест възможността да се придобие наследството. Ако се считаше, че всеки потенциален наследник преди да е обективирал волята си, автоматично приема наследството, тогава правото на наследяване нямаше да бъде право, а задължение. С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го придобиват. Съгласно разпоредбата на чл.48 от Закона за наследството наследството се придобива с приемането му. Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя, а не обуславят на роднински връзки само. В този ред на мисли до момента, в който призованият към наследяване не обективира волята си да приеме наследството, е налице незаето (вакантно) наследство, при което все още не е ясно кой е субект на включените в състава му имуществени права и задължения. Дори и срещу нежеланието на законния представител на малолетно лице, или на непълнолетно лице, действащо със съгласието на своя родител/попечител, да приеме наследството по опис кредиторите на наследството са защитени чрез уредената в чл. 59 ЗН фигура на „управител на наследство“, който се назначава от съда на незаетото от детето наследство. Управителят действа като представител на бъдещия наследник, който ще бъде определен едва след 3 приемане на наследството. До приемане на наследството призованите към наследяване (наследниците по закон) не се легитимират като носители на наследствените права и задължения, поради което те не са материалноправно легитимирани да предявяват искове за наследствени вземания, както и не могат да отговарят по искове за наследствени задължения и не могат да се разпореждат с наследствени права. Управителят на наследството предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. Неговите права включват както процесуално представителство, така и цялостно управление на наследствените имоти, а разпоредителни действия с наследствено имущество управителят извършва с разрешение на съда. В хипотезата на незаето наследство кредиторите на наследството установяват вземането си спрямо представляващия незаетото наследство управител, който е длъжен да извърши опис. Описът по чл. 557 ГПК винаги може да се извърши и преди да е прието наследството с цел запазване на наследственото имущество, а в случая на незаето наследство и за да се очертае обема от имуществени права, с които могат да се погасяват наследствените задължения (Решение № 131/12.05 .2025 г. по т.д. № 214/2024 г. на ВКС, I т.о.).

Твърди се от двамата ответници също, че не им е известно от страна на кредитора да е реализирана и тази правна възможност. На следващо място сочат, че моментално след като са разбрали, че са призовани да наследяват имущество на починалия си племенник, ясно и категорично са взели отношение във връзка с наследството на г-н Х.. Видно от представените като доказателства към настоящата удостоверения, последните са направили изричен отказ от наследяване, надлежно вписан по реда на чл.49 от Закона за наследството в Районен съд-Смолян. Отказът от наследство е едностранен акт, за който законът изисква специална форма, като неговите последици са свързани с изключването на отказалия се от кръга на наследниците по закон, а неговия дял уголемява дяловете на останалите наследници от неговото коляно. В този смисъл е Решение № 2 от 12.03.2020 г. по т. д. № 1429 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение. Действително отказите от наследство са направени след завеждане на настоящото производство, но обективно те до този момент не са били уведомени и не им е било известно обстоятелството, че са призовани да наследяват.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника З. Х., в който сочи, че се е отказал от наследството на * * *, като отказът му е вписан в особената книга на РС-Смолян., за което представя удостоверение.

Постъпила е и молба от ищеца с вх.№3703/25.04.2025г., в която се сочи, че с оглед направеният отказ от наследстнво от страна на З. Ф. Х. същият не не явява законен наследник на кредитополучателя * * *, поради което оттегля иска по отношение на него , като прави искане да се допусне увеличение на иска спрямо другите двама ответника- Т.

Увулинов У. и С. А. К. като всеки от тях бъде осъден да заплати по ½ част от дължимите суми, а именно: по 2088,76 главница, по 200,24лв.- възнаградителна лихва за периода 22.07.2024г.-25.03.2025г., по 81,74лв.- мораторна лихва за периода 22.07.2024г. до