Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 123 от 13.04.2021, Административен съд - Добрич

Съд
Административен съд - Добрич
Дело
Административно дело 186/2020
Вид
Решение № 123
Подписан
13.04.2021
В сила
13.04.2021
Състав
КРАСИМИРА КЕРАНОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 123 гр. Добрич, 13.04.2021 год.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа година, I състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА

ИВАНОВА

При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА

САНДЕВА разгледа докладваното от председателя административно дело № 186/ 2020 г. по описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. от

АПК, във връзка с чл. 46, ал.

5 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано е по жалба на

М.М.А. ***, срещу Заповед

№ 349/ 12.03.2020 г., издадена от Кмета на

Община град Добрич, с която на основание чл.

44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл. 40, ал. 2 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 5 и т. 8 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град Добрич, мотивирано предложение с изх. № СР – 06 – 161/ 12.03.2020 г. на Комисията, назначена със Заповед № 1103/ 04.10.2018 г. на Кмета на Община град Добрич, заведено с писмо на „***“ ЕООД с вх. Рег. № 70 – 01 – 69 – 1/ 02.03.2020 г. и Констативен протокол от дата 28.02.2020 г. е наредено да бъде прекратено наемното правоотношение с ***, ЕГН ********** за общинско жилище, находящо се на адрес: град Добрич, ж.к. „***“, бл. 53, вх. В, ет. 4, ап. 10, възникнало на основание Заповед № 41/ 23.02.1995 г. на Община град

Добрич и Договор за наем от дата 16.12.2004 г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт. Жалбоподателят настоява, че Заповедта е издадена в условия на извънредно положение, поради което се явява незаконосъобразна поради несъобразяване с посочените в извънредния закон срокове. Сочи, че адресат на Заповедта е починало лице, за което е налице информация в Община град Добрич. Добавя, че това обстоятелство е отразено и в самата Заповед, като е записано, че жалбоподателката е подала заявление за установяване на жилищни нужди. Изтъква, че не са налице основания за отстраняването ѝ от имота. Изпълнява всички задължения спрямо него. По изложените съображения иска отмяна на Заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, представлява се от адв. М.П., редовно упълномощен (л. 123).

Ответникът - Кметът на Община град Добрич, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Я. Д., която оспорва жалбата. Иска отхвърляне на същата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите лица А.К.А. и П.А.К., редовно призовани, се явяват лично, з.л. П.К. и с адв. П., не оспорват жалбата.

Административен съд - Добрич, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Със Заповед № 41/ 23.02.1995 г. *** е настанен в общинско жилище на адрес: ж.к. „***“ бл. 53, вх. Б, ап. 10. В Заповедта са вписани и дъщеря му М. – 27 г. със съпруга ѝ А. – 33 г. и тяхната дъщеря – П. на 8 г. (л. 63 – 64)

На 23.11.1995 г. е сключен договор за отдаване под наем *** на държавен жилищен имот – жилището на посочения по – горе адрес (л. 8)

През 2004 е подновен договорът за наем

(л. 9 – 10)

С анекси от 13.11.2007 г. 13.12.2007 г.,

13.12.2013 г. и 13.12.2016 г. (л. 11 – 14) договорът за наем е продължаван с по три години.

Видно от Удостоверение за наследници от

06.07.2020 г., *** е починал на 10.02.2018 г. (л. 75), като е оставил наследници – М.М.А. и ***.

От служители на Община град Добрич е изготвен Констативен протокол (КП), в който е отразено, че на 27.01.2020 г. в 14.30 часа, 30.01.2020 г. в 18.00 часа и на 05.02.2020 г. в 11.00 часа е извършена проверка на място за наличие на предпоставките по чл. 29, чл. 40 и чл. 57 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град Добрич (Наредбата) по отношение общинското жилище, в което е бил настанен *** ***. В КП е описано, че *** *** е бил настанен заедно с дъщеря си и членовете на нейното семейство, че М.А. е подала заявление с вх.

Рег. № 94М – 00 – 598/ 07.08.2018 г. за установяване на жилищни нужди в съответствие с чл. 29, ал. 2, т. 3 от Наредбата, одобрена е от комисията по чл.

11 от Наредбата и включена в окончателния списък за настаняване, след което г-жа А. е подала заявление за смяна на титуляр. Посочено е в КП, че за процесното жилище няма неплатени задължения за наем и ел. енергия, както и че според „***“ АД общинското жилище от м. 08.2017 г. се води необотиаемо. Според този КП М.А. и членовете на семейството ѝ не живеят в общинското жилище, жилището било заключено, като от разговор с домоуправителя и двама съседи, било установено, че повече от година никой не живее в него.(л. 21) На 10.02.2020 г. в 15.30 часа е извършена четвърта проверка, като в КП е отразено идентично съдържание с това на предходния КП.(л. 20)

От Главен експерт в Дирекция „Общинска собственост“, н.Д., е изготвено Становище относно Заявление от м.А. за смяна на титуляр, с което се предлага на Кмета на Община град Добрич да бъде прекратено наемното правоотношение с *** поради отпадане на условията за настаняване на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата и жилището да бъде иззето по съответния ред. (л. 18 – 19)

На 09.03.2020 г. до г-жа А. е изпратено писмо, с което същата е уведомена, че в 14 – дневен срок от получаване на писмото ще бъде издадена Заповед за прекратяване на наемното правоотношение поради това, че жилището не се използва по предназначение и в него не живее никой, във „***“ АД същото се води необитаемо от 08.2017 г., дъщеря ѝ – П.К., която тя е декларирала като член на домакинството в декларацията към заявлението, е продала поземлен имот (дворно място с жилище) в с. Росеново, общ. Добричка през 2013 г. Указано е, че всички тези обстоятелства препятстват възможността за възникване на ново наемно правоотношение за общинското жилище като дъщеря на починалия титуляр и обуславят прекратяване на съществуващото правоотношение с *** *** поради отпадане на условията за настаняване съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата.(л. 17)

В резултат на 12.03.2020 г. е издадена обжалваната пред съда Заповед № 349 на Кмета на Община град Добрич.(л. 15) Заповедта е връчена на М.А. на

25.03.2020 г.(л. 16)

Като доказателства по делото са приети удостоверения за постоянен адрес и за семейно положение, съпруг/а и деца на жалбоподателката, съпруга ѝ, дъщеря ѝ, внучката на жалбоподателката.

Според удостоверение за постоянен адрес М.А. и А.А. живеят на адреса на процесното общинско жилище.

Към 16.06.2019 г., когато е издадено удостоверението за промени на постоянен адрес, П.А.К. също живее на адреса на общинското жилище (л. 38) с дъщеря си ***К..(л. 40)

Като доказателства към преписката са приложени извлечения от Агенция по вписванията за извършени прехвърляния от съпруга на П.К., както и други прехвърляния, за които поради липса на приложени нотариални актове не може да се направи извод за сделките, които са осъществени с тях. (л. 47 – 51)

От ответника е приложено и писмо от

02.04.2020 г. „***“ АД до Кмета на Община град Добрич, че от месец септември 2017 г. до датата на писмото процесният имот се води „необитаем“ и няма начислявана консумация.(л. 55) В допълнително писмо, издадено по искане на жалбоподателката, е представена в табличен вид справка за консумираната вода за периода 2017 – март 2020 г.(л. 154 – 158)

От жалбоподателката е представено писмо от Енерго – Про с посочена консумация на енергия по месеци за 2019 и 2020 г.(л.

130)

Представена е и разписка за заплатена консумация на вода на 09.03.202 г.

Служебна бележка от „**“ ООД, издадена на името на жалбоподателката, установява, че в дните на проверка, отбелязани в КП, същата е била на работа (л. 144; 160). За съпруга ѝ А.А. от „**“ ЕООД са удостоверени същите факти за дните на проверка. (л. 145; 159) По делото са разпитани свидетели по искане, както на жалбоподателката, така и на ответника.

При така събраните доказателства се налагат следните правни изводи:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗОС и в необходимата писмена форма, но при допуснати груби нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона.

В Заповедта е погрешно посочен вход „В“ вместо вход „Б“, но от преписката се установява, че касае за общинско жилище на адрес в град Добрич, ж.к. „***“ бл. 53, вх. Б, ет. 4, ап. 10.

На първо място, Заповедта, с която се прекратява наемното правоотношение по чл. 46, ал.

1 от ЗОбС, представлява индивидуален административен акт, поради което за издаването ѝ на общо основание са приложими правилата на АПК. В случая е допуснато нарушение на чл. 26 от АПК, както и на процесуалното правило по чл. 35 от АПК, според което индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

От доказателствата по делото е видно, че на жалбоподателката е връчено съобщение, което обаче е изпратено по повод на подаденото от нея Заявление за смяна на титуляр в общинско жилище, а не по повод на започнала процедура за прекратяване на наемното ѝ правоотношение, поради което няма характер на уведомление по чл. 26, ал. 1 от

АПК. В това съобщение е указано, че жилището не се използва по предназначение и в него не живее никой, че от м. 8.2017 г. то се води необитаемо във „***“ АД, както и че дъщеря ѝ П.К. е продала имот през 2013 г., съответно, че тези обстоятелства пречат на възможността за възникване на вово наемно правоотношение с нея като дъщеря на починал титуляр и обуславят прекратяването на съществуващото правоотношение с *** съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата, във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Наредбата, но нито е указано, че е образувано такова производство пред административния орган, нито са му предоставени събраните доказателства, от които се черпят горните изводи, нито е определен срок на жалбоподателката да изрази становище по събраните доказателства и да направи своите искания и възражения. Нещо повече, в това уведомително писмо направо е посочено, че в 14-дневен срок от получаването му ще бъде издадена заповед за прекратяване на наемното правоотношение, без да се даде каквато и да е възможност на засегнатото лице да се запознае с материалите по преписката.

Уведомлението е получено от жалбоподателката на 10.03.2020 г., видно от отбелязването върху него (л. 17), като Заповедта е издадена на 12.03.2020 г., без да се изчака дори указания в уведомлението за издаването ѝ срок, което е грубо нарушение на административно-производствените правила и само по себе си е основание за отмяна.

Същевременно в противоречие с разпоредбата на чл. 35 от АПК не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. По делото бяха разпитани свидетели – служители в Община град Добрич. Св. Е.Д., гл. специалист в отдел „Жилищно настаняване“, сочи, че жалбоподателката е била включена в Окончателния списък за настаняване, като след това са предприети проверките на място. Същевременно твърди, че комуналните разходи към входа на живущите в процесното жилище не били погасявани и че това било установено от разговор с домоуправителката на входа. От разпита обаче на последната, св. К.С., както и от записванията в представената от нея в съдебно заседание книга за отразяване на заплатените от обитателите на входа комунални разходи, неоспорени от ответника, се установява обратното: „…Познавам М.М., тя живее във входа ни, в ап.10. Имаше моменти, в които те имаха някакъв проблем хората и може би ходеха да го оправят напред назад, а пък ние няма да седим и да гледаме кой влиза и излиза… идваше редовно и си плащаше за входа...