Решение № 806 от 01.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 806 гр. Варна, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110205262 по описа за 2025 година

УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Д. С. И. чрез адв. С. И. при ВАК против НП*, с което на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева с равностойност от 255,65 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излага становище, че атакуваното НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Оспорва се посочената в същото фактическа обстановка.

Релевира се довод, че при издаване на НП АНО не е изпълнил в пълен обем задължението си по чл. 52 ал. 4 от ЗДвП и да анализира наличните доказателства.

Сочи се допуснато съществено нарушение с оглед различното описание на фактическата обстановка в АУАН и НП. Иска се НП да бъде отменено.

В хода на съдебното производство, въззивникът редовно призован, се представлява от адв. Д., преупълномощена от адв. И., редовно упълномощен от въззивника. Същата пледира, че е налице разминаване във фактическата обстановка в АУАН и НП досежно собствеността по отношение на процесното МПС. Навежда аргументи, че НП е несъставомерно от субективна страна, тъй като водачът не е имал умисъл при извършване на деянието, доколкото не е съзнавал, че регистрацията на управляваното от него МПС е служебно прекратена. Според процесуалния представител основателността на посочения довод се установява и от приобщеното в хода на производството заверено копие на съдебно решение, влязло в сила на 19.06.2025 г. , видно от което бракът между жалбоподателката и бившият й съпруг е 1 прекратен. Твърди се, че от материалите по АНП е видно, че процесният автомобил е придобит на 12.05.2025 г., след което същият е предоставен на жалбоподателката за ползване от бившия й съпруг, с талон издаден на негово име, без същата да е съзнавала, че автомобилът не е пререгистриран. Релевира се довод за маловажност на случая предвид липсата на наложени на същата санкции за допуснати нарушения на ЗДвП.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юк Л.-А. със становище по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника. Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е неприложима нормата на чл. 28 б.а от ЗАНН. Прави се искане на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, се иска присъждане в полза на въззивника на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 29.09.2025 г. около 12.20 ч. жалб. И. управлявала л.а. * в гр. * в посока – центъра на града. По същото време на * И. била спряна за проверка от полицейски служители в * - свид. З. Ф. и свид. Е. Г. - служители *. В хода на проверката, след справка с информационната система АИС КАТ било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация, считано от 14.07.2025 г.

Във връзка с констатираното административно нарушение, свид. Ф. съставила на жалб. И. АУАН серия „*“ с № * за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП., за това, че на 29.09.2025 г., около 12.20 ч. в гр. *управлява л.а. *, собственост на И.М.И. с ЕГН:

**********, като МПС е с прекратена регистрация по чл. 143 ал. 15 от ЗДвП.

Впоследствие с мотивирана резолюция

№

* е прекратено административнонаказателното производство, образувано с АУАН№ * и материалите по административнонаказателната преписка са изпратени по компетентност на РПВарна, като по случая е образувана пр.пр. № *.

С постановление на ВРП от 01.12.2025 г. е отказано образуването на досъдебно производство като е констатирано, че липсват данни, обуславящи субективната съставомерност на деянието като субсумиращо състава на чл. 345 ал. 2 от НК, доколкото същото не е извършено умишлено и с оглед наличие на предпоставките за квалифициране на нарушението като малозначително по смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК.

С прокурорския акт е постановено материалите по преписката да се изпратят на * с оглед извършване на проверка за преценка дали жалб. И. е осъществил административно нарушение.

Впоследствие въз основа на постановлението на ВРП за отказ да се образува ДП по пр. пр. № *г * издал обжалваното НП, с което въз основа на съставения АУАН на възз. И. на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП като на същата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели 2 актосъставителят – З. Ф. и свидетелят по акта – Е. Г.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и р. пр. № * г. по описа на *, заверено копие на Решение № * писмо с вх. № *, ведно със справка от АИС-КАТ – 2 листа, писмо с вх. № *, ведно с копие на заявление № * г., заверено копие на решение по гр. дело № *, заверено копие на брачен договор акт № * г., писмо от * г., ведно със заверено копие на брачен договор акт №* г.

По приобщената прокурорска преписка е приложено писмено обяснение от 06.10.2025г. на Д. И., в което същата е посочил, че не е знаела, че автомобилът бил с прекратена регистрация.

В постъпилото писмо от * г. е посочено, че на 12.05.2025г. в АИС „КАТ“ е отразен договор с peг. № * за покупко - продажба на лек автомобил *, като в данните по отчета на превозното средство са въведени имената и ЕГН на новият собственик, а именно Д. С. И. с ЕГН **********.След справка в Автоматизираната информационна система „КАТ“ - „история на регистрацията“ е установено, че на 14.07.2025г. е отразено прекратяване на регистрацията на горепосоченото ПС по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП (Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство) , за което собственикът на ПС, посочен в регистъра, не се уведомява.На 14.10.2025г. в * е извършена промяна на регистрацията с услуга „ възстановяване след прекратена регистрация, промяна на собственост, промяна на номер,“ на лек автомобил „*“ с peг. номер *. ПС е регистрирано с нов peг. номер *.

Постъпило е по делото, изисканото от нотариус М.Я. с район на действие *, заверено копие на брачен договор- акт № * г. , видно от съдържанието на който със сключването на същия жалб. И. става едноличен собственик на процесния автомобил.

В чл. 12 от съдържанието на съглашението е посочено, че брачният договор поражда действие от сключването му.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, , които съдът кредитира като непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .

Наказателното постановление * г. е издадено от компетентен орган –*, видно от приложеното по делото копие на Заповед № *г. на министъра на вътрешните работи, както и актосъставителят е компетентно длъжностно лице да съставя актове по ЗДвП, така и издалият наказателното постановление орган е компетентен да налага наказания за нарушения на този закон.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът счита, че разминаването в съдържанието на АУАН и НП досежно 3 въпросът за собствеността на процесния автомобил не е ограничило правото на защита на наказаното лице, доколкото посоченият факт не е от категорията на съставомерните признаци на нарушението, доколкото не влиае на квалификацията му като такова.

Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:

С нормата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо". Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.

Анализът и тълкуването на цитираните по-горе разпоредби, относими към настоящия казус, обосновават извода, че след валидно осъществена промяна на собствеността върху превозното средство и не предприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Т. е. състоянието на превозното средство "нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство" е пряка последица от неизпълнение в срок 4 на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.