Решение № 15673 от 06.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15673 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Ц. П. като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110123170 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907 срещу „ЗАД ДаллБогг:живот и здраве” АД, ЕИК 200299615 кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 805,69 евро (1575,79 лева), представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 13019030108055 по застраховка „Каско на МПС”, за причинени вреди на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № ******* в резултат на ПТП настъпило на 09.10.2019 г., около 08:30 ч., в гр.Варна, на кръговото кръстовище на бул.“Васил Левски“ и ул. „Девня“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.01.2025 г., до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 295,49 евро (577,93 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 19.01.2022 г. г. до 19.01.2025 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 3312/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че товарен автомобил „Дачия Докер“ с ДК № ******** е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС” в ЗАД „Армеец” с полица № 0000834753 за срок от 10.04.2019 г. до 09.04.2020 г.

1

Посочва, че на 09.10. 2019 г. около 08.30 ч., в гр.Варна, на кръговото кръстовище на бул. „Васил Левски“ и ул. „Девня“ автомобил „Дачия Докер“ с ДК № ******** е настъпило застрахователно събитие- ПТП. Твърди, че застрахованият автомобил „Дачия Докер“ се движил в кръстовището, когато бил ударен от движещия се в лява лента и извършващ маневра на дясно автомобил „Тойота Ярис“ с ДК№ ********. Сочи, че в резултат на настъпилото ПТП са били нанесени вреди на застрахования автомобил вреди предимно по задната и страничната лява част. Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на автомобил „Тойота Ярис“, който шофирал без да се съобрази с пътната обстановка и при неспазване на разпоредбите на Закона за движението по пътищата. Във връзка с настъпилото ПТП застрахования подал претенция до ищеца, във връзка с която ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3166,58 лв. на 28.05.2020 г.

Твърди, че автомобил Тойота Ярис“ с ДК№ ******** е имал валидна застраховка

„Гражданска отговорност” на автомобилистите при

Застрахователно акционерно дружество ЗАД" ДаллБогг: Живот и здраве" за срок от 12.05.2019 г. до 11.05.2020 г. Твърди, че изпратил покана до ответника, получена на 02.07.2020 г., като е признало задължението си за сума в размер на 1605,79 лева и е извършило частично плащане в цитирания размер на 10.08.2020 г. С оглед гореизложеното счита, че ответникът дължи оставащото дължимо задължение в размер на 1575,79 лв. Моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Оспорва да е настъпвало произшествие, за което да е виновен водач, застрахован при „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“, по-конкретно - водача на автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис”, per. № ********. Твърди, че водачът на МПС марка „Дачия“, модел „Докер”, peг. № ******** има изключителна вина за настъпването на процесното ПТП. Твърди, че застрахования при ищеца водач е отнел предимството на движещия се в кръговото кръстовище автомобил. Сочи, че водачът застрахован при ищеца, от лентата за излизане от кръговото движение, с начертана нарочна маркировка, указваща задължително на дясно, е продължил движението си в кръговото кръстовище, като по този начин е навлязъл в лентата на правомерно движещият се автомобил застрахован при ответника. Освен това водачът застрахован в 2 ищцовото дружество с висока и несъобразена с пътните условия скорост е навлязъл в лявата пътна лента въпреки, че в нея вече е бил автомобила застрахован при ответника. Оспорва размерът на претендираното обезщетение, като счита, че същото е в завишен размер. Оспорва причинната връзка на всички твърдени от ищеца вреди и настъпилото ПТП. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

По отношение на иска по чл. 411 КЗ:

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е било при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на пълно обратно доказване.

3

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, включително, че настъпилото ПТП е по вина на застрахования при ищеца водач.

От представената по делото комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско и злополуки“ от 09.04.2019 г. се установи, че при ищеца по отношение на процесния лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег.

№ *******, е сключен договор за застраховка „Каско“, с включено в раздел „Каско“ с покритие клауза „П“ - Пълно Каско, валидна към момента на настъпване на процесното ПТП, ведно с общите условия, приложими към тази застраховка, със застрахователна сума от 21738,00 лева и застрахователна премия от 695,62 лв., валидна в периода от 00:00 часа на 10.04.2019 г. до 23:59 часа на 09.04.2020 г.

На следващо място, от приетите по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, гласни доказателства, събрани посредством разпита на свидетеля Д. М., както и заключението на вещото лице по назначената САТЕ се установи наличието и на всички елементи на деликта по чл. 45 от ЗЗД, а именно: на 09.10.2019 г., около 15:20 часа, лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № ******* се движи в гр.

Варна, в района на кръгово кръстовище между бул. „Васил Левски“ и ул.

„Девня“, където водачът предприема маневра отклонение вдясно, при което не пропуска движещия се в същата посока в дясната лента за движение лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № ******* и настъпва удар между двете МПС.

Съдът намира, че водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“ с поведението си, изразяващо се в това, че е предприел маневра отклонение вдясно без да пропусне движещия се в същата посока в дясната лента за движение лек автомобил марка „Дачия Докер“, е нарушил разпоредбата на чл.

25, ал. 1 ЗДвП и е станал причина за реализирането на процесното ПТП и за настъпилите по лек автомобил „Дачия Докер“ материални щети в лявата част на това МПС. Ето защо описаното деяние се явява противоправно.

На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. От страна на ответника не се проведе пълно обратно доказване за оборване на посочената презумпция. Същевременно от събраните по делото 4 писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по САТЕ се установи категорично, че ПТП е настъпило изключително вследствие поведението на водача на лекия автомобил, застрахован при ответното дружество.

По делото се установи и че всички описани щети са настъпили вследствие на процесното ПТП, респ. налице е причинно-следствена връзка между деянието и описаните материални щети по лек автомобил марка „Дачия Докер“.

От представените писмени доказателства се установи, че във връзка с процесното ПТП при ищецът е заведена щета № 13019030108055 от 15.10.2019 г. относно материалните щети по процесния лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № *******, както и че ищцовото застрахователно дружество е изплатило застрахователно обезщетение на сервиза, извършил ремонт на този автомобил в размер на 3166,58 лв. на 28.05.2020 г., видно от представеното платежно нареждане.

В отношенията между страните по делото не е спорно, а и се установи, че към датата на ПТП по отношение на процесния лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № ******* е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

От приетите по делото писмени доказателства и от заключението на назначената по делото САТЕ се установи действителният размер на вредите, настъпили вследствие на процесното ПТП, който съответства изцяло на претендирания размер. В отношенията между страните не е спорен размерът на ликвидационните разходи.

От заключението на САТЕ се установи, че стойността необходима за възстановяване на увредения л. а. е в размер на 1619,05 евро (3166,58 лева), а с вкл. и размера на ликвидационните разноски от 15,00 лв. възлиза общо на 1626,72 евро (3181,58 лева).

От представеното извлечение се установи, че на 07.08.2020 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1605,79 лева, която представлява половината от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1619,05 евро (3166,58 лева) и 15,00 лева ликвидационни разходи.

Освен всичко изложено в подкрепа на извода за основателността на 5 исковата претенция е и факта на извършеното от ответното дружество плащане на половината от застрахователното обезщетение по регресната претенция, което съгласно трайната практика на върховната съдебна инстанция се счита за извънсъдебно признание за осъществяване на фактите, обуславящи основателността на исковата претенция, респ. може да се приеме, че спорен между страните в производството се явява единствено въпросът за размера на претенцията. В тази връзка съдът е приел заключението на САТЕ.

След приспадане на платената сума от общия размер на регресната претенция се получава разлика (остатък) от 805,69 евро (1575,79 лева) на колкото възлиза и исковата претенция.

Ответникът нито твърди, нито представи доказателства, от които може да се установи, че е изплатил изцяло сумите по регресната претенция.

При това положение исковата претенция се явява установена както по своето основание, така и по размер и следва да се уважи.

Като законна последица от уважаване на исковата претенция следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.