Решение № 11740 от 18.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11740 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110158159 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

„Т С” ЕАД е предявило срещу З. М. Б. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че всяка от ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1480, 31 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, община „Л..“, жк „Л..“, бл. .., вх. В, ет. 8, апартамент №..., аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от 13.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 203, 32 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 04.04.2023 г., сумата от 39, 50 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 13.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 7, 35 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.05.2020 г. до 04.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19870/2023 г. по описа на СРС, 71 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез 1 назначения му особен представител, с който исковете са оспорени по основание и размер.

Оспорва размера на претендираните суми и същите да отговарят на реално потребената топлинна енергия.Оспорва и техническата годност и изправност на измервателните уреди.

Излага доводи за липса на забава поради ненастъпила изискуемост съгласно изискванията на общите условия. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 16.04.2010 г., по силата на който ответницата З. М. Б. е придобила правото на собственост върху процесния апартамент №..., находящ се в гр. София, жк „Л..“, бл. .., вх. В, ет. 8.

Следователно, именно ответницата в качеството си на собственик на процесния апартамент отговаря за стойността на реално потребената в имота топлинна енергия.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че в имота радиаторите са били демонтирани преди процесния период, поради което не е била начислена топлинна енергия за отопление на имота. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е била изчислявана по формулата, заложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. върху пълната 2 отопляема кубатура на апартамента съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице. Съгласно заключението в имота е имало поставен един водомер за топла вода, чиито показания са били отчетени реално за отоплителните периоди 2019 г./2020 г. и 2020 г./2021 г., а за отоплителен период 2021 г./2022 г. не е бил осигурен достъп за отчет и за него е била изчислена служебно топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база един брой потребител при разход 140 л. на денонощие. Тези констатации се потвърждават и от представените от третото лице-помагач документи за отчет и протокол за неосигурен достъп (л. 122 – л. 124). Вещото лице посочва, че технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото количество” топлинна енергия. Вещото лице посочва, че не му е било представено свидетелство за метрологична проверка от 09.2020 г. на топломер с фабричен номер 4016372, който е бил сменен през м. 07.2021 г., поради което вещото лице е преизчислило стойността на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване предвид негодното средство за измерване. Съдът намира, че следва да бъде взета предвид именно преизчислената стойност от 1024, 29 лв., тъй като топломерът не е преминал изискуемата метрологична проверка, съответно за посочения от вещото лице период той не е бил годно средство за измерване.

Следва да бъде разгледано и направеното възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за вземането за м. май 2019 г. – от 15.07.2019 г., за вземането за м. януари 2020 г. – от 3

15.03.2020 г. и т.н. Предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.04.2023 г., възражението за изтекла погасителна давност по отношение главниците за топлинна енергия се явява частично основателно като погасени по давност за главниците за периода 01.05.2019 г. – 31.01.2020 г., тъй като за вземането за м. февруари 2020 г. погасителната давност изтича след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По реда на чл. 162 ГПК, като взе предвид общия брой месеци, включен в отоплителния период 2019 г./2020 г. и броя месеци, за които не е налице погасителна давност, отнесени към реално дължимата сума за този отоплителен период, съдът намира, че за периода м. 02.2020 г. – м. 04.2020 г. стойността на реално потребената в имота топлинна енергия се равнява на 323, 76 лв. Така, общата стойност на реално потребената топлинна енергия за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2022 г. се равнява на 1214, 94 лв. (323, 76 лв. +57, 66 лв. +121, 51 лв. + 77 лв. + 635, 01 лв.), до която сума и за който период следва да бъде уважен искът за главница за топлинна енергия и да бъде отхвърлен за разликата над 1214, 94 лв. до пълния предявен размер от 1480, 31 лв., както и за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г.