Решение № 946 от 13.07.2022, Административен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№…………/…………….. г., гр. Варна

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА при секретаря Ангелина Георгиева и с участието на прокурора при Окръжна прокуратура Варна Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2511/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от В.И.П., с адрес: *** срещу Главна дирекция „Охрана“ към министъра на правосъдието, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 1 000 лева за претърпени неимуществени вреди – силно чувство на страх, несигурност, незащитеност и малоценност, по време на конвоирането на 11.12.2019 г. от Затвора – Варна до Следствен арест – Добрич и на 13.12.2019 г. от Следствен арест – Добрич до Затвора Варна (във връзка с явяване на ищеца по НОХД № 361/2019 на Окръжен съд – Добрич), вследствие бездействие на органите на ответника, изразяващо се в непоставянето на предпазен колан и седалки в МПС при конвоирането, в нарушение на чл. 137, т. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), което поставило ищеца в тежко и унизително положение, като е изложен животът и сигурността му при ПТП, в нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС).

В съдебно заседание ищецът, лично и чрез адв.

П.Н. поддържа исковата молба на изложените в нея основания и сочи, че независимо от правилата за конвойната дейност има международно законодателство, както и действащ ЗДвП, които по никакъв начин не изключват отговорността на държавата да осигури безопасни условия за движение, като се настоява, че съществува задължение от страна на държавата. В хода по същество ищецът иска съдът да уважи исковата молба, като твърди, че това, което е преживял в конвоиращия автомобил – без колани, несъобразена скорост и с белезници, му е нанесло психически травми, тъй като по никакъв начин не е можел да се защити. Настоява се, че за ищеца това е дискриминация и унижение, изпитвал е чувство за страх, несигурност, а служителите на ГД „Охрана“ са били на седалки и с обезопасителни колани.

С писмена защита, процесуалният представител на ищеца, позовавайки се показанията на свидетеля С., на чл. 6, ал. 1 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД „Охрана“ и на материалите по делото, настоява, че безспорно се установява, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия, поради непоставяне на предпазни колани при движение на МПС, собственост на ответника, което е можело да причини увреждане на здравето на пътуващите без колан и е създавало потенциален риск от причиняването на вреди за здравето и живота. Сочи се, че това е довело до накърняване на достойнството на конвоираното лице, до стрес, безпокойство и дискомфорт, и до създаване на обидна и застрашителна среда, а и поведението на администрацията е „дискриминативно“, тъй като липсват обяснения какви са причините, поради които автомобилите за конвойна дейност не са оборудвани с предпазни колани, както всеки друг автомобил, превозващ пътници и защо са предвидени колани само за водачите на МПС и останалите служители на ответника, но не и за пътуващите арестанти. Изтъква се, че наличието на празноти в ЗДвП и на възможности да не се ползват предпазни средства не може да бъде във вреда на пътниците, независимо че те са лишени от свобода, както и че липсата на подробна уредба в тази насока в Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност на служителите на ГД „Охрана“, не освобождава от отговорност Министерство на правосъдието, като създадените правила нямат качеството на нормативен акт или административен акт, а са вътрешноведомствен документ. Твърди се, че задължението за пътуване с колан го е имало в уредбата на правилата за конвойна дейност и е било премахнато, както и че нормативната празнота не може да накърняван правото на човешки живот и да бъде в противоречие на чл. 3 ЕКЗПЧОС.

Ответникът – Главна дирекция „Охрана“ (ГД

„Охрана“) при министъра на правосъдието, с писмен отговор по иска (л. 36) и с писмено становище в хода на делото (л. 176), поддържа неоснователност и недоказаност на иска. Сочи се, че редът за конвоиране е уреден в Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на ГД „Охрана“ и няма нормативни изисквания за оборудване на специализираните конвойни автомобили с предпазни колани за конвоираните лица, а изискванията за седалките за конвоираните лица са да са изработени от незапалими материали по начин, непозволяващ от тях да се демонтират детайли, като отпред и на седалките има метални дръжки, за които по време на движение, конвоираните лица се държат.

Изтъква се и се представят доказателства, че специализираният автомобил, с който е конвоиран ищецът е регистриран в КАТ – София, съгласно Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., като според чл. 2, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение на конструкцията на регистрираните пътни превозни средства тази наредба не се прилага за автомобили, проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение „задържане под стража“ или на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Искането е да се отхвърли исковата претенция. Заявява се, че обезопасителни колани в специализираните автомобили за конвоиране не се поставят, поради мерки за сигурност и ограничаване до минимум на риска от самонараняване и нараняване на други лица, както и че в специализираните автомобили има дръжки, закрепени за седалките, чието предназначение е да осигурят статично положение на пътниците и да намалят риска от увреждане, чрез ограничаване подвижността на тялото в случай на сблъскване или внезапно намаляване скоростта на превозното средство.

Заключението на участващия в производството представител на Окръжна прокуратура - Варна е за неоснователност на исковата претенция, като се пледира за отхвърлянето й. Изтъква се, че безспорно се установява, че на 11.12.2019 г. и на 13.12.2019 г. ищецът е бил конвоиран, като това било извършено съобразно правилата, установени от министъра на правосъдието и с автомобил, надлежно регистриран от компетентните служби на МВР. Настоява се, че по делото не са налице доказателства по време на конвоирането ищецът да е бил поставен в ситуация, която по някакъв начин застрашава живота или здравето му, а липсват доказателства и за незаконосъобразни действия на служители на ответника, още по-малко, които да осъществяват състава на нарушение по чл. 3 от закона.

Административен съд – Варна, като взе предвид становищата на страните и след преценка на фактите, изведени от събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на иска:

На основание чл. 128, ал. 1, т. 6 и чл.

204, ал. 4 АПК и чл. 1, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ предявеният иск е подведомствен и родово и местно подсъден на Административен съд – Варна, доколкото ищецът е в Затвора – Варна, а и е с постоянен адрес ***.

По аргумент от чл. 205 АПК (според която разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите) и чл. 391, ал. 2 от Закона за съдебната власт, Главна дирекция „Охрана“ се явява надлежно пасивно легитимирана по иска, доколкото ищецът твърди незаконосъобразно бездействие органите при осъществяване на конвойна дейност от ГД „Охрана“.

Съгласно чл. 391, ал. 2 от Закона за съдебната власт, ГД „Охрана“ е юридическо лице към министъра на правосъдието, а съгласно ал. 3, т. 6 от същата разпоредба, ГД „Охрана“ конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт и на територията на страната, когато това е предвидено в закон. (Според разпоредбата на чл. чл. 250а, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража надзорно-охранителният състав в местата за лишаване от свобода конвоира лишените от свобода и настанените в арестите лица с мярка за неотклонение задържане под стража само от и до затворническите общежития, поправителните домове, работните обекти и лечебните заведения.)

В случая конвоирането е от затвора до следствен арест и обратно, т.е. конвоирането е в компетентността на ГД „Охрана“.

Процесното по делото конвоиране е извършено от служители на Областно звено „Охрана“ – Добрич (предвид Заповед № з-578/10.12.2019 г. и Заповед № з-582/13.12.2019 г. на Началника на ОЗ „Охрана“ – Добрич), а областното звено е териториално звено на ГД „Охрана“ – чл. 15, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана".

Дейността на ГД „Охрана“ по конвоиране на обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт, регламентирана в чл. 391, ал. 3, т. 6 от Закона за съдебната власт, е регулирана от закона дейност, осъществявана от административните органи и длъжностни лица, структурно обособени в рамките на тази администрация и е в съответствие с дадените им от закона правомощия. Тоест безспорно дейността на ответника, свързана с конвоирането на лишени от свобода е административна дейност и следва да бъде осъществявана в съответствие с прогласените в АПК принципи.

Искът е допустим.

По основателността на иска:

Специализираните органи по изпълнение на наказанията са изброени в Част първа на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и ГД „Охрана“ не е сред изрично посочените такива органи в закона. Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража, но от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. От това следва, че искът на В.И.П. следва да се разгледа по общия ред, уреден в чл. 203 и сл. АПК. (По аналогичен начин е и разрешението в Определение № 6177 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. дело № 3150/2020 г., 5-членен състав, докладчик съдията Светлана Борисова.)

Изложеното обуславя извод, че в случая не е приложима презумпцията по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, респ. настъпването на неимуществени вреди следва да бъде доказано по делото, а не се предполага до доказване на противното. В тежест на ищеца е да докаже и останалите елементи от фактическия състав на отговорността за обезвреда по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. АПК.

С Определение № 27 от 06.01.2022 г. (л. 41 от делото) съдът указа изрично на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи наличието на: 1. Незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията, а именно, че е налице нормативно задължение за осигуряване в конвоиращия автомобил на предпазни колани и седалки, включително и твърдението, че е бил конвоиран на посочените в исковата молба дати; 2. Настъпването на твърдените вреди – силно чувство на страх, несигурност, незащитеност и малоценност; 3. Причинна връзка между незаконосъобразното действие или бездействие на администрацията и вредата.

В случая не се установява наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Ищецът В.И.П., ЕГН № **********,*** на 25.01.2018 г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 години, като на 26.06.2020 г. е преместен от Затвора – Варна в Затворническо общежитие – Разделна, а на 09.04.2021 г. е преместен обратно в Затвора – Варна - писмо с рег.

№ 31/18 от 26.11.2021 г. на Началника на Затвора Варна, л. 12 от делото.

От представените от ответника доказателства за релевантните факти, предвид твърденията на ищеца се установява безспорно, че на 11.12.2019 г. ищецът е бил конвоиран с автомобил Пежо „Боксер“ с ДК № СВ9136КР от Затвора – Варна до Следствен арест – Добрич (с оглед Заповед № з-578/10.12.2019 г. на Началника на ОЗ „Охрана“ –