Решение № 43 от 25.02.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Карлово, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20215320101121 по описа за 2021 година

Делото е образувано по иск с правно основание чл.127а, ал.2 СК, предявен от М. Ч. Г., ЕГН: ********** от с. В., обл. П., ул. „*-**“ №**, чрез адв. С.П. - К. против Х. Д. П., ЕГН: ********** от с. В., обл. П., ул. „Д.П.“ № * и насрещни искове по чл.127, ал.2 от СК и чл.127а, ал.2 СК.

Ищцата твърди, че с ответника били във фактическо съпружеско съжителство в продължение на четири години. Имали малолетно дете – Д. Х.

П., родено на 09.09.2016 г. От месец януари 2021 г. с ответника били окончателно разделени, като детето останало да живее при майката.

Твърди, че през 2019 г. и 2020 г. двамата периодично ходили във В. да работят, за да реализират по-добри доходи. През това време за детето им се грижела нейната майка. След разлялата, ищцата взела решение да се установи с детето трайно да живее в Обединеното Кралство, тъй като в България не можела да си намери подходяща работа и добро заплащане. От друга страна, счита, че и за детето щяло да бъде по-благоприятно да започне училище там, като това щяло да му даде възможност по-бързо да научи втори език, да получи добро образование, да живее в благоприятна среда и при по-добри битови и социални условия, да получава адекватни на нуждите му социални 1 помощи и стимули, да се възползва от положителните страни на по-високия жизнен стандарт, да обогати светогледа си, като се запознае с други страни и култури, да обогати възгледите си за света, да се развие като пълноценна личност. Ищцата твърди, че имала приятели, които отдавна живеят в гр. Л., В., на които можела да разчита за всичко – за работа, жилище, помощ за детето, морална и материална подкрепа при нужда и пр. Споделила с ответника решението си да живее с детето в Л., като го запише да учи там.

Първоначално той се съгласил, като подписал декларация с нотариална заверка на подписа с peг. № 161/19.01.2021 г. на нотариус С.Р. - с peг. № 099 на Нотариалната камара, с район на действие - PC К., по силата на която дъщеря им можела да пътува в страната и в чужбина – на територията на Република Г., Ф. р. Г., О. к. В. и С. И. и Република Т., като многократно преминава държавната граница на Р. Б., пътува и пребивава на територията на посочените страни, считано от 19.01.2021 г. до 30.09.2021 г., придружавана от майка си.

Ищцата твърди, че от 10.03.2021 г. тя и детето живеят в Л..

Пребиваването им там било легално, тъй като имала статут на предуседналост – право на пребиваване за ограничен период от време, валиден до 17.09.2025 г. Имала осигурителен номер. Очаквала одобрение за работа, за която била кандидатствала и която щяла да започне след началото на учебната година. Изпълнила всички задължения по заплащане на данъците и таксите, за което представяла отчет при приключване на годината. Живеели в жилище под наем с месечна наемна цена 350 британски лири, което било обзаведено с всичко необходимо за нормален живот. Кандидатствала и била одобрена за общинско жилище, представляващо апартамент с три стаи, като очаквала да й бъде предоставено в най-кратък срок. Същото щяло да е в близост до училището, в което било прието детето за учебната 2021-2022 вилно от приложеното писмо от Начално училище П. - Л.. Кандидатствала и очаквала отпускане на помощи и детски добавки, както и социални помощи за безработен и за жилище. Била финансово обезпечена, тъй като имала спестявания от предишните си доходи, реализирани във В..

Ищцата твърди, че осигурявала максимална възможност детето и баща му да контактуват по „Вайбър“, за да се запазят близките им отношения.

Детето поддържало връзка и с роднините и близките в България. То се адаптирало много бързо към новата среда и създало приятелства с други деца.

2

Често играело с тях, с майка му ходели на разходка, опознавали града, водела го на уроци по английски език. Детето се чувства много добре и не изпитвало никакви притеснения и дискомфорт. Независимо от първоначалното съгласие на ответника да се установят във В., което било продиктувано и от факта, че той живял и работил там и продължавал да има контакти и отношения, свързани с работа и реализиране на доходи там, като притежавал същия статут на уседналост, в един момент, в резултат на възникнали между двамата конфликти, заявил, че желае ищцата да върне детето в България. Опитала се да му обясни, че отношенията им не трябва ла влияят на решенията им като родители, свързани с интересите на детето. Тъй като не искала в условията на пандемия да пътува с детето до България, за да не го подлага на риск да се зарази и разболее, както и поради факта, че от 07.09.2021 г. започвала учебната година, която била обявена за присъствена, го помолила да му продължи срока на съгласието за пребиваване на детето в чужбина и след 30.09.2021 г. Той, обаче отказал категорично и се заканил, че ако не върне незабавно детето, ще оттегли даденото съгласие за пътуване и ще подаде сигнал, че го е отвлякла, което от своя страна щяло да доведе до това да й отнемат детето и да я вкарат в затвора. Страхувала се от ответника и се опасявала, че той може да осъществи заканата си.

Наред с възможността детето да пътува в чужбина и по-специално – във В., за да живее там с нея, ищцата искала то да може да напуска Република България, за да пътува по различни поводи – екскурзии, почивки, гостуване, лагери, курсове, лечение и др., до всички страни в Европа, до Република Т. и Д., което счита, че било в изключителен негов интерес, определен по критериите в § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, с оглед неговото правилно и пълноценно развитие, предвид възможността да посети други страни, да се запознае с културата и традициите на други народи, да преживее хубави емоции, да обогати мирогледа си. От фактическата разляла през януари 2021 г. до момента не било образувано дело за упражняване на родителските права, местоживеене на детето, издръжка и режим на лични отношения. Фактическото му местоживеене било при ищцата и понастоящем то било в гр. Л., В..

Ищцата твърди, че с изтичане на предвидения в декларацията за съгласие за пътуване и пребиваване на детето в чужбина срок на 30.09.2021 г., или при оттеглянето й от ответника преди изтичане на този срок, нямала да 3 може да извежда детето в чужбина, съответно да пребивават там, което щяло наруши неговите права – правото му на свободно придвижване, регламентирано в Конвенцията за правата на детето, правата му, признати с чл. 3, т. 2 и чл. 27, т. 1 от Конвенцията – да получи закрила и грижи, необходими за неговото благосъстояние и правото на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, правото на защита на семейния живот на нея и детето по чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, като се накърняват и принципите на закрила, залегнали в чл. 3, т. 2, 3, 9 и 12 от Закона за закрила на детето. Това щяло да доведе до нарушаване на семейната среда и до накърняване грижите за детето и неговата закрила и безопасност, щяло да се отрази негативно на идентичността му и неговите възгледи.

Всичко изложено обуславяло правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск, с който моли съда да постанови решение и да разреши малолетното дете Д. Х. П., ЕГН: **********, да пътува в чужбина, придружено от своята майка М. Ч. Г., ЕГН: **********, или от упълномощено от нея лице, без ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват, важимо за всички страни в Европа, в т. ч. О. К., В. и С. И., за Република Т. и Д., на екскурзии, почивки, гостуване, лагери, курсове, лечение и др., в т. ч. и с цел местоживеене със своята майка в О. К. В. и С. И., до навършване на пълнолетие. В случай, че съдът не уважи искането за периода от време, моли разрешението да е за срок от 5 /пет/ години, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.

Моли на основание чл. 127а, ал. 2 във връзка с ал. 1 от СК във връзка с чл. 76, т. 9, пр. второ от ЗБЛД, в рамките на дадения срок за пътуване в чужбина, съдът да разреши да бъде издаден на детето документ за самоличност по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗБЛД – международен паспорт, при изтичане на срока на валидност на вече издадения такъв или при друга възникнала необходимост от това, без да е необходимо за тези действия съгласието на бащата. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът, представляван от адв. Е.П. оспорва иска и предявява насрещен иск.

Не оспорва следните факти и обстоятелства, изложени в исковата 4 молба: че с ищцата са живели във фактическо съпружеско съжителство и имат родена дъщеря Д. Х. П., ЕГН: **********; че от месец януари 2021 г. с ищцата са разделени, като дъщеря им живее при майката; че от месец март 2021 г. двете живеят в Л.; че в периодите, през които с ищцата са пребивавали във В., за дъщеря им се е грижела нейната майка; че ответникът е живял и работил във В.; че притежава статут на уседналост и че продължава да има контакти и отношения, свързани с работа и реализиране на доходи там.

Останалите твърдения, изложени в исковата молба били неверни и ответникът ги оспорва.

Невярно било твърдението на ищцата, че се намирали във фактическо съпружеско съжителство в продължение на четири години. С нея заживели на семейни начала още през 2015 г. и това продължило до месец януари 2021 г., т.е. в продължение на около шест години .

Невярно било и твърдението, че през 2019 г. и 2020 г. двамата периодично ходили във В. да работят, за да реализират по-добри доходи.

Както твърдяла самата ищца в исковата си молба, а и ответникът не оспорва това обстоятелство, през време на цялото им съвместно съжителство той периодично пребивавал с цел работа във В., където имал собствен бизнес. В периода 2019 – 2020 г. ищцата го придружавала само при някои от пътуванията му с цел тя също да получи осигурителен номер и статут на уседналост преди „Брекзит“. През кратките й престои във В., които никога не продължавали повече от 10 до 15 дни, ищцата никога не била работила.

Водела се фиктивно на работа. Средствата, преведени по банковата й сметки, от която били удържани дължимите за тях, като за доход, данъци и такси, били предоставени от ответника.

Не отговаряло на истината твърдението на ищцата, че била взела решение да се установи с детето им във В., тъй като не могла да си намери подходяща работа и добро заплащане. Ищцата била със средно образование, не притежавала никаква професионална квалификация и не говорела английски. През целия период на съвместното им съжителство тя работела като продавач-консултант в магазина на фирмата на ответника. Независимо от размера на трудовото възнаграждение, което получавала по трудов договор, през годините ищцата разполагала с неограничен ресурс от средства – тя винаги имала неограничен достъп до парите, които той изкарвал.

5

Ответникът винаги бил държал на това, семейството му да бъде задоволено и тя и дъщеря им да не изпитват нужда от каквото и да било. Много често ходили на почивки и екскурзии. За дома им се купувало само най-доброто, включително и по отношение на хранителните продукти. Изцяло с негови средства направил луксозен основен ремонт и множество подобрения в дома на ищцата, където живели до раздялата си. През целия този период от време тя купувала за себе си дрехи , обувки и аксесоари без да се ограничава по какъвто и да било начин. За дъщеря си също купували винаги най-доброто и в повечето случаи – най-скъпото. Домът им буквално бил затрупан с нейни играчки. Живеели охолно и без ограничения.

Ето защо ответникът не смята, че причината ищцата да замине за В. е желанието й да си намери „подходяща работа и добро заплащане“. За всички било известно, че без да владее езика и без квалификация, ищцата найвероятно щяла да работи там, като чистачка.