Решение № 618 от 19.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. Варна, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110109868 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищцата М. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адвокат В. Д., вписана в Адвокатска колегия Варна, личен № ***, със съдебен адрес : ***, тел. ***, е сезирала РС Варна с искова молба с рег. вх. № 70589/13.08.2025 г., против ответника ***, ЕИК ***, адрес на седалище : ***, представлявано от директор Ю. Й. Я..

С исковата молба са предявени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 128, т.2 от КТ, чл.222, ал.3 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ и чл.86 ЗЗД .

Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства :

М. Д. твърди, че работила като „ старши учител начален етап на основното образование (I-IV клас)“ при ответника ***, с. ***. Трудовото правоотношение на ищцата М.Д. било прекратено на 01.07.2023 г. със Заповед № РД-08-1025/26.06.2023г. издадена от Директора на ***, с. ***, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.

Със същата Заповед на ищцата било определено да й бъде изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 24 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. и обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати. Обезщетението при пенсиониране, твърди ищцата, че било дължимо във връзка с чл.219, ал.6 от ЗПУО и чл.31, ал.1, т.2 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01- 269/06.12.2022 г.

След прекратяване на трудовото правоотношение, с Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ДО 1-269 от 06.12.2022 г., страните : МОН, СРСНПБ, СДСОРБ, СБУ, Синдикат „Образование“ към КТ „***“ и НУС към КНСБ договорили, че текста на чл.27 се изменя, като в т.2, буква „а“ на същия било предвидено, за педагогическите специалисти, в случая старши учител и старши възпитател, считано от 01.01.2023г. минималната основна работна заплата е 1763, 00 лева. В чл.27, ал. 3, т.2 от анекса било предвидено, че индивидуалните основни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по- високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %, като този Анекс влиза в сила от 01.01.2023г. В параграф 2 на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на 1 труда, обнародвана в ДВ, бр. 75/01.09.2023 г, конкретизира ищцата, че е посочено, че Приложение № 3 за минимални размери на основните месечни работни заплати за педагогическия персонал се изменя, като за старши учител, /каквато била заеманата от ищцата при ответника длъжност/ минималната основна работна заплата от 01.01.2023г. е 1763 лв. В ЗР на тази Наредба, параграф 3, било посочено, че същата влиза в сила от деня на обнародването й в ДВ, с изключение на параграф 2, който влиза в сила от 01.01.2023 г.

В конкретния случай , обобщава ищцата, че работила като старши учител при ответника, с основна заплата от 1554.00 лева, при минимална основна работна заплата от 1533.00 лева за старши учител. Поради това, според разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 2 от анекса основното й месечно трудово възнаграждение следвало да бъде увеличено с не помалко от 15 % в размер на 1787.10 лева. Към тази основна работна заплата следвало да се прибави допълнително възнаграждение отговарящо на 41 % от основната работна заплата за придобит трудов стаж и професионален опит, а именно 732.71 лева. При това положение основната работна заплата месечно, заедно с класа, която ищцата следвало да получава била равна на 2519.81 лева.

О т фиш за работна заплата сочи ищцата, че се установявало, че основна заплата, преди увеличението била в размер на 1554.00 лева и клас прослужено време от 637.14 лева, или - на ищцата били заплатени 2519.81 лева. Разликата между дължимото брутно трудово възнаграждение от 2519.81 лева /за основна заплата и клас/, след преизчисляване и реално полученото от 2191.14 лева /за основна заплата и клас/ възлизала на сумата от 328.67 лева.

Увеличеният размер на възнаграждението, счита ищцата, че и се дължал за периода от 01.01.2023г., (началният момент) до датата на прекратяване на трудовия договор на служителя (крайният момент). Дължимият размер на брутното трудово възнаграждение, което следвало да изплати ответника за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023 г. бил в общ размер на 1972.02 лева.

В табличен вид на стр.2 от исковата молба, по периоди , в отделни колони ищцата е посочила размерите на ОТВ преди актуализацията , ДТВ за тр.стаж и опит преди актуализацията ; минимална ОРЗ според Анекс от 10.08.2023 г., Допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит изчислено върху новия размер на РЗ от 1763.00 лв. , и в последна колона : общо разлика между дължимо и изплатено БТВ за 2023 г. 1972.02 лв. м.01 - 1554.00 - 637.14 - 1787.10 - 732.71 лв. - 328.67 лв. м.02-1 554.00 - 637.14 - 1787.10- 732.71 лв.- 328.67 лв. м.03- 1554.00-637.14-1787.10-732.71 лв.-328.67 лв. м.04-1554.00-637.14-1787.10- 732.71 лв.-328.67 лв. м.05-1554.00-637.14-1787.10-732.71 лв.-328.67 лв. м.06-1554.00-637.14-1787.10-732.71 лв.-328.67 лв.

Въз основа на Анекса към КТД твърди ищцата, че следвало да бъде преизчислено изплатеното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 24 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г..

Съгласно чл.228 от КТ, подчертава ищцата, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работник или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Съгласно Анекса към КТД разликата между дължимото брутно трудово възнаграждение след преизчисляване била в размер на 2519.81 лева /за основна заплата и клас/ и реално полученото от 2191.14 лева /за основна заплата и клас/ в размер на 328.67 лв. или разликата при обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ била в размер на 3615.37 лв. /328.67 х 11 месеца/, а разликата при обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ била в размер на 375.60 лв.

Сочи се още в исковата молба, че на дата 23.10.2023г. ищцата отправила писмено заявление с вх. № 201/23.10.2023 г. до Директора на ОУ „***“, касаещо преизчисляване на трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 до 30.06.2023 г. (в периода, в който работила в училището през 2023 г.), в съответствие с договореното в Анекс № ДО 1 192/10.08.2023 г. към КТД и да й бъде изплатен увеличения размер на работната заплата и разликата в обезщетението при пенсиониране. Ищцата получила писмен отговор изх. № 2

135/12.12.2023 г., в който ответника отговорил, че няма правна възможност за изплащане на претендираното увеличение на работната заплата за минал период от време и обезщетението при пенсиониране.

След като работодателят не платил суми, представляващи дължимо трудово възнаграждение от м.01.2023г. до м.06.2023г. и обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, предвид забавата в заплащането им, то същият сочи ищцата, че дължи и лихва за просрочието (арг. чл. 84, ал.2 от ЗЗД), която тече от датата, на която е поканен от ищцата до датата, предхождаща предявяване на иска.

Обезщетението за забава, счита ищцата, че е както следва: в размер на 492.41 лв., представляващо дължимо увеличение на трудовото възнаграждение от м.01.20223 г. до м.06.2023 г., начислено от поканата 23.10.2023г. до 12.08.2025г.; сумата от 902.76 лв., представляваща неизплатена част от обезщетение за придобито право на пенсия поради възраст и осигурителен стаж, начислено за периода от 23.10.2023 г. до 12.08.2025 г.

Ищцата счита отказа на работодателя да й бъде изплатена разликата между основната заплата, посочена в трудовия договор, и увеличението на работната заплата, предвидено в Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г, за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75/01.09.2023г. и в Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование № ДО 1-269 от 06.12.2022г. за неправилен и незаконосъобразен. По изключение и в Наредбата и в Анекса било предвидено действие на разпоредбите им „ех tunc”, а именно от 01.01.2023г. Прилагането на увеличението било за всички членове на синдикални организации и организации на работодатели, страни по колективния трудов договор, които са били в трудови правоотношения към 01.01.2023г. Като се имало в предвид, че ищцата работила в училището до 01.07.2023 г., то разпоредбите на анекса към КТД важели и за нея .

За периода на работата си , сочи ищцата, че била член на Синдикален регионален съюз КТ „***“ Варна и като такава се ползвала от всички права по КТД и основание за претендираните доплащания към основното трудово възнаграждение и класа от 41 %, който следвало да бъде изчислен на по-високата основна работна заплата. Ответникът, счита ищцата, че дължи и доплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и обезщетение по чл.224, ал. 1 от КТ.Кодексът на труда точно и ясно уреждал моментът, в който влиза в сила и действа колективния трудов договор. Текстът на чл. 54, ал. 1 КТ регламентирал, че колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Правилото било, че клаузите на колективния трудов договор действат занапред, за в бъдеще, но страните по договора можело да уговорят друго. Под „друго“ законът имал предвид друг момент, друга дата, която ще влезе в сила. И обикновено тази друга дата била „ задна дата “, т. е. различна от датата на сключването/ подписването му, преди подписването на Анекса. Анексът подчертава ищцата, че е неразделна част от подписания КТД от 06.12.2022 г. В чл. 27, ал. 1 и ал. 2 на Анекса изрично било записано, че страните по КТД се договарят за съответно увеличение на заплатите на педагогическите специалисти и на непедагогическия персонал, считано от 01.01.2023. Именно датата 01.01.2023г. била датата, която са договорили страните в Анекса към КТД.

Разпоредбата имала ретроактивно действие, считано от 01.01.2023г.

Изменението на КТД, договорено с Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г., твърди ищцата, че се прилага и за работниците или служителите, които към датата на сключване на анекса са с прекратено трудово правоотношение, т.е. изменението на КТД се прилагало и по отношение на тях, тъй като с анекса били предвидени нови размери на основните възнаграждения, които се прилагали считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса, т.е. преуредени били и вече възникналите в предходен момент правоотношения между страните по КТД.

По същия начин излага твърдения ищцата , че процедирал и законодателят с приемането на Закона за държавния бюджет за 2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.) и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.), като предвидил същите да се прилагат считано от 01.01.2023г. С оглед на това, измененията на КТД, извършени с анекса от 10.08.2023 г., се прилагали и по отношение на лицата, които към 01.01.2023 г. са били страни по трудови правоотношения, обхванати от действието на КТД, какъвто бил настоящият случай, тъй като през процесния период ищцата била член на синдикална организация - страна по изменения с анекса КТД.

В исковата си молба ищцата излага и правни доводи в подкрепа на исковете си , като 3 сочи , че материалните права на субектите се уреждат от съответните им законови или подзаконови правни норми, които действат при възникване на съответното правоотношение и до прекратяването на същото. Когато в изпълнение на чл. 14 от ЗНА, е приета нова правна норма, на която по изключение, но изрично, е придадена обратна сила, тя преуреждала съдържанието на съответното материално правоотношение считано от деня, от който законодателят изрично предвидил това. Определящо в този смисъл се явявало дали към началния момент на ретроактивното действие на новата норма е съществувало правоотношението, от което произтича спорното право. В противен случай възниквала вероятност адресати на нормата да биха били третирани различно, но на база на факти, настъпили в по-късен момент спрямо началото на действието на разпоредбата, с което целта на законодателя не би се постигнала, а и биха се създали условия за дискриминация, недопустима по принцип, особено и спрямо служители по ТПО, за които редица правила на КТ и Колективен трудов договор уреждат по-благоприятно третиране при колизия на повече от едно нормативно правило или клауза на договора. В настоящия случай съгласно §2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.)., определените нови размери на индивидуалните основни месечни заплати, влизали в сила от 1 януари 2023 г., към който момент ищцата била служител в училището и полагала труд по ТПО с ответника, при което се явявала адресат на нормата и до момента на прекратяване на ТПО се ползвала от създаденото с нея по - благоприятно положение, така както всички други служители по ТПО с ответника към същия момент. Съответно отказът за презчисляване на трудовото възнаграждение, според ищцата, противоречал на предвиденото с нормативния акт, който не съдържал такова изключване, поради което не можело да ползва ответника. В този смисъл ищцата препраща към създадена съдебна практика : Решение № 3970 от 05.03.2024 г. по гр. дело № 20231110161782 по описа за Софийски районен съд, Решение № 389 от 23.02.2023 г. по гр. дело № 20232120107742 по описа на Районен съд - Бургас, Решение № 372 от 24.03.2023 г. по в. гр. д. № 66/2023 г. на Окръжен съд - Варна и др.

Разпечатката съдържа 28 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65d34e30-ac1e-46ea-82b6-0ab539563a68