Решение № 1319 от 09.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1319 гр. Варна, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20213110110138 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл.228 ЗЗД от П. П. ВЛ. срещу А.П. Ф. за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №1786/19.05.2021г., издадена по ч.гр.д. №**/2021г. по описа на ВРС в полза на ищеца за следните суми :сумата от 1892.58 лева, представляваща сбор от неплатена наемна цена за месец март и месец април 2021г. по Договор за наем от 01.10.2020г., с който е отдадено под наем Жилище, находящо се в гр.Варна, ул.“*“№90 с площ от 100 кв.м., представляващо обединени по архитектурен проект апартамент №26 и ателие №5, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 18.05.2021г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди,че по силата на сключен между страните Договор за наем на недвижим имот от 01.10.2021г., ищецът предоставил на ответника за временно възмездно ползване жилище находящо се в гр.Варна, ул. „*“ №90, с площ от 100 кв.м., представляващо обединени по архитектурен проект апартамент №26 и ателие №5, със срок до 14.01.2021г. при наемна цена 650 евро месечна, която следвало да бъде заплащана в брой срещу разписка или по посочена в договора банковата сметка на името на П. П. ВЛ. в банка ДСК. Твърди се, че по силата на §4, т.3 от договора, същия е продължен за срок от една година, предвид обстоятелството, че никоя от страните не е уведомила другата, че ще счита договора за прекратен с изтичане на срока.

1

Наемните вноски били заплатени от наемателя, за периода от 15.01.2021г. до 31.01.2031г. и за месец февруари 2021г.

За месец март и месец април 2021г. ответникът не платил дължимият месечен наем в общ размер на 2542.58 лева. На 29.03.2021г. били преведени 650 лева, с които била покрита частично наемната вноска за месец март 2021г.

Претендират се направени деловодни разноски в настоящето производство и в заповедното производство, както и заплащането на адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че 29.03.2021г. е превел на ищеца сумата от 650 лева и изрично е упоменал, че това е последен наем до 15.03.2021г. Твърди, че имал устна уговорка със собственика на имота, че при невъзможност да плаща месечния наем, може да плати за периода, в който е пребивавал и да освободи имота. Излага, че бил наясно, че при освобождаването депозитът платен при сключване на договора, който платил, оставал в полза на наемодателя.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, на*а следното :

Съгласно представения по делото Договор за наем от 01.10.2020г. П. П.

ВЛ. е отдал под наем за временно и възмездно ползване на АНТ. П. ФР. апартамент 26 на ет.6 и ателие №5 на ет. 6, находящи в гр.Варна, ул.“*“ №90 срещу месечен наем в размер на 650 евро, платими в левовата им равностойност по курса на БНБ към датата на плащане, дължими до 5-то число на месеца, за който се отнася. Съгласно чл.3 договорът е със срок до 14.01.2021г., като в случай че до един месец преди датата на изтичане на срока на договора никоя от страните не уведоми другата за прекратяването му, срокът на договора продължава с още една година.

Представено е извлечение от сметката на ответника в Банка ДСК ЕАД , съгласно което на 29.03.2021г. същият е превел на П.В. сумата от 650 лева с посочено основание „ последен наем до 15-ти“.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

В производството по установяване съществуването на вземането си, кредиторът следва при условията на главно и пълно доказване да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ответника и размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

Не е спорно по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са били валидно обвързани от 2 облигационно правоотношение по сключен договор за наем от 01.10.2020г. на апартамент, при задължение на наемателя да заплаща наемна цена в размер на 650 евро.

Ответникът оспорва дължимостта на наемните вноски с твърдението, че имал устна договорка с наемодателя, че при невъзжност да плаща месечния наем, може да плати за периода, в който е прибивавал в имота и да го освободи.

Съгласно чл. 228 от ЗЗД , с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.

Представеният договор установява твърденията на ищеца, че имотът е бил предоставен за ползване на ответника, който от своя страна не установи твърденията си за налична устна уговорка за прекратяването му. Договорът е бил продължен в хипотезата на §4,т.3 и действащ към процесния период. В §11 са посочени хипотезите на прекратяване на договора и форма за това не е наличие на устна договорка, която дори и не се установява да е била налице.посочването в представеното платежно нареждане основание за превод на сумата от 650 лева на 23.03.2021г. „ последен наем до 15-ти“ не представлява волеизявление за прекратяване на договора, а по скоро конкретизира периода, за който се плаща.

При това положение с оглед наличието на облигационно правоотношение между страните за ответника е възникнала отговорността за заплащане на месечен наем, съобразно договореното.

На изложените съображения съдът на*а исковата претенция за доказана и основателна в цялост, поради и което следва да бъде уважена.

По разноските :

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят реализираните от същия разноски в производството по делото, за които са налице доказателства да са извършени, както следва : разноски в заповедното производство: в размер на 37.85 лева за дължима д.т. и 237.45 за адвокатско възнаграждение; 37.85 лева – дължима д.т.; 363 лева за адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди в полза на адв.П.В., на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.

На горните съображения съдът :

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на

3

П. П. ВЛ., ЕГН:

********** с адрес гр.София, ул.“**“ №24, вх.Б, ет.12, ап.61, че АНТ. П. ФР., ЕГН: ********** с адрес с.Н,, ул.“*“ №2А, общ.Русе ДЪЛЖИ ЗАПЛАЩАНЕТО на присъдените със Заповед за изпълнение

№1786/19.05.2021г., издадена по ч.гр.д. №**/2021г. по описа на ВРС в полза на ищеца за следните суми : сумата от 1892.58 /хиляда осемстотин деветдесет и два лева и петдесет и осем ст./лева, представляваща сбор от неплатена наемна цена за месец март и месец април 2021г. по Договор за наем от 01.10.2020г., с който е отдадено под наем Жилище, находящо се в гр.Варна, ул.“*“№90 с площ от 100 кв.м., представляващо обединени по архитектурен проект апартамент №26 и ателие №5, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 18.05.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл.422 ГПК.

ОСЪЖДА АНТ. П. ФР., ЕГН: ********** с адрес с.Н,, ул.“*“ №2А, общ.Русе да заплати на П. П. ВЛ., ЕГН: ********** с адрес гр.София, ул.“**“ №24, вх.Б, ет.12, ап.61 сумата от 75.70/седемдесет и пет лева и седемдесет ст./ лева, представляваща разноски за заповедното производство и разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА АНТ. П. ФР., ЕГН: ********** с адрес с.Н,, ул.“*“ №2А, общ.Русе да заплати на адвокат П. П. ВЛ., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“*“ №13, ет.2, ап.2 сумата от 600.45/шестстотин лева и четиридесет и пет ст./ лева, представляваща дължимото адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му от страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4