Решение № 92 от 06.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. София, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600855 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 12.11.2021г., постановена по НОХД №1980/2019г. на 19 - ти състав при Специализираният наказателен съд (СНС - закрит), е признал подсъдимия П. М. С., ЕГН**********, роден на ******** г. в гр. ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, жив. в гр. ***, ул.“***“ № ***, ЗА ВИНОВЕН, в това че, за периода от неустановена дата през месец ноември на 2016 г. до 02.06.2017 г. в гр. ***, в условията на продължавано престъпление - с осем деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г., чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята

- да преведе в негова полза, на негово име и на името на различни лица - Е. П. М., Н. С. И., С. Б. Т., З. Р. И., С. В. Д., М. В. М., К. Д. Б., парични суми и с това причинил на М. Г. имотна вреда общо в размер на 5 794,50 лева, като деянието е придружено със заплаха за убийство /при условията на чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК/, и деянието е извършено при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан с определение на СГС, НО, по НЧД 3534/13г. влязло в сила на 30.09.2014г. по НОХД № 8220/2011г. по описа на СРС, НОХД № 1980/12г. по описа на СГС и по НОХД 3912/2012г. по описа на СГС, с което му е било определено едно общо наказание от 8 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ и на основание чл.24 от НК е било увеличено с 1 година, а именно на 9 години и 6 месеца лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления, изпълнението на които не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, както следва:

1.На неустановена дата през ноември 2016 г. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г. чрез заплашване - казал , че „ако не му изпрати сумата от 150 лева, ще бъде залята с киселина, ще бъде изкормена и детето ще изчезне, както и че ще се обади на д-р А. да предостави информация във вреда на пострадалата“, да извърши нещо противно на волята

- да преведе в негова полза, на името на Н. С. И. парична сума в размер на 150 лева, като на 18.11.2016 г. М. Г. превела на името на Н. С. И.

1 парична сума в размер на 150 лв., и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на 150 лева;

2.На неустановена дата в началото на декември 2016 г. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г. чрез заплашване – казал , че „ще разчлени детето , ще разчлени майка , както и баща “, да извърши нещо противно на волята да преведе в негова полза, на името на Н. С. И. парична сума в размер на 200 лева, като на 05.12.2016 г. М. Г. превела на Н. С. И. паричната сума от 200 лв. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на 200 лева;

3.На 08.12.2016 г. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага принудил М. В.

Г. чрез заплашване - казал , че „ще я дебне, ***..“, да извърши нещо противно на волята да преведе в негова полза на негово име и на името различни лица парични суми, както следва: на същата дата пострадалата направила три броя парични превода на различни суми на различни лица, а именно - превела сумата от 1000 лева на негово име, сумата от 489,10 лева на името на С. В. Д. и сумата от 489,10 лева на името на Е. П. М. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на общо 1978,20 лева, като деянието е придружено със заплаха за убийство/при условията на чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК/;

4.На 20.12.2016 г.,в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В.

Г. чрез заплашване - казал , че „ще я пресрещне пред болницата, ***.“, да извърши нещо противно на волята - да преведе в негова полза на името на различни лица парични суми, както следва: на същата дата пострадалата превела сумата от 50 лева на името на З. Р. И., както и на 27.12.2016г. превела сумата от 50 лева на името на М. Д. М., вследствие на отправената спрямо нея заплаха от 20.12.2016г. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на общо 100 лева;

5.На 16.01.2017 г. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В.

Г. чрез заплашване - казал й, че „ ще я ***“, да извърши нещо противно на волята - да преведе в негова полза на името на К. Д. Б. парични суми, както следва: на същата дата пострадалата превела сумата от 250 лева на името на К. Д. Б., както и на 24.01.2017г. превела сумата от 250 лева на името на името на К. Д. Б., вследствие на отправената спрямо нея заплаха от 16.01.2017г. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на общо 500 лева;

6.На 24.03.2017 г. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В.

Г. чрез заплашване - казал й, че „ ще изчезне и ***“, да извърши нещо противно на волята да преведе в негова полза, на негово име и на името на С. Б. Т. парични суми, както следва: на същата дата пострадалата превела сумата от 300 лева на негово име, както и сумата от 480 лева на името на С. Б. Т., и на 31.03.2017г. превела сумата от 100 лева на името на С. Б.

Т., вследствие на отправената спрямо нея заплаха от 24.03.2017г. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на общо 880 лева;

7.На 25.04.2017г. в гр. *** с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В.

Г. чрез заплашване - казал й, че „ ако не му изпрати парична сума, ***“, да извърши нещо противно на волята - да преведе в негова полза на името на Н. С. И. сумата от 493,15 лева и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на 493,15 лева;

8. На 22.05.2017г. в гр., *** с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В.

Г. чрез заплашване - казал ѝ, че „ако не му преведе пари, ***“, да извърши нещо противно на волята

- да преведе в негова полза на негово име и на името на С. Б. Т. парични суми както следва: на същата дата пострадалата превела сумата от 493,15 лева на името на С. Б. Т. и на 02.06.2017г. превела сумата от 1000 лева на името на С., вследствие на отправената спрямо нея заплаха от 22.05.2017г. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на общо 1493,15 лева, поради което и на основание чл. 214, ал. 3, т. 2, вр. чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал.2, т.1, алт. 1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А“, вр. чл. 54 от НК го ОСЪДИЛ, като му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 8 /ОСЕМ/ ГОДИНИ и „ГЛОБА“ в размер на 300/триста/ лв. за изтърпяване при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А от ЗИНЗС.

Със същата присъда, съдът го оправдал, В ЧАСТТА от обвинението, че отделните деяния на продължаваното престъпление осъществяват един и същ състав на престъплението по чл. 214 от НК, както и по обвинението по т. 7, в частта, деянието да е 2 било придружено със заплаха за убийство, по квалификацията му по чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК.

С оглед осъдителния характер на присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия П. М. С. е бил осъден да заплати разноските по делото (сумата от 304,98 лв. за разноски, направени в досъдебното производство, са присъдени за изплащане по сметка на СДВР, а сумата от 120 лв. за направени разноски в хода съдебното производство, за плащане по сметка на първоинстанционния съд.

Срещу така постановения съдебен акт са депозирани въззивни жалби от подсъдимият П. М. С. и служебният му защитник адв.В. К., както и допълнение към жалбата на защитника, които са били подадени в законния срок по чл.319 ал.1 НПК. С жалбите се претендира, че първоинстанционната присъда е неправилна, че съдът безкритично е възприел обвинителните факти описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, че едностранчиво се доверил на твърденията на пострадалото лице – свидетеля М. Г., които били изложени пред съдът непълно и противоречиво.

Според защитата, съдът е постановил обжалвания съдебен акт, при противоречиви, непълни и превратно установени доказателствени факти, като се твърди, че част от изводите били формирани на основата на предположения. Сочи се, че едностранчиво, съдът възприел заключенията на съдебно психиатричната експертиза на Б. и К., в отговорите на която нямало категоричен извод за наличие на причинно следствена връзка между действията на подсъдимия и установеното психично състояние на свидетеля Г.. Според защитата, общата житейска логика сочела, че след като са възникнали и са се установили отношения с личен и интимен характер между подсъдимия и пострадалата Г., следователно извършените парични преводи, инкриминирани в обвинението били доброволни, а твърденията за принуда и заплахи, били измислени и мотивирани от Г., поради ревността на Г. от свидетеля А. Д. и като реакция след разрив в отношенията им, повлияна от заявеното нежелание на подсъдимия да продължава отношенията си с Г..

В пледоарията на защитника, се навеждат същите доводи, въз основа на които се иска да бъде отменена атакуваната присъда и подс. С. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно, е направено искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата, което според защитата означавало, че липсват мотиви за съществена част от фактите по делото.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр.София (АП София) оспорва жалбата срещу присъдата на СНС и иска въззивният състав да потвърди първоинстанционния акт в цялост като правилен, обоснован и законосъобразен. Излагат се съображения, относно претендираните от защитата процесуални нарушения, като се възразява, че такива не са били допуснати, поради което не се налагало отмяна на съдебния акт. Представителят на прокуратурата, пледира, че съдът е положил нужните усилия за събирането на доказателствата, въз основа на които е направил правилен и задълбочен анализ, взел е правилно и обосновано решение по въпросите на чл.301 НПК, спазвайки принципите за разкриване на обективната истина и правилно е осъществил оценъчна дейност, поради което е бил постановен законосъобразен съдебен акт. Посочва, че в мотивите към присъдата, съдът е подложил на подробен и задълбочен анализ доказателствените източници, както по отделно, така и при съвкупната им съпоставка, с оглед преценка за достоверността им, като е формирал правилни изводи. Акцентира, че присъдата не се основана само на показанията на пострадалото лице, нито на предположения, както се твърди във въззивните жалби. Настоява да се приеме, че на възраженията на защитата и изложените защитни доводи е даден аргументиран и изчерпателен отговор.

В частта за наложеното наказание и решаване на въпроса за наказанието на подсъдимия, според прокурора, съдът е отчел както смекчаващите, така и отегчаващите обстоятелства. Претендира, че съдът не бил забелязал и не е отчел и други отегчаващи такива, които и без да са били отчетени, наказанието е било определено справедливо и не следва да бъде смекчавано. Като допълнителни отегчаващи обстоятелства се посочва това, че деянията включени в единното продължавано престъпление за много на брой , че са били осъществявани в продължителен период, че психично здраве на пострадалата е било 3 засегнато в значителна степен, че принудата била упражнявана многократно. Като изразява несъгласие с наведените съображения и направените искания от защитата и подсъдимият, предлага въззивните жалби да бъдат оставени без уважение. Представителят на държавното обвинение, изразявайки пълно несъгласие със заявените във въззивните жалби възражения за пороци и нарушения, счита присъдата на СНС за правилна и законосъобразна и пледира да бъде потвърдена.