Определение № 353 от 12.05.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. Враца, 12.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500178 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от адвокат В. Д. В., против определение №147/10.03.2026г.на Районен съд-Оряхово, постановено по гр.дело №1219/2025г., с което молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение №26/25.02.2026г. в частта му за разноските, е била оставена без уважение.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Развиват се доводи, че общата сума по договора, чиято нищожност е прогласена, е 9836,80 лв., като това е и цената на иска, върху която следва да бъде определено адвокатското възнаграждение. Жалбоподателят посочва, че вместо да съобрази това, районният съд неправилно е определил възнаграждението върху сумата, която ответникът е осъден да заплати като недължимо платена.

Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на сумата от 656,34 евро, като равностойност на 1283,68 лева.

Ответникът по жалбата „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД е ангажирал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се, че исковата молба е бланкетна и е една от общо петте, подадени против ответника, като разделянето цели единствено недобросъвестно възлагане на разноски. Поддържа се също, че делото не е с фактическа и правна сложност и прилагането на размерите по Наредба №1/2004г.за адвокатските възнаграждения не обвързва съда. Позовавайки се на практика на ВКС и на други съдилища в страната въззиваемото дружество посочва, 1 че адвокатското възнаграждение следва да бъде определяно спрямо действително вложения адвокатски труд, а съдилищата имат задължението да осуетяват злоупотреби със субективни права. В заключение се посочва също, че обжалваното определение е съобразено с практиката на СЕС, която е задължителна за националните съдилища.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство по гр.д.№1219/2025 г. по описа на РС-Оряхово е образувано по искова молба на Г. Ф. П. от гр.Оряхово, действаща чрез пълномощника си адв.В. В., с която против „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, са предявени следните обективно съединени искове:

1/ Иск за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №40005104723/23.07.2021г., сключен между страните;

2/ Евентуален иск за прогласяване недействителността на клаузи от същия договор;

3/ Иск за осъждане на ответното дружество да върне сумата от 5836,80 лева, представляваща недължимо платена сума по чл.V от договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, до погасяване на задължението.

С исковата молба са представени пълномощното на адв.В. В. и договор за правна помощ, от които е видно, че е извършено упълномощаване и е договорено безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

По делото е проведено едно съдебно заседание, в което ищецът и неговият процесуален представител не са се явили лично, а преди същото е депозирана писмена молба за даване ход на делото в отсъствие на пълномощника.

С постановеното по делото Решение №26/25.02.2026г. районният съд е прогласил договора за кредит за нищожен и е осъдил ответника „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД да заплати на ищцата сумата от 1627,43 евро, като недължимо платена по нищожен договор, а на адв.В.-адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 246,39 евро, съобразно уважената част от иска.

С молба от 27.02.2026г. адв.В. е поискал изменение на решението в частта му за разноските и присъждане на възнаграждение в размер на 656,34 евро. В молбата са изложени съображения, че възнаграждението следва да се определи според цената на договора, която е и цена на иска по чл.26 ЗЗД.

Както бе посочено, с постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение №147/10.03.2026 г. районният съд е оставил без уважение тази молба. Изложени са мотиви, че исковете се основават на един и същи правопораждащ факт и възнаграждение се дължи само за осъдителния иск, а определеното възнаграждение 2 съответства на фактическата и правна сложност на делото.

При така възприетото от фактическа страна, въззивният съд прави следните правни изводи:

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дел С 438/22, което е задължително за всички съдилища в Република България на основание чл.633 ГПК, е прието, че чл.101, пар.1 от ДФЕС във връзка с чл.4, пар.3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

След постановяване на посоченото решение на СЕС са постановени множество съдебни актове на ВКС на РБ, в които се приема, че регламентираните от Наредба № 1/2004 г. не представляват обвързващи съда правила, а могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай липсва особена фактическа и правна сложност на делото.

Проведено е едно открито съдебно заседание, на което страните и техните пълномощници не са се явили и работата на адв.В. е сведена до подготовката и написването на исковата молба, запознаването с отговора на ответника и със заключението на вещото лице по назначената икономическа експертиза.

Действително против ответника са предявени два обективно съединени иска (предявен е и евентуален иск, който не е бил разгледан, поради уважаване на главния иск), но следва да бъде отчетено, че същите се основават на един и същ правопораждащ факт - недействителност на договор за потребителски кредит. Първият (установителен) иск за прогласяване на тази нищожност има обуславящ характер по отношение на втория осъдителен иск за връщане на даденото въз основа на нищожен договор, което предполага и еднаква защита по двата иска. Цената на първия от 3 исковете се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.4, пр.1-во от ГПК, а на осъдителния иск-по чл.69, ал.1, т.1 от ГПК.

Независимо обаче, че и двата предявени иска са оценяеми, специфичният предмет на иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД-нищожност на договор за потребителски кредит, налага защитимият материален интерес, а оттам и цената на иска, да бъде съобразен с императивната разпоредба на чл.23 от ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По тази причина винаги и независимо дали договорът за кредит ще бъде прогласен за пълно или частично недействителен, кредитополучателят дължи заплащане на чистата стойност на кредита и засегнатия му материален интерес ще се определи от онази част от стойността на договора, която той не дължи в условията на нищожен договор.

В разглеждания случай ищцата се позовава именно на разпоредбата на чл.23 от ЗПК, като твърди, че поради нищожност на договора за потребителски кредит не дължи на ответника нищо друго, освен чистата стойност на кредита. Поради това и като се вземе предвид посочената в договора негова обща стойност от 9836,80 лв., цената на иска следва да се определи като от тази стойност се извади чистата стойност на кредита от 4000 лв. и цената се определи на сумата от 5836,80 лв.

Районният съд правилно е приел, че справедливо би било да бъде определен един адвокатски хонорар за двата предявени иска, но не е отчел, че обуславящ характер има иска от чл.26, ал.1 от ЗЗД, за чието пълно уважаване възнаграждението по Наредба №1/2004г.за адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 451,82 евро, което е и справедливия размер на възнаграждението, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от адвоката работа.

В заключение съдът намира за необходимо да посочи, че доказателства във връзка с възражението на въззиваемото дружество за съществуването на множество еднотипни дела срещу дружеството, заведени от адв.В., не са представени по делото.

Независимо обаче дали действително има такива дела, работата на адвоката не следва да бъде подценена, доколкото подготовката и проучването на материалите и доказателствата, което адвокатът извършва по всяко от делата, са индивидуални, предвид разликите в правопораждащите факти, на които те се основават.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е основателна и обжалваното определение ще следва да се отмени, като в полза на адв.В. допълнително се присъди сумата от 205,43 евро, като разлика между полагащия се размер на възнаграждението и присъдения с решението на районния съд.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение №147/10.03.2026г.на Районен съд-Оряхово, постановено по гр.дело №1219/2025г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №26/25.02.2026г.на Районен съд-Оряхово, постановено по гр.дело №1219/2025г. в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД,със седалище гр.София, ЕИК 175074752, да заплати на адвокат В. Д. В. от АК-Враца, БУЛСТАТ 180365713 и адвокатски номер 1000025030, допълнително сумата от 205,43 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на ищцата Г. Ф. П. в производството пред районния съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5