Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 18.11.2019, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
1293/2019
Подписан
18.11.2019
В сила
10.12.2019

Цитирани разпоредби

  • чл. 4, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.60 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 60, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 186 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 188 · Закон за данък върху добавената стойност

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№112 гр. Хасково,

18.11.2019г.

Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Цветомира Димитрова като разгледа докладваното от съдия Димитрова частно административно дело № 1293 по описа на съда за 2019 година, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

60, ал. 5 от АПК.

Образувано е по жалба „Дива 19“ООД, гр. Х., подадена чрез процесуален представител, срещу Разпореждане за предварително изпълнение на наложена със Заповед № ФК-689-0031664/23.10.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект – пицария“Парчето“ находящ се в гр. Х., бул. „О.“ №. и забрана достъпа до него за срок от 10 дни, на основание чл.

186, ал.1, и чл.

187, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение е незаконосъобразно и немотивирано.

От регламентираните в чл.60 АПК хипотези било видно, че такова разпореждане можело да бъде постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките.Приложението на чл. 60, ал.1 от АПК за всеки административен акт, когато за този акт законът не предвиждал предварително изпълнение, не бил разума на закона вложен в тази разпоредба. Извършеното нарушение на 12.10.2019г. се изразявало в неиздаване на фискален касов бон на обща стойност 1.90 лева. Никой от установените факти не водел на извода, за нужда да се осигури животът или здравето на гражданите, с неиздаденият касов бон за 1.90 лева(стойността на покупката била толкова малка, че практически от нея не били настъпили вреди за фиска) и не бил накърнен важен държавен или обществен интерес. Нямало данни за наличие на опасност, че можело да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, нито че от закъснението на изпълнението можело да последва значителна или труднопоправима вреда. ПАМ не била санкция, защото нямала за цел да поправи и превъзпита нарушителя, още по-малко санкция представлявало разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ. Стремежът да се обоснове системност в извършването на едни и същи нарушения било мотив за налагане на по-висок размер на административно наказание за тях, но запечатването на обекта преди влизане в сила на заповедта за ПАМ, не можело да обезпечи дори събирането на санкциите, които за нарушението по чл.35, ал.1, т.1 от Наредба № 18 от 13.12.2006г. на МФ въобще не били наложени. Твърди се, че в случая органът се опитвал да накаже дружеството /лицето чрез предварителното изпълнение на ПАМ, въпреки че това не била целта както на принудителните административни мерки, така и на предварителното изпълнение на административните актове. Счита се, че мотивите на административният орган извън изрично изброените фактически основания били общи и абстрактни. Не можело да се твърди, че нарушението ощетявало бюджета и засягало значим интерес за държавата и обществото, след като стойността на покупката, за която не бил издаден касов бон бил в общ размер на 1.90 лева. Целта за която се налагала ПАМ по принцип можело да бъде постигната без да се налага предварително изпълнение на тази мярка и по принцип нямал значими интереси, които изисквали нейното изпълнение да бъде обезпечено предварително, преди влизане в сила на самата ПАМ.С тази ПАМ не можел да се защити фискът защото изпълнението й не се състояло в събирането или предотвратяване е разхищаването на средства и имущество, което съответният търговец притежава и които можело да послужат за ефективно събиране на дължими публични задължения. Ефектът от изпълнението на ПАМ не би бил по-различен ако тя се изпълнела след като административният акт, който я постановява влезе в сила. Установяването на укрити приходи т продажби можело и да попада в хипотезата на труднопопрвими вреди , но само ако са констатирани такива в количество, което да не било на ръба на статистическата грешка. Според жалбоподателя абсолютно неправилно административният орган приел, че превенцията срещу ощетяване на фиска е именно разпореждането за предварително изпълнение. Заповедта за ПАМ, с която било постановено запечатване на търговският обект нямало по никакъв начин да обезпечи неощетяването на фиска, защото чрез запечатването на търговският обект не можело да се събират данъчни задължения. Напротив така дейността на търговеца, щяла да бъде спряна, а оттук и неговите приходи, които да обезпечат плащането на публични задължения. Според жалбоподателя по този начин административният орган злоупотребявал със законовата възможност дадена в чл. 60, ал.1 от АПК. Обжалваното разпореждане било незаконосъобразно и поради това, че се с връчването на ПАМ административният орган следвало да връчи и наказателно постановление, за да можело лицето да заплати наложената му имуществена санкция и по този начин да бъдела прекратена ПАМ, за да се постигнат целите визирани в чл.186, ал.1 , вр . с чл. 187, ал.4 от ЗДДС. Такова НП не било връчването на дружеството.

По изложените в жалбата съображения се моли да бъде отменено разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-689-0031664/23.10.2019г.на Началник отдел“Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП.

В жалбата е обективирано и особено искане- за спиране допускането на предварително изпълнение на наложената ПАМ-запечатване на търговски обект- пицария“Парчето“ находящ се в гр. Х., бул.“О.“ № .. и забрана за достъпа до него за срок от 10 дни до приключване на производството, с влязъл в сила съдебен акт.

С писмо вх. № 7108/18.11.2019г. и вх. № 7110/18.11.2019г. по описа на съда, по делото е постъпила изисканата от съда с разпореждане от з.з. от 15.11.2019г. административната преписка по издаване на процесното разпореждане, съдържаща и становище от процесуален представител на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив ЦУ на НАП –с което се оспорва жалбата. Претендира се юрисконсулско възнаграждение.

Жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ е подадена от лице с правен интерес- адресат на разпореждането за допускане предварително изпълнение, в законоустановения преклузивен срок предвиден в чл.

60, ал.5 от АПК и е допустима за разглеждане по реда на същата норма.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

За да приложи ПАМ административният орган е приел, че на 12.10.2019г. в 11. 20ч., на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС- пицария“Парчето“, находящ се в гр. Х., бул.“О.“ № . стопанисван от „ Дива 19“ЕООД, гр. Х.(понастоящем ООД) е извършено нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство или от кочан с ръчни касови бележки при осъществена контролна покупка на обща стойност1.90 лева(0.60 лева айран и 1.30 лева пица на парче). Тези обстоятелства са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА, № 0031664 от

12.10.2019г. Отпечатан е дневен финансов отчет , като е констатирана положителна касова разлика в размер на 148.10 лева.

В заповедта, на осн. чл.

188 от ЗДДС и чл.

60 от АПК е включено и разпореждане за предварително изпълнение на принудителната административна мярка. С мотиви -за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в търговския обект, респективно правилното определяне на реализираните приходи и размера на публичните задължения. Посочено е, че ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност за извършване на ново нарушение, както и поради това че от закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или труднопоправима вреда, а именно съществено отклонение от данъчното облагане на конкретният субект. Съобразен е вида на дейността предполагаща възможност за реализиране на големи обороти от продажби поради разнообразните цени и богатият асортимент на предлаганите стоки.

Съгласно чл.

188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.

186, ал. 1 от ЗДДС /запечатване на обект със съпътстващата забрана за достъп до него/ подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Очевидно законодателят не счита, че е налице особено важен държавен интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения при регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство и се налага принудителна административна мярка по чл. 186 ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на закона, а по разпореждане на административния орган при наличие на някое от основанията по чл.

60, ал. 1 от АПК. Следователно актът, с който се постановява предварително изпълнение на ПАМ по чл.

186, ал. 1 от ЗДДС, при всички положения трябва да съдържа мотиви, указващи на конкретните фактически основания, обуславящи наличието на една или няколко от изброените хипотези в чл.

60, ал. 1 от АПК: осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси, опасност от осуетяването или сериозното затрудняване на изпълнението на акта или съществуваща реална възможност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на изпълнението.

Затова при допускане на предварително изпълнение в тежест на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на акта, което в настоящия случай не е сторено.

Настоящият съдебен състав счита, че така посочените, в чл. 60, ал.1 от АПК, цели на предварителното изпълнение не могат да бъдат постигнати с допуснатото предварително изпълнение на ПАМ. Мярката е запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 10 дни, а нарушението е неиздаване на фискална касова бележка. Законосъобразното отчитане на продажбите чрез фискалното устройство на търговския обект и неизвършване на нарушения от същия вид, е превантивната функция на имуществената санкция, която евентуално ще се наложи на жалбоподателя, съответно на самата ПАМ, а не на предварителното й изпълнение. Предварителното изпълнение на мярката не гарантира законосъобразното отчитане на продажбите чрез фискалното устройство на търговския обект, нито неизвършване на нарушения от същия вид след изтърпяване на ПАМ, а само мотивира търговеца да плати предварително предвидената за извършеното нарушение имуществена санкция. Принудителната административна мярка, наложена на 23.10.2019г. е във връзка с проверка на обекта на 12.10.2019г., при която е констатирано неотчитане на сума от

1.90 лева с издаване на фискален бон от наличното в обекта ФУ и положителна разлика между фактическата касова наличност и тази отчетена от ФУ – 148.100 лева . Действително локацията на обекта е на оживен булевард , но в административната преписка не се съдържат писмени доказателства от които да е видно какъв е клиентският поток към обекта и какъв е обичайният среднодневен оборот на дружеството за този обект, за да се направи извода че той е често посещаем. Освен това нарушението е установено за първи път, няма данни и не се твърди от административният орган да са налице други неизпълнени от страна на дружеството преди 12.10.2019г. задължения, във връзка със спазването на фискалната дисциплина. Предвид което не може да се обоснове извод, за създадена от дружеството жалбоподател организация на работата, която позволява част от оборота системно да не се отчита през фискално устройство, както и че е индикация за трайно отклонение от спазване на данъчното законодателство.

Твърденията, че от закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда за фиска, а именно съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретният субект са общи и неконкретизирани и не са достатъчни, за да се приеме за мотивирано разпореждането на това основание. Освен това следва да се посочи, че установяването на укрити приходи от продажби може и да попада в хипотезата на труднопоправими вреди, но само ако се констатира, макар и чрез косвени доказателства, че заплащането на данъчните задължения, произтичащи от тези укрити приходи, не може да бъде обезпечено. Дори тогава обаче с предварително изпълнение на ПАМ, като процесната не може да се предотврати настъпването на труднопоправимата вреда. Защото със запечатването на търговският обект не може да се постигне предотвратяване на укриването на приходи, нито да се обезпечат публичните вземания възникнали от тези укрити приходи, както и не може да доведе до защита на вземанията, които фиска евентуално има. Предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид не е предвидено от законодателя в чл. 60, ал.1 от АПК, като основание за издаване на разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената