Решение № 5351 от 20.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5351 гр. С., 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110133981 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу С. Н. Н. и П. Г. Н., с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумите както следва: С. Н. Н. – ¾ от общото вземане или сумата от 597,97 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.09.2024 г. до окончателно изплащане на сумата; 116,01 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 23.08.2024 г.; 17,99 лева - стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.07.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до окончателно изплащане на сумата и 4,66 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2021 г. до 23.08.2024 г.; П. Г. Н. – ¼ от общото вземане или сумата от 199,32 лв.

-стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.09.2024 г. до окончателно изплащане на сумата; 38,67 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 23.08.2024 г.; 6,00 лева - стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.07.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,56 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2021 г. до 23.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54046/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.

Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент, 1 находящ се в гр. С., ж. к. „Х. С.“ бл. № **, вх. *, ап. **, имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 З Е . Твърди, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“ ЕАД. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали общ отговор на исковата молба. Ответниците не оспорват, че имат качеството потребители на топлинна енергия, както и обстоятелството, че процесният имот е топлоснабден, в това число и показателите в ежемесечните отчети, отчетите на уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки, общата стойност на потребената топлинна енергия, начисляването

, отчисляването , и техническото съС.ие на общия топломер. Правят възражение за изтекла погасителна давност на задълженията, възникнали преди 05.09.2024 г. /датата на подаване на заявление по реда на чл. 410 ГПК/. С оглед на обстоятелството, че лихвата е акцесорно задължение, следващо главното задължение, то поддържат, че лихвите, начислени върху посочените задължения, също са погасени по давност.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх.№ ****** от „Т. С.“ ЕАД за сумата от 797,29 лева, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.09.2024 г. до окончателното плащане на задължението, сумата от 154,68 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 23.08.2024 г., сумата от 23,99 лева, представляваща стойността на предоставена в периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от 05.09.2024 г. до окончателното плащане на задължението, сумата от 6,22 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2021 г. – 23.08.2024 г., в условията на разделна отговорност, при квоти ¾ за С. Н. Н. и ¼ за П. Г. Н., е образувано ч. гр. д. № 54046/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.

2

По ч. гр. д. № 54046 по описа на съда за 2024 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 29290/18.09.2024 г. за посочените суми.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от ответниците, поради което в изпълнение на указанията на съда е подадена искова молба по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на задълженията, предмет на заповедта.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявените искове ищецът следва да докаже съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че е налице облигационно отношение за доставка на топлинна енергия през исковия период за топлоснабден имот с абонатен № 283446, който се намира в сграда, присъединена към топлопреносната мрежа; процесният недвижим имот е бил топлофициран, както и че за периода от 3

01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ищецът е доставил топлинна енергия в имота в количество на претендираната стойност, в това число че е извършена услуга дялово разпределение от ищеца на претендираната стойност.

Предвид изложеното между страните по делото в процесния период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т. С.“ ЕАД по отношение на процесния имот.

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 16.02.1991 г., по силата на който Н. С.ов Н. придобил право на собственост върху имот – ап. № ** в гр. С., ж. к.

Х. С. бл. № **, вх. *, със застроена площ от 41,47 кв. м.

По делото не е спорно, че Н. С.ов Н. бил в граждански брак с ответницата по делото. Това е видно и от удостоверение за наследници на Н. С.ов Н., починал на 16.03.2018 г., и оставил за свои наследници по закон преживялата съпруга П. Г. Н. и низходящ от първа степен С. Н. Н. /син/, които го наследили, при равни квоти на основание чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН, или ¾ ид. ч. за П. Г. Н. ¼ ид. ч. за С. Н. Н. от целия топлоснабден имот. Индиция в тази насока и представените с писмо от 23.01.2026 г. писмени доказателства, в частност данъчна декларацията за имота по чл. 14, ал. 1, ал. 4 – 6 от ЗМДТ с вх. № **********/28.11.2025 г., в която се съдържа отбелязване на първата страница за поправка/добавка в декларираните квоти в съсобствеността.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач.

Съгласно чл. 155. ал. 1 ЗЕ (доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) клиентите на топлинна енергия в сграда етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини:1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; 3. по реална месечна консумация.

Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на 4 сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от ищцовото дружество.

По релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

При действието на Общите условия от 27.06.2016 г. давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. С предявяване на иска, респ. заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК давността се прекъсва /чл. 116, б. „в“ ЗЗД/.