Определение № 222 от 24.04.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Кюстендил, 24.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500408 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал. 1 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 5894/21.05.2025 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.

„България“ № 49, бл.53 Е, вх.В, чрез пълномощника ю.к. Е.К. определение № 462/23.04.2025 г., постановено от Районен съд - Кюстендил по гр.д.№ 467/2023г. по описа на съда.

С обжалваното определение е допълнено определение № 892/31.07.2023 г., постановено по гр.д. № 467/2023 г. по описа на КнРС, в частта за разноските, като „Профи Кредит България“ ЕООД е осъдено да заплати на адв. Д. Ф. от САК, сумата в размер на 200 лева с равностойност 102.26 евро, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо с оглед изхода от спора, при условията на чл. 38 от ЗА за осъществено процесуално представителство на Р. И. С. по ч. гр.д. № 2379/2022 г. на КРС.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност в смисъл на незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт с оплаквания, че районният съд не е съобразил доводите на дружеството, изложени в подадения отговор на молбата по чл.248 от ГПК, както и не е взел предвид заявеното на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, при липсата на съответствие между цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Изтъква се, че в случая исковото производство е било прекратено, а заповедта за изпълнение - обезсилена, в резултат на процесуалното поведение на длъжника, който се укривал и не е бил открит на адреса, което препятствало редовното връчване на съдебни книжа, като се изтъква и липсата на предпоставки в хода на исковото производство да бъде назначаван особен представител на ответника, именно поради наличието на 1 упълномощаване по заповедното производство на адв. Д. Ф. да го представлява. Счита се, че издадената заповед за изпълнение е била обезсилена, поради бездействието на пълномощника и неупражняването на предоставените й права, поради което на същата не се следва възнаграждение. В частната жалба се изтъква още, че посредством присъждането на разноски не следва да се стига до неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата. Претендира се отмяна на обжалваното определение.

Подаден е отговор на частната жалба от адв. Д. Ф. от САК, в който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. По същество изразява несъгласие с изтъкнатите в жалбата доводи, както и счита, че районният съд е следвало да определи възнаграждението не съгласно чл.6, т.5 от Наредба № 1/2004 г., а съгласно чл.7 ал.7 от същия нормативен акт. Излагат се пространни възражения срещу тезата на жалбоподателя за липса на пропорционалност между определеното възнаграждение и обема на извършената от адвоката работа, като прави пространен анализ на съдебната практика, в това число на СЕС.

Моли се потвърждаване на обжалваното определение.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Производството по ч.гр.д.№ 2379/2022г. по описа на КнРС е било образувано по постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„България“ № 49, бл.53Е, вх.В, против Р. И. С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Кюстендил, ул.„Александър Димитров“ № 41, вх. В, ет. 2, ап. 24.

Съдът е уважил искането на заявителя и е издал заповед № 1095/23.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Заповедта е била връчена на длъжника лично като в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът С., чрез пълномощника си адв. Д. Ф. е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, съдържащо подробна обосновка за недължимост на вземането, основана на доводи за наличие на потребителска защита, водеща до дължимост само на чистата стойност на кредита. Във възражението е било направено искане на адв. Д. Ф. да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице – длъжника в производството.

Към възражението е приложено пълномощно от Р. С. на адв. Д. Ф., както и договор за правна защита и съдействие с предмет представителство по ч.гр.д. № 2379/2022г. по описа на РС-Кюстендил, включително в производството по чл. 422 ГПК, сключен при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. за оказване на помощ на материално затруднено лице. /спр. л. 26-27 от ч.гр.д. № 2379/2022г. по описа на РС- Кюстендил.

Заповедният съд е приел, че възражението е подадено в законоустановения едномесечен срок и с разпореждане № 374/30.01.2023г. е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, съгласно чл.415 от ГПК.

По предявения от заявителя иск по реда на чл.422 от ГПК е било образувано гр.д. № 2

467/2023г. по описа на КнРС. В това производство ответницата не е била открита на нейния постоянен и настоящ адрес, изпълнена е била процедурата по чл. 47 от ГПК и на ищеца е било дадено указание за заплащане на сума 426.66 лева, която да бъде изплатена като възнаграждение на особен представител, който да бъде назначен на ответницата в исковото производство.

Поради неизпълнение от страна на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД на указанието на съда, производството по делото е било прекратено с определение № 801/04.07.2023 г., което е било съобщено на ищеца и не е било обжалвано от същия, а след влизането му в сила, с определение № 892/31.07.2023г. по гр.д. № 467/2023г. по описа на КнРС, съгласно т.13 от ТР № 4/2014г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, издадената по ч.гр.д.№ 2379/2022г. по описа на КнРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1095/23.12.2022 г., е била обезсилена.

Определението е било връчено само на заявителя, съответно ищец в производството.

Препис от същото е бил приложен по заповедното производство, с отметка за влизането му в сила на 24.08.2023 г.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК е депозирана молба с вх. № 11956/18.10.2024 г. от Р. С., чрез адв. Д. Ф. за допълване на постановеното определение за обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с искане „Профи Кредит България“ ЕООД бъде осъдено да заплати на адв. Д. Ф. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Насрещната страна е депозирала отговор на молба с вх. № 12991/12.11.2024 г., с която излага съображения за неоснователност на молбата с правно основание чл. 248 от ГПК.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд, след като е счел, че молбата по чл.248 от ГПК е допустима и съдът е пропуснал да се произнесе по иначе своевременно направеното искане за присъждане на разноски, дължими в условията на чл.38 от ЗАдв., е аргументирал разбиране за основателност на същата за сума в размер на 200.00 лева – дължимо възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, определено по аналогия при прилагане на хипотезата на чл. 6 т. 5, предл. последно от Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ.

При тези доводи, с обжалвания съдебен акт, е допълнено определение № 892/31.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 467/2023г. от описа на КнРС, в частта за разноските, като е осъдено „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, гр.София, бул.„България“ № 49, бл.53Е, вх.В, да заплати на адв.Д. Ф. от САК, със служебен адрес: гр.****, ул.****, №****,ет***,ап.***, сумата в размер на 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 от ЗА за осъществено процесуално представителство на Р. И. С., ЕГН ********** по ч.гр.д. № 2379/2022г. по описа на КнРС.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Частната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. чл. 260 и чл.261 от ГПК.

3

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, когато съдът не се е произнесъл по направено своевременно искане за присъждане на разноски, постановеният съдебен акт подлежи на допълване. В конкретния случай от данните по делото се установява, че още с подаденото възражение по чл. 414 от ГПК процесуалният представител на длъжницата е направил изрично искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.

2 от Закона за адвокатурата. По това искане съдът не се е произнесъл с определението за прекратяване на исковото производство, поради което е налице пропуск, който правилно е бил отстранен по реда на чл. 248 от ГПК, като е постановено обжалваното определение, с което е допълнен крайният съдебен акт, с който е приключило исковото производство в случая – определение за прекратяване на същото.

Неоснователни са възраженията в частната жалба, че разноски не следва да бъдат присъждани в случая. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, когато делото се прекрати, ищецът дължи разноските на ответника. В разглежданата хипотеза производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК е било прекратено поради неизпълнение от страна на ищеца на дадените от съда указания за внасяне на депозит за особен представител, което е било условие за допустимост на исковото производство. Това процесуално бездействие е довело до неблагоприятния за него изход на спора, изразяващ се в прекратяване на производството и последващо обезсилване на издадената заповед за изпълнение, съгласно т. 13 от ТР № 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че на ответника се дължат разноски.

Не може да бъде споделено и възражението, че прекратяването на производството се дължи на поведението на длъжника, който не е бил открит на адреса си, като се твърди, че причина за това било укриването му. Данни за това, респективно доказателства установяващи твърдението не съществуват. Неоснователно е и другото възражение, че прекратяване на производството се дължало на процесуалното бездействие на пълномощника на ответника, който не изпълнил процесуалните си задължения, като се поддържа и, че не е било необходимо при наличие на процесуален представител по пълномощие да се назначава особен представител. Преди всичко при гореизложеното относно производството по гр.д. № 467/2023 г. на КРС, неясно за какво процесуално бездействие на пълномощника става въпрос в случая. Освен това въпросът относно необходимостта от назначаване на особен представител при условията на чл. 47 от ГПК би могло да бъде предмет на обсъждане при преценка правилността на прекратителното определение, с което е приключило исковото производство, но не и в настоящото производство. Както бе посочено обаче и по-горе определението, с което исковото производство е прекратено е влязло в сила като необжалвано.

Задължението за внасяне на депозит за особен представител е в тежест на ищеца и неизпълнението му води до прекратяване на производството независимо от причините, поради които ответникът не е бил намерен. Следователно причината за прекратяването е в процесуалното поведение на ищеца, а не на ответника.

4

Не може да се отрече правото на страната да ползва адвокатска защита при подаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, респективно неоснователни са и доводите, че на процесуалния представител на длъжника не се следва възнаграждение. От доказателствата по делото се установява, че адвокат Д. Ф. е осъществила процесуално представителство, изразяващо се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, което не е бланкетно, а съдържащо релевантни правни доводи. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, възнаграждението му се присъжда в тежест на насрещната страна с оглед изхода на спора. В случая са налице предпоставките за приложение на тази разпоредба.