Решение № 7438 от 05.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7438 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100504761 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 2073 от 13.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 58 491/2022 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав са отхвърлени в цялост предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу „Олис Консулт“ ЕООД, ЕИК 204531235 искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ГПК и чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 2 233,35 лева, представляваща главница за стойността, с която длъжникът се е обогатил без основание в размер на цената на доставена от дружеството топлинна енергия за периода: м.09.2020 г. – м.04.2021 г. за топлоснабден имот с адрес: гр.София, ул.“****, магазин С1+офис, разположен на две нива, аб.№ 431225, ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането, 537,04 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2021 г. до 21.03.2022 г., 3,78 лева, представляваща главница за стойността, с която ответникът се е обогатил без основание в размер на цената за извършена услуга за дялово разпределение за периода: м.03.2020 г. – м.08.2020 г., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането и 1,37 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 01.01.2021 г. до 21.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 15 671/2022 г. по описа на СРС, 62 състав, като неоснователни.

Със същия съдебен акт „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на „Олис Консулт“ ЕООД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 50,00 лева – разноски за заповедното производство и сумата 750,00 лева – разноски за исковото производство.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД, гр.София.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, гр.София. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Наведени са доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, тъй като не се е установило хоризонтални/вертикални щрангове, свързани с топлопреносната мрежа в имота 1 на ответника, предвид това че съгласно приетата СТЕ в процесния имот не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота; че отоплителната система в процесната СЕС е с хоризонтално разпределение на захранващите тръби към радиаторите и има само един вертикален шранг, който минава през обща част на всеки етаж, като от този щранг излизат индивидуалните разклонения към всеки имот; че имотът се намира в топлоснабдена сграда и през него преминава топлинна енергия от общите части. Счита, че Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването е приложима, независимо че претенцията им е на извъндоговорно основание, както и изискванията на чл.153, ал.5 и ал.6 ЗЕ, съотв., че е доказано, че и доставяна топлинна енергия и „Олис Консулт“ ЕООД се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца и следва да върне това, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването.

Моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да уважи изцяло претенцията му, като му се присъдят и направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – „Олис Консулт“ ЕООД в подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба е оспорил същата. Наведени са съображения за неоснователност на релевираните в нея доводи и за правилност и законосъобразност на атакуваното първоинстанционно решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, гр.София не е взело становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно неговата правилност. Съдът е сезиран с положителни установителни искове, заявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника „Олис Консулт“ ЕООД главни и акцесорни вземания, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 15671/2022 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.

След обсъждане на събраните в производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съставът на СГС приема, че фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд и доколкото във въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства, които да я изменят, същият я възприема изцяло и намира, че последната не следва да се преповтаря в настоящия съдебен акт.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. По силата на § 1, т.33а ДР на ЗЕ – в ред. в сила от 17.07.2012 г., небитов клиент е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ – в ред. от ДВ бр.47/21.06.2011 г., продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, 2 сключени между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, след изм. с ДВ бр.54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г. – за небитови нужди.

Това е предвидено и в чл.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр.София, одобрени с решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, действащи към исковия период. От представеното по делото доказателство – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 128, т.ІV, дело № 655/2005 г. на нотариус В. И., рег.№ 271 на Нот.камара, безспорно се установява, че процесният обект: самостоятелен обект, представляващ магазин С1 + офис, разположен на две нива, първо ниво – на сутерен І, кота - 4,81 м. и второ ниво на партер, кота №,00 м. в изградената сграда с административен адрес: гр.София, ул.“****, е предназначен за задоволяване на нежилищни нужди, с оглед на което топлоснабдяването на същия се извършва при условията на чл.149, ал.1 ЗЕ. В производството не се спори, че за процесния период такъв писмен договор не е сключван между главните страни по делото, с оглед на което между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови нужди. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставена топлинна енергия и извършена услуга „дялово разпределение” на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.59, ал.1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД, вън от случаите на чл.55 – чл.58 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание.

Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.

Искът е субсидиарен, като това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднилият може да се защити /чл.59, ал.2 ЗЗД/.

С ангажираните пред СРС доказателства ищецът при условията на пълно и главно доказване в съответствие с изискването на чл.154, ал.1 ГПК не е установил, че реално е доставил топлинна енергия до имота на ответника и че последният е спестил разходи за доставената му топлинна енергия за процесния имот за исковия период.

Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т.3 от ДР на Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването „инсталация в сграда“ или „сградна инсталация“ е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите. Когато към една абонатна станция са присъединени повече от една сграда, всеки от присъединителните топлопроводи е елемент на съответната инсталация в сградата.

Съгласно данните от приетото заключение на изслушаната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, изготвено от вещото лице инж.В.Т., за процесния период за имота-предмет на спора е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и служебно топлинна енергия за БГВ за 1 бр. потребител при норма на разход 0,140 куб.м. за 1 денонощие на основание чл.69, т.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Видно е и че към датата на огледа през 2023 г. в имота липсват отоплителни тела и съответно – уреди за отчет на потребена топлинна енергия и водомер за топла вода; че експертът е бил информиран от „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД, че не разполагат с проект на вътрешната отоплителна система на сградата и такъв не е бил предоставен на вещото лице. Констатирано е, че отоплителната система в сградата е с хоризонтално разпределение на захранващите тръби, като към датата на огледа не са налични отклонения за радиатори за процесния имот, както и че при огледа експертът не е установил визуално наличието на хоризонтални или вертикални щрангове, като поради непредставянето на проекта за вътрешната отоплителна система на сградата не може да се установи реално наличието или липсата на такива. Посочено е и че не е възможно с точност да се изчисли каква площ от процесния имот се намира под топлоснабдената сграда и каква част от него е извън петното на сградата под паркинга; че с голямо приближение около 1/3 част от обема на помещенията се намира под топлоснабдената сграда, а останалата част от 3 около 2/3 от имота са разположени извън петното на сградата, под наличен паркинг, както и че точното разположение на топлозахранващата и топлопредаващата система може да се идентифицира след извършване на обстойно енергийно обследване на обекта, каквото не е направено.