Определение № 31384 от 28.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31384 гр. София, 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело № 20261110112035 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ............. , против Д. Б. А., ЕГН **********, за за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №3154/2025 по описа на РС-Етрополе.

След като разгледа материалите по заповедното дело, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице.

Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по заповедното дело, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК,, т.е. чрез залепване на уведомление. Преди залепване на уведомлението са направени посещения в периода от 20.09.2025 г. до 16.11.2025 г.., като е посочено, че лицето не е открито на адреса.

В приложените по делото книжа за връчване (съобщение, уведомление и разписки) обаче липсват каквито и да е данни за спазване на процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК.

Връчителят не е удостоверил в разписката към уведомлението, че е извършил най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като наймалко едно от посещенията да е в неприсъствен ден. Не са отбелязани датите и часовете на тези посещения.

Също така, връчителят не е събрал и удостоверил конкретни сведения, с посочване на техния източник (например от управителя на етажната собственост, съседи, кметство и др.), дали длъжникът живее или не на адреса. Връчителят не е отбелязал никакви 1 обстоятелства, при които е залепено уведомлението.

Искът по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК се предявява само при наличието на три кумулативни условия:

Връчването да е извършено при условията на чл. 47, ал.5 ГПК;

Длъжникът да не живее на адреса, на който е залепено уведомлението и връчителят да е събрал данни за това по посочените начини- чрез справка от управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по друг начин;

Да е извършено удостоверяване, че длъжникът не живее на адреса с посочване в съобщението на източника на тези данни.

Ако заповедта е връчена чрез залепване по чл. 47, ал.5 ГПК и не е установено надлежно, че длъжникът не живее на адреса или не е направено надлежно удостоверяване на това обстоятелство, заповедта влиза в сила.

На следващо място не се установява по делото длъжникът да е търсен и на местоработата му, в случай че такава е била известна или е могло да бъде направена справка за нея.

Предвид изложеното, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (на каквито се е позовал заповедният съд). Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Второ не е направен опит връчването на съобщението да се осъществи, чрез работодател на лицето, арг. чл. 47, ал. 3 вр. ал. 7 ГПК, т.е. съдът не е изпълнил и задължението си служебно да установи, чрез справка в НОИ и/или НАП, дали длъжникът има регистриран осигурител/работодател, чрез който да се осъществи връчването.

В настоящия случай не само, че не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка (данни, че не живее на адреса), но не се установява да е спазена и самата процедура по чл. 47, ал. 1 ГПК относно трикратните посещения.

С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива - недопустими.

Заради процесуалния характер на разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, същата се прилага заварените производства, поради което исковият съд прекратява производствата във всички случаи, в които по делото не е установено и не е удостоверено надлежно дали длъжникът не живее на адреса , на който е извършено залепването, като исковият съд връща делото на заповедния съд за надлежно връчване на заповедта за изпълнение. (в този смисъл Определение № 379/06.01.2020г. по гр.д. № 20716/2019г. на РС-Варна, Определение № 304/22.03.2020г., по гр. д. №2464/2019г. на РС-Ловеч и др.).

2

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане ( в този смисъл Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на Окръжен съд - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.).

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на РС- Етрополе за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 139281/04.05.2026 г., подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ............., против Д. Б. А., ЕГН **********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 12035/2026 г. по описа Софийски районен съд, 24 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

След стабилизиране на определението, заверен препис от същото, да се изпратят до РС- Горна Оряховица.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3