Решение № 48 от 16.01.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ I-175

16.01.2020г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание, на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Пламена ВЪРБАНОВА мл.с. Марина МАВРОДИЕВА при секретаря Ани

Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д.

№ 1726 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 121 от 05.06.2019г. по гр.д. №

991/2018г. по описа на РС Айтос, поправено с Решение № 207/09.10.2019г. по гр.д. № 991/2018г. по описа на АРС първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на двамата ответници О.С.М. и Х.И.М., че ищцата А.М.И. е собственик на недвижим имот УПИ II-438, квартал 21 по ПУП на с. Планиница, общ. Руен, обл. Бургас, поради което на основание чл. 108 от ЗС е осъдил ответниците да предат на ищцата владението върху нейната собственост, представляваща 13 кв.м. от посечения урегулиран поземлен имот, разположени на север от чупката на ищцовия парцел (с посока от север към юг) и на юг до УПИ XIII-435.

Осъдил е ответниците да премахнат незаконно изградената в режим на СИО ограда, находяща се от запад на съседния УПИ I-437 в кв.21 по ПУП на с. Планиница, общ. Руен, приобщаваща описание 13 кв.м. от собствения на ищцата УПИ II-438 в кв. 21 по ПУП на с. Планиница, общ.

Руен към площта на съседния УПИ I-437 в кв. 21 по ПУП на с. Планиница, общ.

Руен.

Решението се обжалва с въззивна жалба, подадена от О.С.М. и Х.И.М., чрез адв. Радостин

Станчев като се намира за неправилно и необосновано.

Считат, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства, от които се установявало, че през последните 50 години оградата между двата съседни имота не била променяна и съществувала в този вид. Съгласно заключението на вещото лице по разписен списък към плана от 1957г. имот с пл. № 533 бил записан на дядото на ответника – М. Х. К.. Оградата била изградена на имотни граници и имота се владеел повече от 70 години – първоначално от дядото на жалбоподателя, неговия ****, а сега и от него самия. О.М. придобил собственост върху имота по силата на нотариален акт за дарение № 71/13.12.1993г. и продължавал да го владее в имотните граници. Сочи, че регулацията не била приложена и съществуващата ограда между двата имота била отразена в плана от 1957г. и заснета по действащия план от 1988г. Процесните 13 кв.м. не били завзети и се владеели от жалбоподателите. Намира, че необосновано е прието, че по силата на ЗПИНМ придаваемите части ставали собственост по силата на плана, което не отговаряло на факта, че съгласно заключението на вещото лице към 1957г. процесните 13 кв.м. не били придадени към имота на ищцата II-438. С плана от 1988г. било предвидено придаване на процесните 13 кв.м. от имот 533 към УПИ II-438, но не било направено. Счита, че не е приложена регулацията от 1957г. и от 1988г., оградата била по имотните граници, които съгласно пар. 8 ПЗР на ЗУТ следвало да се считат за регулационни. Оспорва извода, че ищцата е станала собственик на процесните 13 кв.м. и моли решението на РС Айтос да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Не се правят доказателствени искания.

В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивна жалба от А.М.И. чрез адв. Иван

Цанев от БАК. Твърди, че решението е законосъобразно, обосновано и правилно. Сочи, че А.И. е собственик на УПИ II-438, кв. 21 по плана на с. Планиница с площ от 710 кв.м. съгласно нотариален акт от **.**.20**г., което би било недопустимо, ако не били уредени регулационните сметки съгласно пар. 6, ал. 5 ПР на ЗУТ. Отделно имотът бил придобит през 1993г. от нейния праводател с площ на парцела от 710 кв.м. без неуредени регулационни сметки. Бил налице валиден и неоспорен акт за собственост, който включвал процесните 13 кв.м. Твърди, че от датата на придобиване на правото на собственост и до момента парцела, сега УПИ, се владеел от въззвиваемата, а преди това от нейния праводател като площта била завзета от въззивниците въпреки нейното противопоставяне. Оспорва твърдението, че имотът е завладян по давност предвид разпоредбата на чл. 200 вр. чл. 19, ал.

1, т. 5 ЗУТ и чл. 59 ЗТСУ (отм). Моли въззивната жалба да се остави без уважение и да се потвърди решението на РС Айтос. Не се правят доказателствени искания. Претендира разноски.

След преценка, че въззивната жалба е редовна и допустима е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание, на което страните са редовно призовани и се представляват от упълномощените представители, даден е ход на делото, въззивниците поддръжат въззивната жалба, а ответниците – отговора на въззивна жалба. Страните нямат искания по доказателствата и е даден ход на устни състезания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

РС Айтос е сезиран с искова молба от А.М.И., с която са предявени обективно и субективно съединени искове срещу О.С.М. и Х.И.М. да се приеме за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на УПИ II-438, квартал 21 по ПУП на село Планиница, Общ. Руен, обл. Бургас и да се осъдят ответниците да й предадат владението върху заграбената собственост, представляваща 13 кв.м. от урегулирания поземлен имот, разположени на север от чупката на парцела с посока от север към юг и на юг до УПИ XIII-435 като на практика ответникът навлязъл с източната ширина на своя УПИ I- 437 в западната част на имота на ищцата конкретно очертани в комбинирана скица № 174/02.03.2018г., приложена към исковата молба. Моли ответниците да бъдат осъдени да премахнат изградената от тях ограда от запад на съседния УПИ I-437 в кв.21 по ПУП на село Планиница, общ. Руен, обл. Бургас. Излага съображения, че е собственик на УПИ II-438 съгласно документ за собственост с площ от 710 кв.м., при граници: улица, УПИ № I- 437, XIII-435, XII, IX-431, III-439 в кв.

21, а ответниците като собственици на УПИ I-437 неправомерно били заграбили приблизително 13 кв.м. от УПИ II-438 без нейно съгласие и въпреки нейното противопоставяне. Заграбването било извършено чрез изграждане на ограда без нужните разрешения и трасировка на терена, с което й се пречило да упражнява правото си на собственост. Многократно правила неуспешни опити ответникът да премести оградата си и да освободи заграбената част от имота. Ето защо през миналата година (исковата молба е предявена на 13.11.2018г.) предприела действия да огради имота си по вътрешната регулационна линия като подала искане за издаване на разрешение за строеж и получила разрешение за строеж № 11/09.05.2017г. от Главния архитект на община Руен. Била извършена трасировка на терена, но узнавайки за намеренията й ответниците й попречили като подали жалби до Община Руен, РДНСК и АдмС Бургас.

По този начин обосновава интереса си от предявяване на исковете. Ангажира доказателства.

Исковата молба е вписана в СВ Айтос с вх.рег.

№ 4138/04.12.2018г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от О.М. и Х.М.. Оспорва се твърдението да са заграбени 13 кв.м. от имота на ищцата, а се сочи, че изградената между имотите ограда е по имотни граници, отразена на приложените по делото скици и се владеела от ответника повече от 70 години – първоначално от неговия **** и праводател, а понастоящем и от самия него. О.М. придобил собствеността върху имота по силата на нотариален акт за дарение № ** от **.**.19**г. и продължавал да го владее в имотните граници, в които бил и към момента на дарението. Твърди, че регулацията между двата имота – този на ищцата и на ответниците, не била приложена и на основание пар. 8 от ПЗР на ЗУТ имотните граници следвало да се считат за регулационни. Неправилно на ищцата бил издаден нотариален акт за имот в регулационни граници, тъй като регулацията не била приложена, не бил настъпил транслативния ефект и процесните 13.кв.м. не били собственост на ищцата.

Акцентира на ТР № 3/28.03.2011г. на ОСГК на ВКС. Сочи, че ответницата Х.М. не е собственик. Моли да се отхвърлят предявените искове. Ангажира доказателства.

Данъчната оценка на имота, заедно с построената в него сграда, е 14338,60 лева, а на земята 2442,40 лева.

Представя се нотариален акт № **, дело № 1***/19**г., съгласно който на 0*.**.19**г. М.И. купува дворно място с площ 710 кв.м. в с.

Планиница, което село има регулационен план и мястото образува парцел II- 438 в кв. 21 при граници, посочени в документа.

Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, дело № 1***/20**г. на нотариус с рег. № 324 НК на 19.12.2014г. М.И. Ю. и А. Ю. даряват на ****** си А.И. собствения си недвижим имот дворно място с площ от 710 кв.м. в с. Планиница, общ. Руен, съставляващо УПИ II-438 в кв. 21, ведно с построената в имота сграда при граници улица и поземлени имоти I-437, XIII-435, XII, IX-431, III-439.

Представя се скица № 176/02.03.2018г., издадена от общ. Руен от 02.03.2018г., презаверена на 07.11.2018г. за УПИ II-438, кв. 21 по плана на село Планиница, общ. Руен, одобрен със Заповед № 157/13.06.1988г., съгласно която площта на имота, измерена графично е 710 кв.м. собственост на А.И..

Съгласно разрешение за строеж № 11 от

09.05.2017г., издадено от Главен архитект на общ. Руен е разрешено на А.И. да изгради обект плътни огради по вътрешни регулационни линии в УПИ II-438, кв. 21 на с. Планиница. Представя се протокол за извършено трасиране на УПИ II-438, придружено с обяснителна записка, в която е посочено, че обектът представлява УПИ с частично приложена дворищна регулация като заснемането е извършено с оглед възникнал спор със собственика на УПИ III-439. Посочено е, че дворищната регулационна линия съвпада със съществуващата на място полумасивна ограда така, че място за спор и неоснователни претенции от съседа няма. Площта на поземлен имот 438, който възложителят реално владее е 654 кв.м.

Представя се жалба от О.М. и Ф.И. чрез Община Руен до РДНСК,, с която считат, че на ищцата неправилно е издадена скица за УПИ II-438 по регулационни, а не по имотни граници, тъй като регулацията не била приложена, както и неправилно й е издадено разрешение за строеж.

Представен е нотариален акт № **, дело №

1***/19**г. на РС Айтос, съгласно който на **.**.19**г. С. Х. и Х. Х. даряват на **** си О.М. дворно място от 940 кв.м. в с. Планиница, съставляващо урегулиран парцел I-437 в кв. 21 с неуредени регулационни сметки за 18 кв.м., ведно с къща при граници от две страни улица, парцели II-438, XIII-435, 436.

С молба л. 85 в съдебно заседание чрез процесуалния си представител ищцата е представила писмени доказателства: копие-извадка от план на с. Планиница от 1957г., който е отменен, копие извадка от план с. Планиница от 1988г., заявление на О.М. до Община Руен за премахване на незаконно строителство и отмяна на разрешението за строеж издадено на А.И., жалба от О.М. до Адм.С Бургас за отмяна на незаконосъобразен отказ на Кмета на Община Руен да издаде заповед за промяна на дворищнорегулационния план, писмо от общ. Руен, с което е посочено по повод заявление на А. Х., че съгласно документ за собственост А.И. е собственик на УПИ II- 438 кв. 21, без неуредени регулационни сметки, поради което не се касае за хипотезата на пар. 8 вр. пар. 6 ПР на ЗУТ.

Като доказателство по делото е приложено и прието адм.д. № 3146/2017г. на АдмС Бургас, образувано по жалба на О.М. против отказ на Кмета на Община Руен да издаде заповед за промяна на дворищно-регулационния план като съществуващата на място имотна граница между УПИ II-438 и УПИ I-437 бъде отразена като регулационна граница и да се измени действащия ПУП. Със заявление (л. 30 от адм.дело) Кметът на Община Руен е оттеглил отказа си за издаване на заповед по пар. 8, ал. 4 ПЗР на ЗУТ, поради което с Определение № 195/22.01.2018г. по описа на АдмС Бургас производството по делото е прекратено.

По делото е извършена и приета като доказателство съдебно техническа експертиза, коригирана и допълнена от в.л. Илка Бакалова, съгласно което по регулационния план на село Планиница, одобрен със Заповед № 5350/24.10.1957г. имот пл.н. 556 е записан като двор на А. и О. О., а имот пл.